Аз, Автографа

Карачомака
Карачомака – баронът на този град
30/01/2016
Късметоносачът
09/02/2016

Аз, Автографа

Споделете

„Преди години някой ми измисли тоя прякор. Не знам, кой беше, ама трябва да го почерпя, правилно го е измислил. Иначе малко са хората, които не ме познават, но те не са от Пловдив. Рожденото ми име е Стефан Любомиров Иванов. Роден съм на 29 октомври, тоест скоро, през 53–та в Пловдив, около Димитровден се пада, но заради мама не се казвам Митко.Не е било етично да бъде друго освен Стефан. Кореняк пловдивчанин съм, около гарата живея и там завърших училището до нас, като за малко минах и през „Васил Коларов“. Продължих да уча в София, но там беше тежко. Имаше математика, физика, а съм зле с тях. А и една партийна секретарка не ми позволи да уча задочно и се махнах. В София, скъпо е там, разходи за квартира, мартира. Преместих се в Пловдивския университет и записах ново висше – детска педагогика в ПУ, само с това ме приеха. Със зор го завърших и с около 6 прекъсвания.За близо 10 години, имах едни проблеми тогава. Ама не си помня точния успех, някъде в нас ми е книжката, трябва да я намеря и ще ви кажа.

Работил съм в Народната библиотека 2-3 години. На четвъртия етаж – тежък труд – носих много книги. Малко бяха мъжете тогава и сега са малко, не е за жена тая работа. После в една пречиствателна станция, ама не е там, както в БДЖ-то. Не е фатално ако сбъркаш. Не може да стане катастрофа или да има жертви. Взимал съм нощни смени основно, без голям риск. При дъжд и сняг беше тежко, също и при колене на животни. Ама не е както БДЖ-то, не е фатално, ако сбъркаш. Или ако си пиян, или уморен и заспиш. Няма как да объркаш коловоза и да има жертви. В пречиствателната станция няма такова нещо. Но пак беше тежко. Добре де, между нас да си остане, заспивал съм, признавам си. Ама не е както при БДЖ-то. Там е много, много, много рисковано. Веднъж се бях унесъл на работа и стана трудова злополука. По моя грешка стана гафа, аз съм виновен. Влезе ми ръката в един мотокар и оттогава се водя в болнични доста дълго време. От шести април 1989–та съм трета група инвалид. И е трудно с парите.

Първият си автограф получих в един студен януари през 1979–та в сегашния Дом на културата. Не го направих нарочно, стана случайно без да съм го планирал. Един мой познат ме вкара там. Йордан Пелов му е името, шахматист, жена му почина, а дъщеря му живее в чужбина и е висока. Та от Никола Гюзелев ми е първият. Беше дошъл, за да слуша Борис Годжунов. Подписа ми се върху една оперна програма. Години по-късно му взех отново и на картичка, и на тетрадка. Преди да почине, естествено. Оттогава цялата работа с автографите не ми е дала мира и винаги съм с тетрадката. По–добре е от картичките, защото картичките свършват, а тетрадката – не. Хубаво е и фотоапарат да имам или телефон, за да снимам, ама нямам нищо. Но ще си взема някой ден, като събера пари.

12373408_459053447623520_8339400540867893462_n

Не мога да спра. Не е желателно. Поне докато не получа отговор от Гинес. Заради това го правя главно. Цел ми е в живота от вече 25 години, че преди 10 ноември 1989 допирът със Запада беше невъзможен. Надявам се до 2-3 години да ме одобрят. Обаче поради голямо прекъсване между гимназията и университета не мога да работя добре с интернет и компютър, а чрез тях е много силна връзката, мощна е. Ама и без нея ще ме признаят. До 2-3 години. Дай Боже по–скоро, около моя имен ден някъде. Не може да продължава безкрайно. Чакам ги да ми се обадят.

Най–много искам от американски действащ президент. Защото охраната му е много стабилна и тежка. Нашите например, от НСО ме познават, ама чуждите, дето идват веднъж тука, не ме знаят и е сложно. Не знам защо от американците всички започнаха да използват негри за охрани, това не го пиши. Не, че имам проблеми с тях. Просто те не ме познават. Личен свидетел съм как претърсиха тетрадката ми за оръжие. Както и да е. Колкото потруден за взимане е автографът, толкова поценен е. Буш и Клинтън, например, също имат, ама гардовете им не са като на действащия Обама. Благодарение на Чомаков имам от единствения славянин Папа, когато вече беше недобре със здравето. А не с мозъка. И той имаше много, много тежка охрана, но, пак казвам, не е като на Обама. Тежък президент е той и Путин е тежък също. С всяка чужда охрана е трудно, ама с на тия двамата е най. Може да се каже, че от тях искам най–много. Колкото по–труден е, толкова по–ценен е.

