Рубрика за градски проблеми и въпроси без отговор

Изпратете ни вашия отговор на въпроса „Какво не харесвате в Пловдив?“ в максимален обем от 300 думи на адрес team@nula32.bg до 15 февруари, а ние ще дадем гласност на най-справедливите и критични мнения в следващите ни броеве. 

За средищата и локациите

Представата, че културно средище е единствено мястото, където се представя културен продукт пред публика (срещу заплащане), е разочароваща. Културното средище е мястото, където се създава, а не се продава култура. Това въобще не е нужно да е нова сцена. Може да е стара кръчма, може да е експозиционно пространство, като галерия или музей – с каквито градът ни разполага в изобилие. Но ако ги няма хората, носители на културата, то нямаме културно средище, а локация. Обичам театъра и вярвам, че операта заслужава нов дом. Но и тук ще си позволя да перифразирам думите на проф. Александър Фол, културата не е само концерт на Мирослава Кацарова, а е и начин на поведение. И ако искаме градът да има действителен културен облик – трябва да се съсредоточим именно върху това.

от Екатерина Илиева

За бизнеса в Капана

Съществуването на места за изкуство не е финансово възможно поради вечно покачващите се цени на наеми в квартала и липсата на каквато и да е бизнес логика и опит в евентуалните културни оператори. Без грантови програми и БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ за артистите и ентусиастите подобно нещо няма как да се случи. Пилотният проект „Капана – квартал на творческите индустрии“ доказа именно това. Артистичната общност няма опит в управление на бизнеси, дори и малки. Почти всички проекти бяха изместени от кръчми и кафенета, които днес определят лика на квартала.

от Атанас Динчев

Опознай града си!

Дали си пловдивчанин обаче не трябва да е въпрос единствено на адресна регистрация, напротив –  всеки един истински пловдивчанин трябва да се опита да направи града, в който всички ние живеем, по-добър. Засаждай поне едно дърво на година – колкото по-зелен е нашия град – толкова по-добре ще живееш в него! Регистрирай колата си в Пловдив и плащай данъците си тук, макар и да са по-високи сравнено с други градове – все пак тук живееш! Не се опитвай да спестиш 2 лева за синя зона, като паркираш на бордюр или пък на аварийни на неподходящо място – евтиното винаги излиза по-скъпо с времето. Опознай града си и неговата история - колкото повече знаеш – толкова повече ще го обичаш, а никога не може да знаеш достатъчно.

от Димитър Димитров

Мечтата за релсов градски транспорт

И тук идва въпросът за лидерството и визионерството. Откакто се помня тук няма кмет, политик, неформален лидер, който да си позволи да мечтае извън рамката на общоприетото, извън хоризонта на собствения си управленски мандат. Залагат се твърде скромни цели, защото няма амбиция за по-големи… Може би няма и капацитет. 

Винаги, когато се престраша да споделя на някого мнението си за нуждата от релсов градски транспорт, който на места да минава подземно, срещам ококорени очи, а отговорът в 90% от случаите е: „Това е невъзможно тук!“. Има археология – в Атина и Рим също има. Твърде скъпо е – финансиране винаги може да се намери. Истинската причина, поради която това в момента е невъзможно тук, е липсата на визионерство и капка въображение. Когато от десетилетия обществото е снишило глава и гледа в краката си, за да не се спъне в дупка на тротоара, или да не настъпи боклук, докъде ще стигне то? 

от Ангел Митков

Ефектът Алваджиев

Назаем от mediacafe.bg
„…От издаването на Хрониката до днес се явява една особена категория творци, цяла плеяда следовници, които заимствайки от стила на сладкодумно и вълнуващо представяне на информацията, съчетан с изобразителен материал, се опитват да привлекат вниманието на читателската аудитория. Основните фундаменти за това са тънките струни на местния патриотизъм, който би могъл да осигури авторска популярност, подплатена със съответните приходи. Това аз наричам „Ефект Алваджиев“. Неговото отражение е дотолкова повсеместно в културните пластове на Пловдив, че в продължение на десетилетия качествените научни изследвания за миналото на града се броят на пръсти. Защото магията на неговото слово е по-силна от примера на академичната наука за местните изследователи. В никакъв случай не трябва да се търси отговорност за това от автора, той надали си е представял такова развитие, а и никъде в текста не личи да има претенции за научно изложение и разрешаване на дискусионни въпроси. Този негов пример обаче, за разлика от стиловото подражание, изобщо не се възприема. Напротив. Пловдив е пълен с „изследователи“, „документалисти“, някои от които дори работят в сериозни институции, парадиращи със статута на авторитетни познавачи на миналото на града и дори учени. Любим прийом на тези родолюбиви филибелии, които обаче използват тези чувства, за да пълнят джобове и банкови сметки, е да публикуват множество снимки и различни елементи от стари вестникарски статии и други издания, от една страна – поради интересното им ретро оформление, от друга – защото малко са тези, които могат да се мерят с литературната дарба на Алваджиев, от трета – защото снимки и вестници се откриват най-лесно. Всички тези чудеса са извън света на научната общност, вътре в нея те не съществуват, макар че някои от тях са в удивително дебели томове. Тези автори не се спират пред нищо в търсене на материална изгода и понеже баницата е голяма, а каузата изглежда благородна – знание за любимия град – те често привличат спонсори от средите на бизнеса или политиката, разбира се, всеки в търсене на собствена изгода. Срещу тази порочна употреба не бива да се мълчи, защото обикновено елитната наука е носител на истинското познание. Хрониката е голямото изключение, което потвърждава правилото.“

от Видин Сукарев

Гледните точки, представени в „32-та причина“, може да не изразяват непременно редакционната позиция на Нула32.

Прочетете и другите гледни точки, описани в броя ни „32 причини да не обичаш Пловдив“.