Катерина Георгиева
Катерина Георгиева
Веднъж на всеки три месеца Катето пише нещо като разказ за Нула32. Невинаги я питаме какво е искал да каже авторът, но тя самата определя участието си в списанието като комбинация между ролята на шута, притихналия поет и борещия се с театралните реплики в себе си суфльор. Понякога и в обратен ред.
25/04/2024

Да бъда или не творец в Пловдив?

Историята (или по-скоро многобройните, разнопосочни, противоречиви истории) за (само)измисленото лице, с което Пловдив се показва пред своите
08/08/2023

Сродната душа като паун

„Сега вече можех да взема победоносно Сродната си душа и да я отведа в пробната, където да се запознаем за първи път. Но не бива […]
24/11/2022

„Бил е красив мъж“

Протегна се в леглото Били Дървото и откъсна още една смокиня от подаващия се клон отвън, където парижкото слънце се закачаше с глезените на младите […]
10/05/2022

Портрет на двама, които са един – Русалия и Димитър Кирови

В самия копнеж по изкуството сякаш Русалия и Димитър Киров увековечават любовта си. Не бих използвала тази толкова тежка дума „увековечават“, ако не вярвах силно, […]
11/01/2022

Имало едно време… театър „Люксембург“

Театър „Люксембург“ с неговите 17 ложи, червен плюш, абажури и скрити гримьорни се превръща в емблематичен приказен знак, който подхранва и отглежда стремглавото и авантюристично […]
22/12/2021

Преди премиерата на „Антракт“

Недовършен диалог от редакцията ни преди премиерата на „Антракт“, записан тайно от Катерина Георгиева и прочетен на представянето на броя в бар Пощата, който публикуваме […]
08/11/2021

Артистичният еснафлък

Катерина Георгиева Една причина ли трябва да кажа, или няколко?  Добър ден! Казвам се Катерина и в Пловдив не харесвам това, онова и третото. Не, […]
31/03/2021

От другата страна на душата

Някои текстове остават незавършени. Никога не остават на едно и също място. Не се успокояват, не се примиряват с финала, със смяната на епохи и […]
16/07/2020

Муза на променливостта *

Когато прочетох за първи път Николай Заяков беше като странен повей от древни истини... Първа сцена. Няма декор. Трае една минута. Градът е забързан, двамата […]
18/02/2020

Лъжицата

Лъжицата - разказ от Катерина Георгиева Това беше първата им среща. Тя не се притесняваше, той беше с онзи любим негов зелен суитчър. В кафенето […]
08/05/2019

Ти жумиш

Безкрайното опиянение на следобеда и омагьосването... Каня я на кафе. Тя идва навреме. На вратата пита за закачалка, отмята дългата си коса и сваля дебелия […]
19/02/2019

Изчезналият град

Стефчо беше станал рано, както обикновено. Имаше си начертан маршрут, който строго спазваше всеки ден. Понякога дните не бяха успешни и се налагаше да импровизира. […]
Изчезналият град
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.

Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.

Вижте повече тук.

Marketing

Успешно записване! Благодарим!