февруари 12, 2017

Нашият свят

Викаме в съня си гласовете ни плискат като морски вълни по брега стъпките ни, изостават, могат да ходят и сами, а после дълго ни чакат… да разберат, че вече сме отминали винаги от двата края на полумесечни заливи дните акостират в далечените рифове, ронливи от скелетите на летните месеци. Компас без полюси са удавените пера на птици плуват безтегловни между навитите крачоли на глезените ни. Времето полепва солта по часовника на китката ми, парализира първо сърцето, стрелките треперят в безмълвни мъки. Морската вода не разтваря минутите, […]