07/03/2022
Под пластмасовата естетика „Петя на моята Петя“ сякаш крие добро сърце, но е трудно да се дестилира художествената му стойност на фона на всички клишета […]
Мартин Касабов
Мартин Касабов работи като книжар и редактор. Пише кратки разкази, публикувани в „Страница“ и „Култура“. Администрира платформата за прожекции на филми „Късо кино във Фарго“. Когато намери време за нова книга или филм, пише рецензии за периодични издания и сайтове с културна насоченост. Дебютната му книга е сборникът с разкази „Когато великани ходеха по земята“ (ИК „Жанет 45“, 2019).
- Всички
- (безименен)
- (Не)възможното тук
- 16
- 32 причини да не обичаш Пловдив
- 32 причини да обичаш Пловдив
- 32-та причина
- In situ
- Plovdiv Calling
- Post Scriptum
- Антракт
- Броеве
- Брой №32
- Все още млади
- Все още млади
- Град на Художници
- Град на художници (2)
- Град на художници (3)
- Градът в краката ѝ
- Джазовият брой
- Другосветци
- Капана
- Клементинци
- Критическа рубрика
- Малкия Париж
- Махленския човек
- Медийният брой
- На фокус
- На Широкото
- Над нещата
- Нашият избор
- Неговото заедно, обречено на самота
- Нула 32
- Отживелици
- Партньори
- Пловдив (не) чете
- Пороци
- С дъх на тютюн
- Светломер
- Седмият хълм
- Синият час
- София, вечна любовнице
- СУБкултурна столица
- Тема на броя
- Художествена рубрика
05/03/2022
От друга страна, доколко филми като „Завръщане 2“ помагат на българската киноиндустрия и доколко вредят на здравия разум, е трудно да се определи. Невдъхновено и […]
04/03/2022
„Вечерна сватба“ е компетентно написана книга, но понеже Станков е предпочел да се разходи по улиците на една отминала епоха, вместо да потърси тревогите на […]
05/01/2022
„Жена на вятъра“ от Александър Секулов (ИК „Хермес“) е книга, писана бавно, но и същевременно говореща с чувство за неотложност, сякаш се опитва да предаде […]
05/01/2022
„Февруари“ на Камен Калев изглежда като истински филм – комплимент, който се появи през последните години в контраст на пластмасовите стрийминг продукции. „Февруари“ на Камен […]
20/04/2021
Първият ми съзнателен спомен, свързан с името на Цанко Лавренов, е от една ветровита есенна вечер, когато на нощното шкафче на баща ми намерих книгата […]
