Антония Аврамова

ретроспект
Спорадичният убиец от Котка и мишка във филма „Ретроспект“
23/06/2024
милиони малки убийства
Един град, един фенер
09/07/2024
ретроспект
Спорадичният убиец от Котка и мишка във филма „Ретроспект“
23/06/2024
милиони малки убийства
Един град, един фенер
09/07/2024

Антония Аврамова

Антония Аврамова
Споделете

В творбите на Антония Аврамова откриваме чистия детски спомен за живота на село. Носталгията по отминали по-семпли времена, както и досегът на човек със заобикалящия го материален свят и природа са пропити в работата ѝ. Потегляме по пътя на колажа и асамблажа в компанията на Антония.


Какво ти дава колажът, което не откриваш другаде?

Антония Аврамова: Винаги ще съм благодарна за запознанството си с преподавателката Велислава Господинова, куратор на последната ми изложба, която ме срещна с традиционния колаж. Тя ме подтикна да изляза от комфорта на дигиталната работа, и да опитам с традиционен физически колаж. Връхлетя ме невероятно удоволствие, когато започнах да работя с физически материали, седнала на земята. При първото ни задание, вместо един, направих три колажа и стоях близо 10 часа на земята – толкова ме погълна. Работейки на пода, се почувствах много интересно, някак детски, сякаш се връщам в първоначалните си трепети с това да експериментирам и играя. Това, което постигам с колажа, е хиляди пъти по-експресивно от това просто да правя първоначалните си фотографии и двойни експозиции. А асамблажът (триизмерната форма на колажа) донадгради всичко!

Кое е първо в колажите ти – думите или композицията?

В серията ми торби (tote bags) с цветята и типографията исках да изпробвам варианти с благозвучни думи (нарцис, минзухар и т.н.). Всяка дума си има характер и характер на изписване. Тук водеше типографията, но често се случва визуалната ми композиция да има нужда от лек типографски „гъдел“. За лятото си мисля да пусна серия с нови абстрактни композиции, с преплетени пловдивски елементи, но за това по-нататък… Много е интересно как от избора на торба, която човек носи, можеш да си направиш определени изводи за него.

Антония Аврамова
„Мост“, 2024

Мислиш ли, че в колажната работа са вплетени по-скоро урбанистични елементи, а в триизмерните асамблажи наблюдаваме одата към безгрижното дете на село?

Абсолютно, да. Исках първото ми представяне и досег с асамблажа да е като маркер за това откъде реално съм тръгнала, и откъде всички ние тръгваме. От това да имаш късмета да израснеш на село. Ти си градско дете и пребиваваш в града, но онова чувство, което ти дава селото, е незаменимо. Това исках да покажа в асамблажите. Докато в колажите се прокрадва любовта ми към брутализма и соцестетиката. Много се радвам, че съм израснала в Тракия, защото блоковете са ми пред очите от първия ден и винаги много ми е допадала тази градска геометрия в колажа. Асамблажът е точно обратното – детето в мен, което иска да е безгрижно, да си играе с каквото намери по пътя, да крещи, да се цапа и да му е готино. 90% от материалите ми за изложбата са „набрани“ точно от село.

Брат ти, Димитър Аврамов, също се занимава с изкуство. Има ли други творци в семейството?

Единствено дядо ни свиреше на китара и пееше, беше по-отракан. Но никой не се занимава с визуално изкуство, само ние двамата и сме си изключителна подкрепа. Заедно се бутаме, не можем един без друг и без мнението си. И това се случи последните години. Винаги ще съм благодарна на брат ми, че не ми е помагал по онзи лесния начин, никога не е вършил нещо вместо мен. Винаги ме е окуражавал и насочвал към това да мисля, пробвам и изследвам възможностите сама, и ако има нужда, чак тогава се е намесвал. Като малка му се сърдих за това, но сега съм благодарна.

Вярваш ли, че човек сам предначертава пътя си?

Да! Съдбата е много сладко понятие, което обичаме да използваме в приятните моменти. Обаче всичко идва от подредбата на приоритетите и хората около теб. Всичко идва от теб. Ти чертаеш и предначертаваш пътя пред себе си. Ако ти не си го направиш, няма кой друг да ти го направи.

Антония Аврамова
„Пакост“, 2024

Ако можеше да преживееш отново даден момент, кой щеше да е?

Бих прекарала повече време с близките хора, които вече не са около мен. Тези моменти ми липсват, защото просто вече ги няма. Но все пак един от най-важните и щастливи моменти за мен беше, когато ни подариха заека! Това беше нещо много неочаквано, защото родителите ми не харесваха идеята за животни вкъщи. Да е жив и здрав, Широ става на девет години (69 човешки). Не мога да опиша нещо, което да обичам по този начин. Той си е като паднало ангелче от небето! Животните не са нещо вечно и те ни учат на това да ценим времето с любимите същества и да си показваме, че се ценим един друг приживе.

Какъв е твоят въпрос към света?

Защо хората не разгръщаме потенциала си във всичките му форми? Потенциалът си на чисто комуникационно ниво. Защо правим всичко толкова трудно, а не може просто да си кажем нещата в прав текст? Да се изразим така, както наистина се чувстваме. Сякаш времето ни е направило по-затворени един към друг. И понякога просто си мисля: „Хора, защо не сте такива, каквито всъщност сте? Защо не искате да живеете така, както наистина ви е отвътре?“. Това е движеща сила на живота за мен – да бъда искрена, неприкрита, автентична и да давам точно това, което чувствам.


Заглавна фотогарфия: Станислав Славчев

Антония Александрова
Антония Александрова
Тони е основател и главният виновник зад How 2 Plovdiv. Един от онези хора с неспирен копнеж да бъдат част от случващото се в града, които допринят с всичко, с което могат, за развитието му. Пише, снима, говори, слуша, мълчи, мисли (невинаги) и понякога участва в Нула32 като автор или като човека, отговорен за музиката на някой от най-готините ни афтърпартита.
Антония Аврамова
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.

Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.

Вижте повече тук.

Marketing

Успешно записване! Благодарим!