Анатомия на едно падане 

да бъда или не
Защо… Да бъда или не?
10/04/2024
Йордан Велков
Йордан Велков
10/04/2024
да бъда или не
Защо… Да бъда или не?
10/04/2024
Йордан Велков
Йордан Велков
10/04/2024

Анатомия на едно падане 

Анатомия на едно падане
Споделете

„Анатомия на едно падане“ – най-награждаваният европейски филм от изминалата година прорязва като със скалпел динамиката съпруг – съпруга, както и по-актуалната: успешна жена – мъжка институция, но в крайна сметка ни оставя приземени на твърде сигурна почва.


Сандра и съпругът ѝ Самуел живеят заедно с незрящия си син Даниел в изолирана планинска хижа близо до Гренобъл във френските Алпи. Сандра е успешна немска писателка и в първата сцена я виждаме да провежда интервю с младо момиче, докато мъжът ѝ усилва непоносимо музиката на горния етаж, където ремонтира таванското помещение в опасна близост до прозореца. Малкият Даниел излиза на разходка с кучето и когато се връща, открива баща си мъртъв в снега под прозореца.

Сандра твърди, че това е нещастен случай, но старият ѝ приятел и адвокат Винсент се съмнява, че съдът ще подмине с лека ръка подозрителните обстоятелства. В удобен за нея момент тя си спомня, че преди няколко месеца Самуел е направил опит за самоубийство със свръхдоза аспирин. Убийство, нещастен случай или самоубийство са трите хипотези, с които свирепите лешояди медиите се нахвърлят на скандалните обвинения, докато един брак не бъде напълно разсъблечен пред целия свят. „Анатомия на едно падане“ се възползва от тази предпоставка, за да прореже като със скалпел динамиката съпруг – съпруга, както и по-актуалната: успешна жена – мъжка институция, но в крайна сметка ни оставя приземени на твърде сигурна почва.

Филмът на Жюстин Трие е номиниран за пет награди „Оскар“, включително за филм, режисьор, главна женска роля и оригинален сценарий. Спечели „Златен глобус“ за сценарий и чуждоезичен филм, както и „Златна палма“ на фестивала в Кан. Със сигурност най-награждаваният европейски филм от изминалата година, който продължава да предизвиква оживени дискусии и не на последно място обезсмърти парчето „P.I.M.P.“ на 50 Cent.

Тъй като този текст е писан преди награждаването на Академията, авторът може само да спекулира, че статуетката ще отиде при Ема Стоун или Лили Гладстон, макар че едва ли има друга актриса, която да демонстрира по-широка палитра умения от Сандра Хюлер. Освен че използва три езика (френски, немски и английски), за да разкрива емоциите си, героинята ѝ може да бъде плаха, неуверена и слаба, но същевременно язвителна и пресметлива. Трудно е под всички тези пластове актьорска игра да се разгадае дали Сандра е невинна или виновна. Вероятно за това е помогнал отказът на Трие да сподели с Хюлер какво мисли по въпроса.

Нелицеприятната дисекция на един брак в публичната сфера бе показана преди няколко години в отличния „Marriage Story“ на Ноа Баумбах, в който надникнахме зад завесите на съдебната система и видяхме изкривяването на всяка дума и жест от споделеното минало на една двойка. Трие също ни разкрива колко е трудно системата да разбере човешките взаимоотношения. Една от най-въздействащите сцени във филма е тази, в която прокурорът пуска запис на семеен скандал, записан от Самуел. Даниел закрива очи и си представя какво се е случило. През неговия „поглед“ виждаме и ние. Слепотата му, метафора за справедливостта, подсказва, че от него ще зависи развоят на процеса. Виждаме няколко подобни сцени. Част от проблема с тях е, че изглеждат като обективна реалност, докато през цялото време филмът ни занимава със субективния поглед. Ако тези епизоди бяха представени с уловката, че не могат да бъдат вземани за чиста монета, ако не виждахме лицето на Самуел, „Анатомия на едно падане“ щеше да бъде далеч по-интересна черна кутия без ключалка.

Заглавието на филма произлиза от американската съдебна драма „Анатомия на едно убийство“ (1959 г.) на Ото Преминджър, в която се разглежда заплетен случай, свързан с изнасилване и убийство. Адвокатът успява да убеди съда да пуснат клиента му на свобода, но въпросът дали заподозреният е виновен, остава открит. В допълнение филмът е поставян в категорията Хичкоков трилър, което не е съвсем справедливо, но влияне може да се открие, особено що се отнася до склонността ни да воайорстваме, особено толкова скоро след процеса Джони Деп – Амбър Хърд. Жюстин Трие споделя, че е гледала всяка вечер на живо, подобно на милиони зрители от цял свят. Коментарът ѝ е, че нещата в отношението спрямо жените са далеч по-зле, отколкото е предполагала. Вероятно именно в това се корени и един от недъзите на филма ѝ – финалът.

Тази добре сглобена, сурово разгледана история заслужава завършек, който да провокира зрителя. Вместо това Трие ни подхвърля въздушна възглавница, която да омекоти падането и да обезсили предхождащата анатомия. Изборът да последваш сърцето си и да избереш в чия истина да повярваш е достатъчно опасна идея, на която трябва да се гледа със солидна доза съмнение. Топлината на прегръдката и надеждата, че скоро нещата ще се подредят, стоят неуместно във филм, който през по-голямата си част ни разкрива, че човешкото сърце е непознаваемо.

„Анатомия на едно падане“ можеше да е велик филм, но сега е просто един от най-добрите тази година, което не е никак малко.

Мартин Касабов
Мартин Касабов
Мартин Касабов работи като книжар и редактор. Пише кратки разкази, публикувани в „Страница“ и „Култура“. Администрира платформата за прожекции на филми „Късо кино във Фарго“. Когато намери време за нова книга или филм, пише рецензии за периодични издания и сайтове с културна насоченост. Дебютната му книга е сборникът с разкази „Когато великани ходеха по земята“ (ИК „Жанет 45“, 2019).
Анатомия на едно падане 
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.

Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.

Вижте повече тук.

Marketing

Успешно записване! Благодарим!