октомври 9, 2020
място

Място, което е „друго“

Мария Бадева, архитект За мен Пловдив е „дишаща хетеротопия“ – място. което по някакъв начин е „друго“ и функционира по особен начин; място, което трудно би могло да се опише с думи, а единствено да се усети. Обичам чувството, което ми оставя, когато се разхождам из калдъръмените ти улички. Обичам пастелените цветове, които ме карат да се чувствам сякаш съм в постоянно променяща облика си картина. Обичам да откривам утопичните следи, като в палимпсест от исторически слоеве, които те карат непрестанно да преоткриваш пътеките на миналото. […]
октомври 8, 2020
само тук

Осъзнах, че само тук се чувствам цял

Разбрах кое е това, което ми липсва другаде. Осъзнах, че само тук се чувствам цял, истински, себе си. Илко Василев, учител Вчера се прибрах след 14-дневно скитане с ученици из Европа. Както винаги съзнанието ми е изпълнено с впечатления, но съзнавам, че през всички тези дни нещо ми е липсвало.  Не зная какво, още търся отговора. Но сега трябва да пазарувам – имам имен ден. За половин час се справям със задачата. Междувременно съм срещнал съседа, един съученик от училище, настоящи мои ученици и кварталния чешит Митко, […]
октомври 8, 2020
никой тук

Никой тук не е чужд и непознат

Сякаш никой тук не е чужд и непознат. Антония Александрова, Game support specialist в Telus International Europe Няма да ми стигне мястото, за да изредя всичко, заради което обичам Пловдив… Но може би най-съществената причина е енергията на града! Сякаш никой тук не е чужд и непознат. Имах късмета да израсна сред много шарени и интересни хора (художници, музиканти, актьори, учители, фотографи, журналисти – всякакви индивидуалности), което ме научи да бъда отворена към хората и да обичам да общувам с всички. Та с тези хора сме си […]
октомври 8, 2020
тихата уличка

Тихата уличка „Ангеларий“, която вече не съществува

Израснах на тихата уличка „Ангеларий“, която вече не съществува. Богдан Гичев, обущар Няма как да не обичам този град, целият ми живот е минал тук. Израснах на тихата уличка „Ангеларий“, която вече не съществува. Все още обаче живея в същата махала, някога – краят на града, сега – центърът. Какъв прогрес без никакви усилия!  Едно от най-важните неща за мен са хората. Приятелите ми днес са същите, с които играехме футбол като деца. Ритахме по цял ден на поляната пред нас. Оттам тръгнаха големи играчи като […]
октомври 2, 2020
ритмичната песен

Ритмичната песен на „Деметра“

Слушайки ритмичната песен на „Деметра“… Едит Унджиян, певица и радиоводеща Харесвам обикновените неща и себе си намирам за обикновена, но това определено не значи, че винаги се харесвам. Понякога в мен бушуват мъгливи мисли, стрелкат се жилещи емоции и затягат сърцето. В такива моменти винаги посягам към обикновените неща. Поемам на дълга разходка из познатите улици или сядам на някоя пейка под дебелата сянка на зелените дървета, в Цар Симеоновата градина, слушайки ритмичната песен на „Деметра“. Само това ме връща към същината, към истински важните неща, […]
октомври 2, 2020

Никога не ми е скучно

Така се разхождам из нашия мил Пловдив – и никога не ми е скучно! Как да не го обичаш? Пламен Кочев, графичен дизайнер Пловдив ли? Пловдив за мен е многопластов – пластове от образи през времето. Всички се гордеем с многовековния си град, преживял не една епоха и запазил живеца си. Но за мен нещата са малко по-различни, разхождайки се, аз „виждам“ града ни едновременно в няколко слоя. Буквално – нещо като добавена реалност. През 2013 г. създадох Фейсбук групата „Акция „Фото Пловдивъ“ на старите фотографии, […]
октомври 2, 2020
хилядолетна история

Защото тук винаги минаваме през хилядолетна история

Д-р Анна Джуркова Обичта към родното е свързана със спомени още от ранното детство: игрите до късно в махалата, семейните сбирки, редките преди години посещения на ресторант, каране на колело, кънки, игра на ластик, зарчета… Всичко онова, което се запечатва в детската глава. Да станеш сутрин рано и да чакаш някой приятел да звънне и играта да започне. Но това се е случвало във всеки град и село, навсякъде по света. Върнахте ме назад и спомените ми минават като на кинолента. Учители, приятели, страх от тъмното, […]
октомври 2, 2020
моят Пловдив

Последният истински приятел – моят Пловдив

Николай Недялков, студент по право и екскурзовод на Free Plovdiv Tour Последният истински приятел в моменти на тъга и самота – това е моят Пловдив. Сещам се за парчето „Under the bridge“ на „Red Hot Chili Peppers“, може би най-добрият саундтрак на това усещане: Sometimes I feel like I don‘t have a partnerSometimes I feel like my only friendIs the city I live in, the city of angelsLonely as I am, together we cryI drive on her streets ‚cause she‘s my companionI walk through her hills […]
октомври 2, 2020
Пловдив начало

За мен Пловдив е началото на всичко

Гавриила Дечева, ученичка Когато всичките ти спомени са свързани само с един град, той остава завинаги важ-на част от живота ти. За мен Пловдив е началото на всичко. Тук е първият ми дом, тук са първите ми приятелства… Пловдив е очакването да се завърнеш, чувството, че нещо ти липсва. Безценно е да преминеш по Главната улица и да усетиш как може да принадлежиш на толкова много времена. Чувствам особено близко времето на Възраждането и обичам да се разхождам в Стария град. Тихите улички, малките и уютни […]