Брой 24 на бюлетина на Нула32 и Schneider Electric, 04 август 2023

> ДА ВИНЧИ 16

След години наред обещания за 1% от държавния бюджет съкращаването на парите за култура от 0,6% до 0,4% смути хронично недофинансираните културни институции. Намалението ги обрича на още повече „бърсане на прах“, както неотдавна се изрази финансовият министър Асен Василев за работата на музейните работници. Пейоративната му оценка не е безпочвена – дори в европейската столица на културата редовно ни посрещат служители, които отдавна не се впечатляват от приказките за обществена мисия, след като получават заплатите си независимо от резултатите. Какво остава за населени места, които нямат инерцията на Пловдив? Посредственост и халтура за запълване на бюджетни дупки чрез билети.

По-високата конкуренция за по-ограничени ресурси ще има и в т.нар. независим културен сектор, който реализира дейността си предимно с публични средства, спечелени на проектен принцип. Едва ли обаче по-малкото одобрени кандидати ще са решение на проблемите, адресирани от финансовият министър, или по-скоро тяхно затвърждаване. „Нашата култура като институция – казва Василев – е от последните години на тоталитаризма, когато се даваха пари безотчетно, за да е спокойно и да се словославят управляващите“. В тази традиция например в Пловдив имаме интелектуалци с нескрити симпатии към местната власт, които са абонирани за средства от общинския културен календар. Същевременно, важни изследвания на личности с критични позиции изглежда са недостатъчно убедителни, колкото е поредният фотоалбум или проформа фестивал на наши хора. Но, както се казва, за тези пари – толкова. За 0,4% – предстои да разберем.

Панайот Стефанов

---

---

Градското пространство често се превъплъщава в спойката между историите за изкуство и култура, които разказваме на страниците на списанието – сякаш винаги тичаме след неуловимата идея за „град“. В най-бавния месец от годината в ГХГ – Пловдив ни очакват две изложби, които свързват града и изобразителното изкуство. Първата, наречена „Градска митология“, бе открита на 2 август и помещава творбите на 18 млади съвременни артисти от Пловдив и Тимишоара, който тази година е Европейска столица на културата. Така изложбата се превръща от двуизмерен диалог между градското и артистичното в повод да погледнем отвъд хоризонта както в настоящето, така и в миналото. Всеки уикенд в пространството на „Княз Александър I“ ще се провеждат и кураторски обиколки на изложбата.

Втората изложба започва диалога с „ами ако“. Ами ако в Пловдив имаше музей за съвременно изкуство? Костадин Отонов отговаря на този въпрос с изложбата „Зала 1. Банка за съвременно изкуство.“, която събира най-значимите произведения на съвременни артисти, за да пресъздаде Зала 1 на (надявам се) възможната бъдеща галерия за съвременно изкуство тук. „Зала 1“ ще бъде открита на 8 август от 18:00 ч. в галерия „2019“.

---

„Осемте планини“

В августовските жеги се усеща дефицит на по-сериозни заглавия. Въпреки това измежду костенурките нинджи и пушека от състезателни автомобили откриваме една италианска драма със сериозен фестивален успех и заявка за високи художествени качества. Става въпрос за „Осемте планини“ на белгийското дуо Феликс ван Хрьонинген и Шарлот Вандермеер. Филмът спечели Наградата на журито в Кан 2022, а след това и италианското отличие „Давид на Донатело” за най-добър филм и адаптиран сценарий.

Сюжетът се завърта около едно приятелство. Пиетро е момче от града, което се запознава с Бруно – последното дете от забравено планинско село. През годините Бруно остава верен на своята планина, докато Пиетро идва и си отива. В тяхното общуване изникват теми за любов, загуба, произход и бъдеще, но в крайна сметка настъпва ден, в който двамата откриват същината на това да бъдеш верен приятел за цял живот.

---

литература

„Сбогом, и стой на студено“

The woods are lovely, dark and deep,
But I have promises to keep,
And miles to go before I sleep,
And miles to go before I sleep

Без съмнение стихът на Робърт Фрост е сред най-популярните в историята на литературата, но защо сборник с негова поезия досега не можеше да се открие на български? По-добре късно, отколкото никога, както се казва. За голяма радост на родните читатели, „Жанет-45“ включват предстоящия сборник „Сбогом, и стой на студено“ във великолепната си поредица с твърди корици и оформление на художничката Люба Халева. Книги, които дори с външния си вид биха вдъхновили някого да обърне поглед към световната поезия.

Преводът е дело на Зорница Христова, благодарение на която гласовете на Дон ДеЛило, Ивлин Уо и Мартин Еймис могат да се четат безпрепятствено на български. За допълнително спокойствие редактор на сборника е проф. Александър Шурбанов – един от най-изтъкнатите ни шекспироведи и преводачи от английски. Същински празник е, че поезията на Фрост намери пътя си до българския читател, при това така добре обгрижена.

---

Август е. Горещо ви е дори на стъпалата. Задъхвате се, когато изкачвате поредните стълби. В далечината чувате отшумелите викове на живописна битка, която днес можете да видите под формата на „супер модерно“ осветително шоу. Навсякъде се разхождат артистични хора с:

а) чаша вино
б) чаша бира
в) чехли Биркенсток

Варено е. Еуфорично е. Будно е. Арт е. И всичко това не дразни. Всичко това изглежда сякаш няма нищо друго на света освен една затворена за коли улица и вечно танцуващи хора. Архитектура, река, музика, фотография, старо, ново, романтично, съвременно, градско, природно, шумно, тихо. „Варуша Юг“ във Велико Търново ми припомни за първата любов. Разходки без сутиен с многоцветна шапка с очакване за вечност и поне 100 дъги.

Ако искате да подарите едно ярко празненство на съществото си, предвид че нямате кеш за фестивала в Рио в момента, палете през Шипка, минете за пестил през Габрово, и оставете претенциите на големия град на разклона за Долно Сахране.

„Варуша Юг“ наистина е един от най-яките фестивали, на които съм била някога. Без грам напън и фейк. И дори това, че целият софийски и пловдивски арт е там се понася тържествено и достойно. Казвам ви, добро е. БДЖ също пътува. По пътя е една от най-красивите гари – Трявна. 

18-20 август.

---

Лятото си върви с бързи темпове и ето, че отново дойде време да разгледаме музикалните акценти за август.

Стотици очакват трескаво концерта на Viagra Boys в Маймунарника. След като не успяхме да ги чуем на живо по време на Wrong Fest 2022 в Пловдив, всички се готвим за подобаващ реванш на софийски терен.

Вторият акцент е от голямо значение за музикалната сцена в България – концертите под шапката на Burgas Summer Live. Този август ще чуем на родна земя имена като Franz Ferdinand, Nothing But Thieves, Editors, Morcheeba, Roisin Murphy, Temples и още куп изпълнители.

Но да се върнем обратно под тепетата. Между 4 и 8 август ще се състои Plovdiv Jazz Summer на лятно кино „Орфей“. Джаз, етно, балкански мотиви и страхотно настроение!

Очаква ни и по-специфичен концерт на Йозеф ван Виссем в Bee Bop Café на 20 август. Авторът на музиката към „Only Lovers Left Alive“ и носител на наградата за филмова музика в Кан се завръща в Пловдив!

Използвам възможността да напомня за събития, които ще стартират още в началото на септември и ще предложат богата музикална програма на пловдивчани и гости на града. Бъдете нащрек за Station Street Festival 2023 и Shake That Хълм 2023.

Прекрасно лято и на есен с песен!

---

За да да получавате месечния имейл бюлетин на Нула32, абонирайте се тук.