Българска фантастика за края на света

Изглед от изложбата „Душата на Япония“
Каква е „Душата на Япония“?
14/09/2022
Елена Савова
Елена Савова
25/09/2022

Българска фантастика за края на света

Атлантически експрес

„Атлантически експрес“ е писана в продължение на шест години, което личи в плътността на текста, в обрания прецизен стил и терминологичното богатство, присъщо на жанра, което е възможно да откаже някои читатели.

В „Атлантически експрес“ млад мъж на име Радо пътува във влак по виадукт през океана. Последна надежда за бягство, макар и с неясна дестинация. Европа, заедно с всичките си научни и технологични постижения, е претърпяла провал, мюсюлмани са завладели Русия, а китайски дронове сноват из небето, в което вече никой не лети. В едно различно измерение Ша прекосява непозната галактика на борда на космическия кораб „Източник“ в търсене на еволюционно безсмъртие. Ша следва прилежно процедурите, докато не открива труп в едно от помещенията. Мъртвецът скоро изчезва от погледа ѝ и оставя Ша в подозрителната ситуация да разнищи случая. Георги Тенев навързва двете сюжетни линии по неочакван начин, опирайки в крайна сметка и до полярната мечка от корицата.

„Атлантически експрес“ е трудна научнофантастична книга.

Донякъде поради терминологично наситените изречения, които си позволява: Как да навлезе между пластовете на протоевклидовия и високия имаго слой, в периферията на ефермина? В партикулите, които се разпадат и синтезират обратно при всеки същински стрес на мисълта. Донякъде поради сложните и многобройни концепции, които разиграва в малкия си обем (212 стр.), Георги Тенев очевидно си е поставил за цел възможно най-синтезирано да пресъздаде един потенциален свят от бъдещето. Благодарение на главите, които се развиват във влака, и историите на някои от пътниците, се разбира повече за миналото, от което героите бягат, докато страниците в космическия кораб са технологично по-усложнени и разчитат на съспенс и мистерия.

Изненадваща е смяната на жанрова посока в творчеството на Тенев, който в предишните си книги и пиеси е анализирал предимно посттоталитарните общества и тяхната обреченост да повтарят грешките си. Изключение прави романът „Резиденцията“, който изследва политическото бъдеще на България след няколко десетилетия, но все пак остава тясно свързан с локални исторически и социални проблеми. „Атлантически експрес“ има желанието да работи като световна книга, в нея нищо не е рамкирано географски, проблемите и мащабът обхващат целия (не)познат свят.

В духа на научната фантастика романът е предупреждение срещу безпощадното технологично развитие, което е възможно да доведе до криза на хуманизма и все по-очевидна екологична катастрофа.

Това до някаква степен помества книгата в определението „антиутопия“, макар повечето заплахи за човечеството да остават на заден план, някак дистанцирани от героите, докато гласът на автора барабани с абстрактни разсъждения. „Атлантически експрес“ е писана в продължение на шест години, което личи в плътността на текста, в обрания прецизен стил и терминологичното богатство, присъщо на жанра, което е възможно да откаже някои читатели.

Действително, за да се вникне сравнително добре в романа, е необходимо известно старание, за да се разберат някои съкращения, непознати изрази и наименования като ДСКНЛ, РОДОЛЕ, α-Прим, ефермин, устройство на ГТМ и т.н. За съжаление, те не са добре пояснени, липсват и редакторски бележки, които биха улеснили четенето, което прави „Атлантически експрес“ истинско предизвикателство за концентрацията. Въпреки това заслужава адмирации стремежът у нас да се появи смело писане с размах, а не да се прибягва винаги до изтъркани провинциални навици, които могат да се обобщят с израза: „да се взираш в собствения си пъп“.

Ако можеше да види таблицата с мониторинга на РОДОЛЕ, Ша би се учудила колко ускорен е нейният пулс. Не си дава сметка, че това, което скрипти в ушите ѝ, е биенето на сърцето ѝ, графиката е подскочила стръмно нагоре. Но след това добре тренираната функция на хипоталамуса надделява, невронните терминали отделят ацетилхолина, нужен, за да потисне забързаната сърдечна дейност, резултат от атаката на стреса.


Още от критическата рубрика на Нула32:

„От тази страна на смъртта“ на Радослав Парушев

Писане в минало време във „Вечерна сватба“ на Иван Станков

Одисей се спасява в „Жена на вятъра“ от Александър Секулов


Заглавна фотография: Корицата на „Атлантически експрес“ на Георги Тенев

Мартин Касабов
Мартин Касабов
Мартин Касабов работи като книжар и редактор. Пише кратки разкази, публикувани в „Страница“ и „Култура“. Администрира платформата за прожекции на филми „Късо кино във Фарго“. Когато намери време за нова книга или филм, пише рецензии за периодични издания и сайтове с културна насоченост. Дебютната му книга е сборникът с разкази „Когато великани ходеха по земята“ (ИК „Жанет 45“, 2019).
gdpr-image
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.