„Бил е красив мъж“

Елена Ватрачка
Да управляваш кариерата си
22/11/2022

„Бил е красив мъж“

шлем маска

Протегна се в леглото Били Дървото и откъсна още една смокиня от подаващия се клон отвън, където парижкото слънце се закачаше с глезените на младите госпожици.

К: Не знаех, че и тук растат такива сочни смокини – изръмжа Криста - Малката ръка. 

Б: Имам предвид, бил е красив мъж. Успя ли да разгледаш чертите му? Според мен е бил фин мъж, нищо, че не знаем точно кой е този мъж. 

К: Може би е бил поет. 

Б: Глупости. Защо му е на поета да си слага маска? 

К: Били, понякога си лишен от усет. 

Б: Какво искаш да кажеш? 

К: Че си лишен от романтизъм. 

Б: Напротив. Аз ако не ти бях казал, че е бил красив мъж, сега нямаше да седиш в поза „надупена катерица“ над него десет минути. Ти въобще не забеляза чертите му. 

К: Обаче съм сигурна, че е бил поет – не се отказа Малката ръка. 

Б: Виж, според мен няма да е лошо да почетеш малко история или да се поинтересуваш от археология, нищо че „професията“ ти не го изисква...

К: Не ми трябва да чета някаква си информация с факти и числа, за да забележа фините черти по лицето му...

Б: Крис, това е маска. Маска е, не е лице. Забравяш това. 

К: Маската е направена точно по лицето, Били. Голямо дърво си понякога!

Б: И въпреки това, маската не е точно по лицето. Тя си има своя форма. 

К: Маската поема формата на лицето. Съответно поема емоциите, чувствата, мислите...

Б: Хайде сега да ми кажеш каква е разликата между емоции, чувства, мисли!?!

К: (разгръща нежно някакъв шарен плат, под който се е скрила маската, замислено) Ще изям още една смокиня...

Б: Искам да кажа, че няма как да разбереш какъв човек стои зад маската. 

К: Има венец. Лавров венец. Това все означава нещо. 

Б: По онова време куцо, кьораво и сакато носи лаврови венци. 

К: Виж, аз не съм начетена, обаче с тоя израз току-що уби няколко древногръцки поети и техните въздишки!

Б: Защо не се разходиш малко. Дояде ми се кроасан. 

К: От десет дни сме тука и всеки ден ядем кроасан. 

Б: Имаме нужда от правилната стратегия. 

К: Идеята беше твоя. Сега ти мисли. 

Криста-Малката ръка къса една смокиня от дървото навън и се протяга котешката. Взима една тънка книжка от някакъв кашон и се изтяга лениво до увитата маска. Започва да чете някаква неразбираема поезия с много преигран глас. Били Дървото си свива цигара и си мисли за братовчедите му, които в момента са на море в Ахтопол. Криста изважда маската, слага си я на лицето си и с много престорен, дълбок и мрачен глас започва да говори някакви глупости. 

К: „Аз, който бях предводител на древните траки, брат на Слънцето и баща на Луната, който със смелата си войска превзе тези равни земи и ги издигна в тепета, Аз, който се родих, за да покорявам и да откривам нови земи… Вие, съвременни, объркани, заспали и меланхолични модерни хора, какво си мислите, че правите с нашите послания? Вие, които не разбирате нищо от мистични знаци и древни сънища? Вие...“

Били я спира, правейки ѝ знак да пази тишина. Отвън, под смокинята, се спират мъж и жена. Говорят нещо на френски, карат се бурно, чува се пляскане на шамар, после някой плаче. Тишина. Мъжът откъсва една смокиня и я дава на жената. Тя му я размазва в лицето и си тръгва разстроена. Мъжът стои известно време, откъсва друга смокиня, захапва я и си тръгва. 

К: Наистина ли спря изпълнението ми заради една обикновена битова драма? 

Б: Помислих си, че може да са за нас. 

К: Били, отиди изпий едно кафе и се отпусни. 

Б: Сега можеше да съм в Ахтопол и да си играя с племенницата ми на водна топка. 

К: Ти измисляш плана, после пак ти се оплакваш. 

Б: Мислех си, че ще ти подейства добре. Бях сигурен, че точно от това имаш нужда. 

К: Това сега си го измисляш. Добре, абсолютно никакви други данни ли няма? Освен това, което знаем? 

Б: Казах ти. Четох доста по темата. 

Криста отива до прозореца и се заглежда в небето. 

К: Нещо крият. Не ми се вързва. 

Б: Никой няма интерес да крие нещо в тия находки. Защо да го правят? 

К: (пак се отнася) Защото маската е била на поет бунтар, който е превеждал знаците на небето и е разбирал посланията на вселената и са го обявили за луд. След това са му я отнели и са я дали на някакъв си обикновен… (ядосано) принц! 

Б: По това време не е имало принцове. 

К: Все тая! Просто са ги наричали с различни имена. Траки, принцове, рицари, вождове, крале, ханове, викинги...

Били се скъсва от смях. Пада на земята, вдига си краката и продължава да се смее в тази поза. 

К: Хайде, виж я пак!

