февруари 10, 2017

Разминаване

Tримата седяха на масата и вечеряха безмълвно. Тишината изпълваше цялата къща, достигаше всяко ъгълче, постояваше за малко там, а след това се връщаше, двойно по-оглушителна. Всички сувенири по секциите, снимките с едно и също момчешко лице, вазите с изкуствени цветя, дори лампите, стояха някак странно, като че винаги се бяха намирали на тези си места и може би никой никога нямаше да ги премести. Георги съсредоточено гледаше в чинията си, сякаш там се случваше нещо изключително важно, което в никакъв случай не биваше да бъде пропуснато. […]