Катерина Георгиева
Веднъж на всеки три месеца Катето пише нещо като разказ за Нула32. Невинаги я питаме какво е искал да каже авторът, но тя самата определя участието си в списанието като комбинация между ролята на шута, притихналия поет и борещия се с театралните реплики в себе си суфльор. Понякога и в обратен ред.
- Всички
- (безименен)
- (Не)възможното тук
- 16
- 32 причини да не обичаш Пловдив
- 32 причини да обичаш Пловдив
- 32-та причина
- In situ
- Plovdiv Calling
- Post Scriptum
- Антракт
- Броеве
- Все още млади
- Все още млади
- Град на Художници
- Град на художници (2)
- Град на художници (3)
- Градът в краката ѝ
- Джазовият брой
- Другосветци
- Капана
- Клементинци
- Критическа рубрика
- Малкия Париж
- Махленския човек
- Медийният брой
- На фокус
- На Широкото
- Над нещата
- Нашият избор
- Неговото заедно, обречено на самота
- Нула 32
- Отживелици
- Партньори
- Пороци
- С дъх на тютюн
- Светломер
- Седмият хълм
- София, вечна любовнице
- СУБкултурна столица
- Тема на броя
- Художествена рубрика
24/11/2022
Протегна се в леглото Били Дървото и откъсна още една смокиня от подаващия се клон отвън, където парижкото слънце се закачаше с глезените на младите […]
10/05/2022
В самия копнеж по изкуството сякаш Русалия и Димитър Киров увековечават любовта си. Не бих използвала тази толкова тежка дума „увековечават“, ако не вярвах силно, […]
11/01/2022
Театър „Люксембург“ с неговите 17 ложи, червен плюш, абажури и скрити гримьорни се превръща в емблематичен приказен знак, който подхранва и отглежда стремглавото и авантюристично […]
22/12/2021
Недовършен диалог от редакцията ни преди премиерата на „Антракт“, записан тайно от Катерина Георгиева и прочетен на представянето на броя в бар Пощата, който публикуваме […]
08/11/2021
Катерина Георгиева Една причина ли трябва да кажа, или няколко? Добър ден! Казвам се Катерина и в Пловдив не харесвам това, онова и третото. Не, […]
31/03/2021
Някои текстове остават незавършени. Никога не остават на едно и също място. Не се успокояват, не се примиряват с финала, със смяната на епохи и […]
16/07/2020
Когато прочетох за първи път Николай Заяков беше като странен повей от древни истини... Първа сцена. Няма декор. Трае една минута. Градът е забързан, двамата […]
18/02/2020
Лъжицата - разказ от Катерина Георгиева Това беше първата им среща. Тя не се притесняваше, той беше с онзи любим негов зелен суитчър. В кафенето […]
08/05/2019
Безкрайното опиянение на следобеда и омагьосването... Каня я на кафе. Тя идва навреме. На вратата пита за закачалка, отмята дългата си коса и сваля дебелия […]
19/02/2019
Стефчо беше станал рано, както обикновено. Имаше си начертан маршрут, който строго спазваше всеки ден. Понякога дните не бяха успешни и се налагаше да импровизира. […]
04/11/2018
Днешната софийска улична бохема се смесва в необичайна компилация от артистичност и поза, знание и непукизъм, оригиналност и клешираност, демонстрация и свенливост, лудост и помъдряваща […]
20/08/2018
Да, Гриша като един скрит в себе си романтичен котарак, откриваше отново разкоша на тази изменчива и непонятна картина. Гриша не беше най-тихия котарак. Не […]
