Гласът те отнася, музиката не позволява да стоиш на едно място, а текстовете… Хващат те моментално. Няма как да не си я пуснеш пак. Минаваш през заглавията на песните и[…]

Черното мастило се вие устремено от глезена право към бедрото ѝ, за да кулминира по извивките на кръста ѝ, които отвличат погледа в плен. Държи се с такава лекота за[…]

Личен репортаж на Борислава Лозанова по повод изложбата „На гаража“ от Панайот Стефанов. Септември, 2017. „Имам идеална задача за теб. Ще посрещаш гостите. Малкия Иван ще е домакин, Кусеров ще[…]

В началото целият ти свят се равнява на няколко улици, междублоковото пространство, кварталното училище, площадката, на която играеш с приятели. Мерилото ти за успех е колко по-нависоко ще се качиш[…]

Стотици пъти диалозите се блъскаха в главата му, играеха си с него, преобръщаха го, разбиваха се по цялото му същество. Помнеше всяка дума, звук по звук, бяха неразделни. Понякога ги[…]

Фотографията ще съществува, докато не спре да свети слънцето, но новите апарати снимат и на тъмно. Тодор Ненов За да успее начинанието на този брой, редно е да преминем и[…]

Нетърпеливо поклаща крака във въздуха. Държи се с малките ръчички за кафявата кожа на седалката. Оглежда с любопитни очи цветовете…розово, жълто, зелено. Минали са точно 15 минути след три следобед.[…]

Вратата трудно се затваря. Придърпваш силно към теб. Трясък и тишината е нарушена. Няма портиер, а не чуваш и някой да е наоколо. Стените са високи. Заради акустиката звукът от[…]

Колелата нервно отскачаха от каменистия път. Каляската беше лошо боядисана, а седалките покрити с ярко оцветена материя. Четири коня в редица теглиха неуморно. блестящите ѝ сини очи, винаги будни, гледаха[…]