Събудих се от клаксоните на другите коли. Чувстваше се, че е още рано. Слънцето си проправяше път през големите сгради, които сякаш не искаха да го пуснат да изгрее. Предпочитаха те да са исполините на града, никой да не се извисява по-високо от тях, никой да не ги засенчва. Искаха да го уловят, ала не можеха. Преди да успея да се прозея и да разтъркам сънливи очи, слънцето блесна с първите си лъчи напук на всички сгради, но и милостиво ги накара да заблестят като диаманти, […]