Не съм от тук и съм за малко. Махленския човек В тази история ти си на деветнайсет. Предстои да завършиш гимназия и навярно имаш разни смели планове за близкото или[…]

…Прекрасното изкуство в историята да изчезваш. Иван Лалич За малко ще се опитам да оставя настрана Стария град с неговата древност, архитектурна, културна и историческа значимост и да го изправя[…]

Ще си признаем, че не пишем този брой случайно. Той не е и плод на женската част от екипа, колкото и удобно да е. Решихме, че е прекалено необходимо точно[…]

7 септември Да започваш деня си от сутринта – съвсем не е готино. На няколко пъти опитвах… Ужасно потискащо е – в един момент пред теб остават шест часа светла[…]

В началото на този текст сме длъжни да отбележим съмнението на автора във всеки един носталгично – патетичен материал, какъвто се появява сякаш по график от време на време в[…]

Може би помните фотописите, които се опитваме вече два броя да правим, къде успешно, къде не чак толкова. За финал на този брой Ви представяме думите на един човек, от[…]

– Няма ли да ми кажеш как да застана? – Идея си нямам, просто прави това, което си правиш винаги, не, не ме гледай, говори ми нещо, гледай си в[…]

В ръцете си държите деветия брой на списание НУЛА32. Няма да преувеличим, ако кажем, че „Светломер“ е най-парадоксалният ни брой. Той има нелеката задача да говори за неща, за които[…]

Първата интуитивна, дори моментална асоциация на повечето хора при споменаване името на Пловдив са неговите тепета. Може би дори по-разпознаваеми от Римския стадион, Античния театър и Стария град. Навярно малко[…]