- Всички
- (безименен)
- (Не)възможното тук
- 16
- 32 причини да не обичаш Пловдив
- 32 причини да обичаш Пловдив
- 32-та причина
- Center
- Post Scriptum
- Uncategorized
- Антракт
- Броеве
- Все още млади
- Все още млади
- Град на Художници
- Град на художници (2)
- Градът в краката ѝ
- Джазовият брой
- Другосветци
- Капана
- Клементинци
- Критическа рубрика
- Малкия Париж
- Махленския човек
- Медийният брой
- На фокус
- На Широкото
- Над нещата
- Неговото заедно, обречено на самота
- Новини
- Нула 32
- Отживелици
- Партньори
- Пороци
- Рекламно съдържание
- С дъх на тютюн
- Светломер
- Седмият хълм
- София, вечна любовнице
- СУБкултурна столица
- Тема на броя
- Художествена рубрика
09/11/2021
За да изживеете пълноценно един град, неминуемо трябва да се докоснете до неговия вкус. Само при мисълта за италианските кокетни улици, в съзнанието ви интуитивно се появяват и мисли за храна. Вече усещате тънкото тесто пица, гарнирано по традиция с доматен сос, пармезан и изкушения по избор на клиента. Дояждат […]
01/02/2020
Борислава Хубенова по следите на изгубения пловдивски вкус Усещате ли аромата на карамелизирана захар и топло мляко? Носи се във въздуха по цялата Главна улица. От Джамията чак до Градската градина. Проследявате го мислено, за да се окажете в млечен бар „Здравец“. Едно от емблематичните места на Пловдив през 70-те […]
20/10/2019
Помните ли старата къща на ул. „Капитан Райчо“ №36, където Никола Алваджиев написа своята знаменита „Пловдивска хроника“? Къщата на родителите на неговата съпруга, където по принуда живя след 09.09.1944 г. Годината, когато един ден се почука на вратата на дома му на ул. „Волга“ с думите: „Къщата е необходима за […]
14/06/2019
Те са най-крайните фенове. Но не мисля, че в България тези категории са ясно обособени, тук по-скоро B и C малко се сместват. Пловдив и Кършияка са това, което ме свързва с футбола. Нито повече, нито по-малко. А може би е напълно достатъчно, за да спра да търся всевъзможни оправдания […]
04/05/2019
Нас тук ни задържа едно – възможността да получим шанс за по-добър живот. Ама по-добрият живот не идва току-така, останахме си в България, или по-точно в преките на Главната на Пловдив, където живеехме... Похотта е трудно контролируема. Навлиза през съзнанието единствено, за да го замъгли. Поражда се за секунди и […]
06/02/2019
А самото начало на „Ландос“ е нещо като въображаемо КПП, липсва само граничарят, който да събира по пет лева за вход и… Колкото трябват за изход. енят е неделен, мокър, сив и особено ноемврийски. Въздухът е силен и примесен с автомобилни изпарения, остава по небцето и се задържа натрапчиво дълго. […]
14/11/2018
Миленита: София може да е всякаква, но не е глупава. Ако ще и да е пълна с глупаци. Пробвай да я излъжеш – ще ти отговори с оглушително мълчание. Гласът те отнася, музиката не позволява да стоиш на едно място, а текстовете... Хващат те моментално. Няма как да не си […]
26/05/2018
Това е изкуство. Дори често се шегувам, че като се кача на пилона, най-близките ми могат да разберат в какво настроение съм. Аз не просто танцувам Черното мастило се вие устремено от глезена право към бедрото ѝ, за да кулминира по извивките на кръста ѝ, които отвличат погледа в плен. […]
27/02/2018
Изложбата „На гаража” обаче запечата момента на много лични светове, без дори да иска от тях да напуснат зоната на своя комфорт. Личен репортаж на Борислава Лозанова по повод изложбата „На гаража“ от Панайот Стефанов. Септември, 2017. „Имам идеална задача за теб. Ще посрещаш гостите. Малкия Иван ще е домакин, […]