В началото я ненавиждаш, като всички твои. Мислиш си, не искаш да си там, където е тълпата, по Ницше, да си част от онези грозни мутри, чиито лиги точат се[…]

На Владимира, която ни гледа от небето Може би сте изпитали кратък шок, когато сте видели, че сме решили да посветим брой на София – най-антагонистичният на Пловдив град, както[…]

В почти осъзнатото си безсилие да се включим с нещо ново по темата, решихме да хвърлим поглед към вече написаните стихове, посветени на Стария град, и да проверим как се[…]

Необяснимо е как днес името на Атанас Кръстев не предизвика каквито и да асоциации сред повечето пловдивчани. Въпреки хилядолетната история на този град, с която най-често се отъждествяваме и гордеем,[…]

С ясното съзнание, че не можем да изговорим Стария град от едно време и да обхванем само в няколко страници широкия спектър от подтеми, които той предлага, търсим помощ от[…]

В края на следобеда ще я видиш някъде да се мотае. Ще я гали слънцето в апатията на лятото – сезона, който най ще ѝ отива. През останалите всички могат[…]

Връщайки се назад във времето, героят на тази история би предпочел тя да се разказва като приказка, да има хубаво начало и щастлив край като всяка друга, но тук нещата[…]

На Владимира, която ни гледа от небето В сравнително краткото си съществуване и в още по-скромния си опит с представителите на нежния пол, все пак имахме достатъчното време да забележим[…]

Уговорката за следващия разговор започна в късния следобед на една ноемврийска неделя и, както тематиката на броя подсказва, за човека отсреща предходната вечер е била тежка. Заварваме събеседника ни в[…]