август 26, 2017

Наникъдето

Нетърпеливо поклаща крака във въздуха. Държи се с малките ръчички за кафявата кожа на седалката. Оглежда с любопитни очи цветовете…розово, жълто, зелено. Минали са точно 15 минути след три следобед. Настава суматоха, машинистите започват процедурата по откачане и прикачване на локомотива, под съпровода на „Жълтоклюно патенце”. Вратите се затварят, предупредителен сигнал…и потегляме. Точно по разписание в 15:30 часа Детската железница „Знаме на мира” напуска гара „Пионер”. Движим се по тесните релси с онази скорост, с която запомняш всяко листо, което преминава пред очите ти. Вдишваш свежия […]
май 12, 2017

Обичам те

Вратата трудно се затваря. Придърпваш силно към теб. Трясък и тишината е нарушена. Няма портиер, а не чуваш и някой да е наоколо. Стените са високи. Заради акустиката звукът от триенето на мокрите подметки в мозайката на пода отеква. Нафталинената миризма се разстила по цялото тяло. Лампите са стари, боята блажна, по-голямата част от табелите по вратите от преди 1989 г. Като в примка на времето, сякаш това място е вечно, непроменено, недокоснато. Картини, стативи, афиши, снимки ти вдъхват увереност и прогонват усещането за самота, празнота, […]
октомври 23, 2016

„Вдигнах тост за България и за полка“

Колелата нервно отскачаха от каменистия път. Каляската беше лошо боядисана, а седалките покрити с ярко оцветена материя. Четири коня в редица теглиха неуморно. блестящите ѝ сини очи, винаги будни, гледаха замислени в далечината. беше достолепна жена. профилът ѝ изящен, посребрените коси дискретно прибрани в кок. Облечена с тъмни цветове, носеше черно-бяла шапка. С нищо не издаваше умората си от дългото пътуване. бе краят на ноември на, скрежът по клоните на дърветата отразяваше плахите слънчеви лъчи, а лъчите – нейните очи. Преди два дена напуснахме Виена и […]
юли 14, 2016

Живот на колела

Докато карам, душата ми пее. Пея песни за любов. Наслаждавам се на дърветата, на хората, на момичетата около мен. Наслаждавам се на себе си. Кристиян, 23г. Стоиш някъде там около чешмата, с поглед обхващаш цялото пространство. Не е трудно. Силен шум отляво. Вниманието ти е привлечено. Обръщаш се. Точно в този момент се приземява черно колело с лилави грипове. Преброяваш всеки оборот на педалите. Гумите леко поднасят, точно в този момент се завъртат на 360 градуса. Самовглъбението извива крайчето на устните в едва доловима усмивка. Удовлетворението […]
май 8, 2016

Пътят на тютюна

Ароматът на тютюневите листa е силен. Затвори очи и вдишай дълбоко! Усещаш ли как дробовете ти се пълнят, по езика плъзва леко горчивия вкус и се настанява в най-отдалечената част, главата се мае? Искаш да си дръпнеш пак. Първо, издишай. Димът около теб се разнася като мъгла. Според някои индиански легенди този дим връщал мъртвите от отвъдното. Според други – тютюнът е дар от Боговете. Според нас тютюнът е низ от човешки истории. Всяко листо помни ръката, която го е откъснала. Всяка пратка се дължи на […]
февруари 9, 2016

Късметоносачът

Върви с типичната си лежерна походка. Усмихва се широко изпод черната шапка, която допълва пригладената бяла риза, скрита под дългото палто. Обувките му потропват в такт с градската суматоха, а телената четка танцува напред-назад. „Извинявай, момиче, че закъснях. Нали знаеш как е, тоя те пипне, оня те пипне. Все късмет търсят хората.” Той е Христос Петров Христозов, професионален коминочистач. Роден в Хасково, на 70г., нарича се пловдивчанин от 1996г. Каня го да седнем на кафе. Коминочистачът отказва и обяснява, че желае биричка, не бил от хората, […]
септември 28, 2015

Инкубирай се

Ако си лутащ се в пространството дизайнер или музикант, ако все още не намираш своето поле за изява, или просто се нуждаеш от муза, определено четеш правилния текст. Става дума за творчески комплекс „Инкубатор”, чиято главна задача е да помага на хората, които преследват мечтите си, реализират ги и развиват. „Инкубатор” се появява на бял свят през 2014 година. Негов инициатор е Стефан Горанов, а екипът е буквално неизброим, защото по думите му: „Всеки може да бъде част от голямото семейство на „Инкубатор”, единственото условие е […]