ноември 2, 2020
усещам те мой

„Усещам те мой, а себе си – твой“

Не знам, усещам те мой, а себе си – твой. Позволи ми това да е достатъчно! Кирил Николов, адвокат-виночерпец Да отговоря на „Защо обичам Пловдив?“ се затрудних. Дори като поколенческа майна се размислих напрегнато, а сетне осъзнах, че нямам задоволително обобщаващ отговор. После се засмях, присещайки се за краткия диалог между чаровния мошеник Остап Бендер и безхитростната Зося Викторовна: – Защо ме обикнахте? (пита той) – Вие сте нежна и възхитителна,(отговаря тя) вие сте най-добрата в света! Събитията в романа, а мисля, че и в живота […]
ноември 1, 2020
maina

Thank you maina people, thank you maina town!

Thank you maina people, thank you maina town! Бертил Кастел, инженер Имам една конкретна история, която ми се случи, когато се преместих от Франция преди две години. Тъкмо бях започнала да работя целодневно на английски и все още беше предизвикателно за мен. През уикенда исках просто да разгледам града и да си почина. Уви, валеше из ведро, не можех да изляза навън. Когато следобед най-после спря, отидох да се разходя в Стария град и гледах залеза от върха на хълма. По пътя обратно обаче се загубих. […]
ноември 1, 2020
ален мак

Улица „Ален мак“

„Ален мак“ започваше с веселата глъчка на първите сергии на пазара, от който ме пращаха да купя пресен чесън („Онова с плоските листа или с кръглите, мамо?“) Радина Думанян, актриса в Драматичен театър – Пловдив По една невзрачна улица съм пропътувала голяма част от километричния път на порастването. Виждала съм я от различни височини: 76 см, 125 см, 170 см и даже от два метра в случаите, когато съм се возела гратис на раменете на баща ми. Голяма част от уроците за живота научих по пътя, […]
ноември 1, 2020
спасителен пояс

Моят спасителен пояс

Йордан Дамбулев, студент Пловдив е моят спасителен пояс. Когато забравям да дишам, се спирам и вглеждам. Представям си сградата пред мен (тя е светлосиня, в края на „Иван Вазов“) преди около 100 години – изпълнена от класическа музика, мъже с фракове и жени с бални рокли с кадифени килими и с полилеи от кристал. Блага глъч. Поемам дъх. Сега се сещам за дърветата в Гагарин, от които си правихме „бази“ като деца, а после и за Конюшните на царя, площадка в Стария град. Спомням си още […]
ноември 1, 2020
кадър

Каквото и да върша, го преценявам като кадър

Каквото и да върша, го преценявам като кадър и всичко, което е разрушено или неподдържано ме дразни, ядосва и ме боли. Соня Станкова, фотограф Пловдив за мен като фотограф е работна площадка, каквото и да върша, движейки се по улиците (сигурно е професионално изкривяване) го преценявам като кадър и всичко, което е разрушено или неподдържано ме дразни, ядосва и ме боли. Живея си готино тук, с много приятели. Точно приятелството е това, което ме зарежда и събира. Имам група приятели от 5 клас, с които ми […]
октомври 29, 2020
гравитация на дома

Гравитация на дома

Вероятно това е притегателната сила на дома, неговата гравитация му така да се каже Емил Ганчев, летец-пилот на ВВС Тривиално, но съм роден тук, тук израснах и завърших средното си образование, тук срещнах и половинката си. Децата ни се родиха тук. Когато бях курсант във военновъздушното училище в Долна Митрополия и напусках гарнизона, препусках към Пловдив по най-бързия начин да се прибера вкъщи. Колкото се приближавах към града на тепетата, толкова по приятно ми ставаше. „Дом мой, роден дом“. От красотите по пътя към нас, които […]
октомври 28, 2020
бармана кичука

Мишо бармана от Кичука

Мишо бармана, от Кичука, Пловдив, както обичам да казвам. Квартал, които завинаги остава в теб. Михаил Узунов, барман в „Пощата“ Любовта към Пловдив не може да бъде описана с една дума или изречение. Тя е цялостно преживяване. Макар и да не съм роден в този град, съм израснал в него. Мишо бармана, от Кичука, Пловдив, както обичам да казвам. Квартал, които завинаги остава в теб. Малките улички, често без осветление, които водят до големи и красиви паркове. Това, че е отделен от железопътните линии на града, […]
октомври 28, 2020
градът

Градът, който ми даде шанс

Градът, в който продължавам да израствам и да преследвам високите си цели като професионален спортист Жана Тодорова, волейболистка Пловдив е дом на българските волейболни шампионки за последните шест години. Това е градът, който ми даде шанс да проходя във волейболната игра, въпреки неособено впечатляващия ми ръст; това е градът, който ме изгради като състезател от най-високо ниво; това е и градът, в който продължавам да израствам и да преследвам високите си цели като професионален спортист. Истински вдъхновяващо е да играеш за „Марица“ (Пловдив) пред невероятната родна […]
октомври 19, 2020
жълти цветя

Саксия с жълти цветя

Пред нас има голяма каменна саксия с жълти цветя, от онези, които ги има във всички градове по света Трифон Ташев, осветител Стоим с колегата, сценичен работник, на товарния вход на театъра и чакаме. Част от декора за предстоящото представление пътува с актьорите от София, а те закъсняват. Приятно топло е, водата от фонтана се спуска бавно по стълбите на Каменица. Коли рядко минават и при всяка една поглеждаме с очакване. Почти не си говорим, но мълчанието не е неловко, а някак спокойно пребиваване на две […]