„Съществува свобода от и свобода да“, пише Маргарет Атууд в „Разказът на прислужницата“. Всяка епоха и всяко поколение търси своя прочит на темата за свободата, бори се за нея и къса веригите на закостенелите разбирания. Това правят и младите творци, в петнадесетото издание на проекта Арт Позитив, представяйки метаморфозите на свободата. В текста към изложбата Калина Пейчева я описва като „ключ към един по-добър свят“.

Тазгодишното издание на Арт Позитив, което бе открито в галерия „Капана“ на 23 март, е точно това, което трябва да бъде – съвременно. Изложбата, озаглавена „Свобода“, носи отпечатъка не само на човешкия порив или случилото се през последните две години, но насочва вниманието ни и към събитията от последния месец. В ерата на свободния избор живеем все повече зад решетките на миналото и ако има нещо, което може да ни освободи това не са страхът и агресията, а чувствителността към живота, която изкуството носи. Участниците в изложбата – Аарон Рот, Бисер Кирилов, Велина Христова, Дориан Болка, Ева Петкова, Елена Савова, Еми Куртoва, Емил Миразчиев, Жените на РЪБ-а, Ива Вачева, Иван Иванов, Иван Карев, Ивелина Иванова, Илияна Манукова, Мира Мохсен, Мич Брезунек, Надя Генова, Осман Юсеинов, Петър Кочевски, Саркис Нерсесян, Севдалина Кочевска, София Грънчарова, Харита Асумани, Яна Костова, ни вдъхват именно тази надежда.

Както към всеки проект, който ни представя съвременните тенденции в изкуството, трябва да прекрачим прага на галерията свободни от предразсъдъци. Съвременното изкуство прескача границите на каноните; то общува дръзко с публиката, играе си със зрителя, провокира го, понякога го шокира, друг път го кара да казва „Да, това съм аз, така се чувствам.“

Произведенията, които членовете на журито Йоханнес Артинян, Весела Статкова и Живка Валявичарска избират, разгръщат темата за свободата и всички нейни проявления в спектъра на съвремието – освен традиционните медии на маслените и акрилните бои, които тук придобиват нов прочит в платната на Ива Вачева, Петър Кочевски и Илиана Манукова, са изложени и няколко инсталации, сред които на Севдалина Кочевска, Дориан Болка, Иван Краев, обединяващи еко кожа и пластмаса, папие маше, дърво, метал, както и редица видеоклипове на Жените на Ръба, Осман Юсеинов и Емил Миразчиев със специфичен монтаж, сюжет и изразителност. Фотографията и скулптурата също присъстват в галерийното пространство.

Особено актуални са темите в големите платна на Петър Кочевски, озаглавени „Сбогом на оръжията“ и „Изгубеният рай“. В петна от акрил и маслени бои се преплитат човешки и животински фигури, от чиито празни очи и остри зъби крещи гласът на нашия век – свободни ли сме от желанието си да рушим и копнеем ли още по това, което не можем да имаме?

Съвремието звучи и в скулптурата на Саркис Нерсесян, наречена „Мигранти“. В железните фигури е затворен страхът от войната и стремежът към свобода и сигурност. Разгледана извън рамките на заглавието обаче, творбата може да бъде разглеждана и като символ на всички нас, заключени зад решетките на нежеланието да протегнем ръка или да помогнем.

За другата форма на несвобода разказва и Осман Юсеинов в видео инсталацията „Медиен затвор“. Авторът изследва темата за свързаността на глобалното село и неспирните потоци от информация, които вместо да информират, оковават способността на човека да разграничи истината от лъжата.

Всеки проект е съпроводен от кратък текст, в който авторът разкрива своя поглед към темата – като „единствена човешка реалност“, „любов към света“, „като яснота и като липсата ѝ“. Ценното в изложбата, която можем да видим до 20 април, е погледът на артиста, диалогът със зрителя и глътката въздух на свободата да бъдеш.

Заглавно изображение: „Дилема“, Ива Вачева