„През последните години сме свидетели на безпардонно незачитане на текста като смисъл и начин на изразяване, като пунктуация даже. В  „Нула32“ има уважение не само към героите на броя и списанието, но и към текста, което за мен е много светла точка в тъмнината, с която сме обградени.“

Разговор за джазовия брой на Нула32 проведоха Силвия Чолева и Марин Бодаков в предването „Артефир" на програма "Христо Бонев" на Българското национално радио (БНР).

„Четейки текстовете в броя човек наистина си дава сметка какво богатство имаме ние тук, абсолютно сравнимо със света", споделя Силвия Чолева след кратката ѝ разходка из съдържанието на броя. Деветнайсетата книжка на списание Нула32 предлага „срещи" с Милчо Левиев, Веселин Николов, Огнян Видев, с неуморните „двигатели на родния джаз“ „Бели, зелени, червени“, както ги нарича Владислав Христов в разговора си с Пъшо Конов, Владимир Хаджииванов, Иван Енев и Веселин Койчев, с Мирослав Турийски и с Теодосий Спасов в интервю на Тереза Ставрева.

Редовният автор на изданието Владислав Севов проследява в текста си историята на Пловдивските джаз вечери и Plovdiv Jazz Fest, а прекрасното есе на Мирослава Кацарова, за която „пеенето е свещенодействие“, завършва джазовия брой на „Нула32“. „С основание може да се каже, че освен град на художниците, Пловдив е и град на музиката, на джаза“, допълва водещата на предавнето.

„Именно джазът, много често като синоним на свободата и аутсайдерството, ни позволява да опазим наивността си и да не се взимаме на сериозно“, продължава Марин Бодаков като поставя акцент върху финала на джазовия брой, а именно върху участието на Мирослава Кацарова.

„Страниците, посветени на „Бели, зелени и червени" и Веско Николов дълбоко ме развълнуваха, защото показват, че в условията на един скучен, сив държавен социализъм, на културна репресия, високото изкуство е било възможно в Пловдив".

Пълният разговор може да чуете в звуковия файл тук - Нула32 в Артефир.