Най-напред, за да е ясно, аз мога само да обичам Пловдив, няма вариант да не го обичам. Тук съм родена и прекарала по-голямата част от живота си, тук са семейството ми и близките ми приятели. Нямам нито една причина да не обичам този град, но имам най-малко 32 причини да искам повече за него.
Искам повече амбиция и хъс у хората, които живеят тук, и у тези, които го управляват.
Искам ясна визия за бъдещето на културата в Пловдив и да продължим започнатото от Европейската столица на културата през 2019 г. Ядосва ме разпиляването на създадения капацитет и мисленето на парче.
Искам да има указателни табели, които да заведат лесно всеки гост на Пловдив до Стария град и Капана.
Искам да спрат глобите за паркиране, след като няма изградени алтернативи за паркиране.
Искам пътищата и пътните връзки да са на ниво и да имаме активно работещо летище.
Искам Античният театър да има подемници и декорите за представленията да се качват с тях.
Искам Пловдивската опера да има свой дом и никой архитект никога да не казва, че това не е приоритет за града.
Всички зали за култура в града да са ремонтирани – кино „Космос“, Концертна зала, Военният клуб и т.н.
Искам Пощата да има смисъл като сграда.
Тютюневият град да оживее и да покаже характера на пловдивчани.
Остров Адата да заживее, свързан с града.
Не искам да се говори за ромските квартали на Пловдив като за нещо, което не е част от града. Ние всички правим града такъв, какъвто е – любим.
Текстът е част от броя на списание Нула32 - 32 причини да не обичаш Пловдив
Защо... 32 причини да не обичаш Пловдив?
Снимка © Личен архив
Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и Schneider Electric и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.
Вижте повече тук.