Кадър от филма „Февруари“
Захвърлени в природата
05/01/2022
Одисей се спасява
05/01/2022

Александра Караджова – Айя

Запознахме се с Айя на представянето на първия ѝ документален филм, в който разказва за аналоговата фотография и приятелите ни от 7 Films Lab. Скоро след това попаднахме и на предишните ѝ работи, сред които експерименталният проект „I Choose the Heart“ и филмите ѝ, свързани с пътувания до Киргизстан и Кения. На въпроса като каква се самоопределя, Айя отговаря, че мрази рамките – занимава се с фотография, видео, понякога е оператор, понякога режисира. „Шарена птица съм“ – обобщава в края на изречението, а ние продължаваме с въпроси за цветовете.

Стигат ли ти 24 часа? 

Повечето пъти не. Когато снимаш постоянно, понякога виждаш един малък детайл, който може да ти отвори съзнанието за много вдъхновение. Искаш и това да снимаш, и онова да снимаш и можеш така да си снимаш до края на живота. Просто времето спира да тече. Дори и когато си легна да спя, понеже аз имам много ярки сънища, дори тогава все едно гледам някой филм на кино. 

Какво записа последно в бележника си?

„Сънищата са послания от дълбоки светове.“ Така започва „Дюн“.

Защо избра документалистиката? 

Осъзнах, че на нещата, които правех преди, им липсва дълбочина, а аз по принцип се имам за дълбок човек, с много емоции за изразяване. Исках това нещо да се види и в работата ми, затова започнах да черпя вдъхновение от места, различни от източниците, които консумираме всеки ден. Не да разказвам само повърхността на една история, но да задълбая в нея. Колко много подготовка трябва да имаш. В следващите ми проекти се стремя да направя точно това. 

Каква е ролята на социалните мрежи в документалистиката – пречат или помагат?

А: И двете бих казала. Хубаво е да имаш публика. Те са нещо като портфолио, в което може да се види какво правиш. От тази гледна точка помагат ти да достигнеш до хора, до които не си подозирал. Пречат с това, че постоянно гледаш едни и същи неща. Всеки се стреми да имитира другите и да го направи по по-добър начин. Всъщност тези неща ти се запечатват в ума и после се усещаш как и ти започваш да кадрираш като този човек, който следваш повече. Тогава си казваш: „О, не. Аз трябва да избягам за малко от това“. Затова за видео по-скоро обичам други места. 

© Дмитри Стефанов

Кои са тези по-външни вдъхновения?

Киното, да кажем. Не говоря за конкретни филми. Например филмовите фестивали в Lucky, които ги няма по традиционните кина. Такива неща са ми по-интересни за гледане – по-неизвестните проекти и какво всъщност е накарало този автор да ги създаде. От големите Кристофър Нолан ми е любим в това как успява да направи такъв огромен пъзел, в който се чудя как самият той не се губи понякога. Това е вече майсторство.

Колко струва вниманието на един човек днес?

А: Струва много време и мисъл. Трябва да инвестираш много от себе си. Понякога дори може да се загубиш. 

За внимание, което трае секунди. Струва ли си?

Опитът е да го направиш повече секунди. Според мен да, но пак казвам – не да стигаш дотам, че да си изцяло вътре. Трябва да запазиш част от себе си, която е само за теб, да внимаваш да не се подведеш от цялото това изкуствено нещо и да си храниш егото по този начин. Трябва да знаеш ти кой си всъщност и ако Instagram утре изчезне кой ще бъдеш без всички тези неща. Можеш ли да продължиш да си добър творец без всички тези неща. Ако отговорът е „да“ – супер, продължавай така!

Ако Instagram изчезне… Това ли е най-големият кошмар на създателите на съдържание днес?

Може би за някои да. Затова е важен личният контакт. 

Какво искаш да постигнеш?

Иска ми се да мога да вдъхновя повече жени и момичета да се занимават с кино. Да, доста мъжка индустрия е и понякога това може да е плашещо. Но определено, ако мога да вдъхновя повече жени също да видят тази част на това изкуство, ще е супер. 


Ще откриете Айя в Instagram на @lostinayaland.

Фотографии: © Дмитри Стефанов


Влизане

Изгубена парола?

Регистрация на профил в сайта?