Б: Не искам да я гледам повече. Вече не мога да спя. Крис, имахме съвсем друга цел. Наистина ли има такова значение на кого е била тая шибана маска? Такива има хиляди по света, музеите са пълни с неизследвани обекти, по които японците се дивят, пълни са с артефакти, които често нищо не ни казват, но това храни туризма, това храни икономиката, иди да видиш какво е в National Gallery London

K: Ходила съм, не ми говори глупости! Цялата човешка история е там. Но не е това работата, разбираш ли? Работата е там, че ние виждаме едни предмети зад едни стъклени аквариуми, после прочитаме някакви текстове с много цифри, точки, запетаи, там има и някакви епохи, имена, подминаваме ги, прибираме се вкъщи, включваме старата печка, слагаме вода за леща и си сваляме чорапите. Прозяваме се и затваряме прозореца да не влезнат мухи, защото тия пусти мрежи все се късат и винаги отнякъде е успяла да влезе муха. Дали ние ще влезем някой ден в музеите точно в тия пози? Позата на модерния, ежедневен световен човек, който готви леща, проверява си мейла на новия айфон и лепи с анкерпласт поредната скъсана мрежа? 

Б: Не ти хванах посоката, Крис. Нещо се отнесе. 

К: Били, искам да кажа… Тази маска не е просто някакво тенеке с леки сребърни обкови, разбираш ли? 

Б: (леко набира и повишава тон) Да, бе, Крис, и точно затова я откраднахме! Разбира се, че не е обикновена!

К: Да, обаче ние не си даваме сметка за това, докато не се вгледаме във фините черти на това лице и не съзрем в него и нашите собствени тревоги, разбираш ли?

Б: (крещи) Не е лице, мамка му, Крис, маска е, маска, маска!!!

К: Маската е на лицето бе, Дърво!

Били поглежда дървото объркан за секунда. 

Б: Да, но тя е различна от лицето!

К: Направена е точно по формата на лицето! Излята е! 

Б: Обаче тя винаги с нещо е различна от лицето. Не е същата. Няма как да е същата. Там, извивката на носа не е точно същата! 

К: Аз виждам лицето, когато гледам маската! 

Б: (още по-набрал) Изяж една смокиня, моля те! 

К: (вика) Няма да ям никакви смокини вече! Писна ми от тия смокини!

Тишина. Двамата дишат тежко. През прозореца влиза лек вятър. Той клати клона на смокинята, който очарователно полюшва своите листа. Маската е на земята и… Мълчи. Изглежда съвършено – мъдра и безизразна. Но чертите ѝ са наистина фини. Абсолютно идентични с тези на лицето. Красиви, извити, спокойни, но проницателни. Били отива до Криста, опитва се да я прегърне, но тя го отблъсква. Отива до маската, взима я, разглежда я внимателно, усмихва се доволен, сякаш е научил всичко за нея и ентусиазирано се приближава до Криста. 

Б: Крис, Крис, виж! Не ти ли прилича на Адам Драйвър? 

Криста поглежда маската, после пак поглежда Били и се разсмива шумно. Двамата се смеят, докато смокинята ръси своите нежни листа из парижката стая. 

***

Шлемът маска, за който се говори в разказа, е открит през 1905 г. от Борис Дякович по време на археологически разкопки на могилата, която се е намирала на днешното място на пивоварна „Каменица“. За нея той пише, че „тази находка тури началото на тукашния музей“. Археолозите датират маската от I в. сл. Хр. Заедно с нея в погребалната могила са намерени множество други ценни предмети от злато, сребро и бронз.

Лицето, ушите и венецът са изработени от сребро, а косата – от желязо. По размери шлемът маска отговаря напълно на обикновена мъжка глава. Отворите за очите и ноздрите са тесни, а устните са плътно затворени. Въпреки че маската придава известна характерност на образа, не можем да я разглеждаме като портрет, поради общоприетото изразяване на чертите на лицето. Принадлежала е на знатен тракийски представител и вероятно е служила като параден шлем и символ на власт. 

Освен че е изключително ценна находка, маската се отличава и с още нещо. През 1995 г. тя е открадната от двама въоръжени мъже. Те влизат в музея по време на обедната почивка, удрят пазача и открадват маската, без да взимат нито един от околните златни предмети. Това дава основание да се смята, че обирът е поръчков. 

През 2015 г. маската е открита от ДАНС при опит да бъде изнесена от страната. Намерена е в много лошо състояние, след което е реставрирана и върната на Регионалния археологически музей – Пловдив. Сега тя отново е част от колекцията с тракийски експонати и може да бъде видяна от посетителите на музея. 


„И откривате ли динозаври наистина?“ – истината зад най-често срещаните археологически митове

Между спасеното и разрушеното – археологическите открития, които променят облика на града

Хронология на една мечта – 140-годишната битка между културата и мрака


Заглавна илюстрация: © Йоана Русева

Катерина Георгиева
Катерина Георгиева
Веднъж на всеки три месеца Катето пише нещо като разказ за Нула32. Невинаги я питаме какво е искал да каже авторът, но тя самата определя участието си в списанието като комбинация между ролята на шута, притихналия поет и борещия се с театралните реплики в себе си суфльор. Понякога и в обратен ред.
gdpr-image
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.