юни 23, 2016

По пътя на субкултурите

„Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват.“ Из „По пътя“ на Джак Керуак Улицата е техният дом. Музиката е тяхната Библия. Нетрадиционната визия е тяхната характеристика. Жаргонът е техният език. Свободата е тяхното […]
февруари 21, 2016

Клоунадата като оръжие

С носталгия си спомням за една от последните си ноемврийски разходки в любимия Пловдив. И въпреки че звучи мразовито, не беше. Слънчевите лъчи озаряваха стъпките и галеха косите ми. Аз вървях замислена, както обикновено, когато пътят ми препречи той, клоунът Кени. Подари ми розово балонче и ми направи жест с ръка да се усмихна. Ех, този Кени! Винаги успява да ме развесели. Благодарих му и продължих по пътя си, а той се отправи към младежа с колело след мен. Какво ли щеше да спретне на него? […]