В тоя ред на мисли най-таченият от мен подпис взех на 24 май 1993. Татко още беше жив. Идва първият чужд монарх след промените, по времето на Желев. Хуан Карлос се казваше и аз бях свръхнапрегнат. Не бях нито пиян, нито дрогиран, но от напрежение съм полудял и сигурно съм изглеждал така. Голяма тръпка, повишена емоция, която и сега имам. Няма как да не се вълнувам винаги в такава ситуация. Мозъкът ми в оня момент беше спрял да работи и един тъпак тогава ми даде смъртоносен съвет. Изненадай охраната на краля, ми вика, той така няма да откаже. И аз скочих рязко без да знам, че това ще бъде разчетено като знак за атентат. Още повече като не ме познават, дори и НСО-то по онова време не ме знаеше. След случката ми казаха право лицето, че са били на косъм да ме очистят. Помислили ме за терорист. И оттогава действам бавно и спокойно, да не прилича на атентат. Номер едно в класацията ми е тоя автограф, че почти умрях тогава. Все пак не помня дали го взех, не мога да ви кажа. Всичко стана много бързо и въобще не бях на себе си. Ама десет години по-късно тоя пак дойде при Чомаков и тогава му взех отново. Помнеше ме с инцидента. Не съм сигурен дали през 1993 му взех. Не знам, стана за секунди и не помня.

1923269_459053517623513_6312726218816149989_n

Има конкуренция, да, имам познати, които също се занимават с това, даже им имам мобифона. Христо, Тодор и Веско, от София са, като за последния се съмнявам, че нещо е ненормален. Съмнявам се, че е педераст. Но аз нямам нищо против де. Имам им мобифоните и не, по-скоро не са ми конкуренти. Сега се сещам, че веднъж ми помогнаха в Кемпински Зографски за Сталоун като беше тука. Те не се борят за Гинес, имам им мобифона, единият живее в Лозенец. Приятни са като хора, помагат ми. И аз съм им помагал, като са идвали тука. Мисля, че аз съм по от отдавна в занаята, но те са, как да кажа, по-качествени, щото в София идват повече и всякакви.

Да, вярно е. От някой по много пъти съм взимал, повтарят се. Факт. Ама докато нямам отговор от ония от Гинес, решавам аз. Може и да има проблем, ама докато няма отговор – решавам аз. Ако ми кажат, че се брои само по веднъж, ще им кажа как стоят нещата. Но така ще бъде докато нямам отговор, аз решавам. Някои пък и за друго се хващат, и са прави в интерес на истината, но никой не дава пари, за да стане по-добре. Викат, какъв е тоя халваджийски тефтер. Ами такъв е, нямам пари за по-готин или пък да ходя по-често до София. След Гинес всичко ще се подобри.

Бе от много хора имам, не ги помня всичките да ви ги кажа. По мои лични сметки имам към 500 000 в над 500 тетрадки. От Стинг имам в София, когато беше жив*, в един асансьор му взех. От Цеца Величкович на Аркан също имам, беше в Пазарджик един път, преди това в Радисън спа. От много съветски баскетболисти, дето сега играят в НБА. Робърт Плант – София и Каварна, ако Иван Цанков беше жив, щеше и тук да го докара. Ама почина през 2001 г. в катастрофа, беше голям човек. Водеше кой ли не тук и много ми помагаше, длъжник сам му. Крис Норман го доведе тука преди десети, дето оня ден беше пак тука. На стадиона доведе и Албано и Румина Пауар, Тодоракис и още кой ли не. Не трябваше да се разкарвам до София. Беше ми приятел и повтарям - много ми е помагал. Лепа Брена на Ботев стадион пак той я доведе, а после и на Летния театър. Тодор Кертиков също вършеше хубава работа, помощник на Цанков беше. Заради него взех от Весна Змиянац – на Ботев стадиона преди поне 20 години. Ама и той наскоро почина, преди година горе-долу. Лека им пръст и на двамата. За какво говорех, а да. И от Бубка също имам, и от целия национален отбор на ГДР. От всички четвърти в света през 1994 – на летището. От Кройф и Бекенбауер на няколко пъти, ама последния все не идва в Пловдив, въпреки, че го канеха. Металика, когато дойдоха тука, закъсняха, ама пак ми се подписаха де. Не помня от кой друг, трябва да ме питате. Така не мога да изброявам. Питайте ме.

12390915_459053740956824_8418725391056068762_n

Когато има мачове, футболни отбори дават към двайсетина подписа. И фолк певиците и те много дават. Ама тях много ги чакам, защото те са свикнали да идват към 1:30-2:00 през нощта. Имам доста движение в малките часове и като цяло, когато съм на дискотеката, не мога да спя. Не ми е подходящо за сън. И за семейство също. Все още съм ерген, но дай Боже, до 2-3 години – семеен. Баща ми, Бог да го прости, също е закъснял навремето. А и сега с финансите е малко трудно, разбирате ме, нали.

Аз лично съм давал автограф само 2-3пъти през живота ми. Само на приятели преди избори, ама не съм сигурен на кои точно. Внимавам на кого давам, щото има лоши хора и знаеш ли ги какво им е в главата. На вас ще дам, обаче стига да не го показвате на никого. Извинявайте, че вече почеркът ми е лош, а и фотоапарат нямам. Не е лесно. След Гинес ще си взема.“

*Стинг е жив.


Снимки: mediacafe.bg

Панайот Стефанов
Панайот Стефанов
Завършва журналистика в Софийския университет и се интересува от всичко онова, което я изгражда. Създава Нула32 в плен на заблудата, че познава този град достатъчно добре, за да започне да го разказва. Вярва, че хартията е и ще си остане най-добрият източник на дълбочина, с който разполагаме.
Аз, Автографа
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.
Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и Schneider Electric и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.

Вижте повече тук.

Marketing

Успешно записване! Благодарим!