Димитър Воев
Виолетовият скорпион на българската музика
07/07/2022
Какво се случва на Младежкия?
13/07/2022

Битката на полето на съдържанието

Струва ни се, че в началото на брой като този разговорът за значението на обществените медии е задължителен. От една страна, заради професионалните стандарти, които журналистите в тях следва да задават, и от друга – заради осъзнатата им мисия да осветяват културните процеси и постижения (в Пловдив – може би повече отвсякъде другаде). Разговор с Десислава Шишманова, директор на БНТ-Пловдив, и Марин Данев, главен редактор на Радио Пловдив.

Каква е ролята на обществените медии в актуалната информационна суматоха?

Марин Данев: За жалост, всеки идиот с интернет и клавиатура пред себе си може да определя обществено мнение, което е много тъжно, но е част от модерността. Надявам се тя да намери в себе си достатъчно сила, за да отсее правилно достоверните от недостоверните медии. Технологично всеки може да бъде медия, въпросът е да бъдеш отговорен. Т.е. да предоставяш достоверна, разбирай проверена, и точна информация. В това е силата на обществените медии и това все повече ще става ясно, за разлика от всяка платформа. Дори на цената на това да не си първи, важно е да бъдеш точен и достоверен. Защото лъжата винаги е била по-лесна за смилане, по-атрактивна и забавна, но си остава лъжа. В този смисъл, трябва да се финансират обществените медии и трябва да се финансират изцяло по нов начин, не както сега. Дошло е времето за този разговор.

Може би поради произхода на финансирането, в много хора, включително журналисти в самите обществени медии и политици, все още битува разбирането, че това са държавни медии.

МД: Много мразя, когато някой каже „държавата дава пари“. Не държавата, хората ги дават, данъкоплатците. Това сме ние. Ние трябва да подпомогнем онова, което смятаме, че е ценно и нужно. А разликата между двата типа е ясна – държавните медии обслужват определени държавни органи или институции, доколкото обществените медии обслужват хората, които живеят тук. В този смисъл, у нас парадоксът е следният: ние имаме бюджетно субсидиране на тези медии, а характерът им е обществен. Могат да бъдат истински обществени медии, само ако парите минат през обществен фонд, за което, смея да твърдя, съм скептичен, че може да се случи у нас.

Десислава Шишманова: Припокриването на представите за обществена и държавна медия зависи много от хората, които работят в тези медии. В крайна сметка качеството на журналистическата работа, отстояването на стандартите, натрупванията и общата култура, ако щете, са определящи за това как звучи една програма, какви са посланията ѝ и до кого достига. Това е нашата задача, от която никой не бяга. Развитите европейски общества, в които коректността към фактите във всяка област е важна, са намерили своите механизми, за да функционират обществените медии. И то много преди ерата на цифровизацията, която при нас доведе до това, че изчезна регионалната телевизионна програма, поради липса на регионални мултиплекси. БНТ разполага с бюджет от 70 млн., да, това са много пари, но когато сравним с колегите от Европейския съюз за радио и телевизия, той е абсолютно несъотносим. Недофинансирането е много стар проблем.

„Проблемът е, че радиото се превръща в медия, която не говори.“

Марин Данев

Но той ли е най-важният?

МД: Липсата на финансиране води до проблем, свързан с качеството на продукцията през качеството на хората, които го произвеждат. В европейските страни професионалният път обикновено се извървява в тази посока: човек започва в частна регионална медия, стремежът му е да заработи в национално представена, а вече върхът е да бъде в обществена медия. Тук, за съжаление, специално за радиото, пазарът е толкова свит, че частни радия почти не останаха или ако има такива, те се занимават с пускането на музика.

Проблемът е, че радиото се превръща в медия, която не говори. В момента освен БНР, Дарик и още няколко радиостанции, няма кой да говори. С телевизиите това не е така, но с радиото това се вижда много ясно. И когато в един момент хората получават заплати, които са двукратно по-ниски от тези на касиерите в супермаркета, любопитството на младите хора към тези медии угасва. Не защото те са безинтересни, а затова, че те не им дават възможност да живеят чисто битово. Това дисквалифицира обществените медии.

Въпреки това, според проучванията БНР и БНТ се ползват с най-високо доверие сред българите. Как си обяснявате това?

ДШ: Парадоксът, че си номер едно десетки години като степен на обществено доверие, но по степен на гледаемост и рейтинг те изпреварва някой с риалити формати. Много обичам да се връщам към един от изключително успешните проекти на БНТ – „Голямото четене“. Докато работихме по него, прочетохме доста материали и се оказа, че почти навсякъде, процентът четящи хора е между 8-9%. Във всяка една нация. На БНТ ѝ приличаше да направи този формат. Разговорът за четенето, който тя провокира, продължи шест месеца. Да, може би не са се увеличили четящите хора, но се създава особен модус, едно говорене за книги.

„Ще бъда щастлива, ако един ден се обърна назад и си кажа, че тази малка телевизия, която сме, е осветила факта, че същността на Пловдив е неговата култура, неговата духовна природа. Искам нашата телевизия да прави така, че това да се вижда.“

Десислава Шишманова

Без значение какво е финансирането, ако нямаш качествени журналисти, нищо не можеш. В този смисъл, едно лице като Влади Севов е безценно. Всяка божа седмица той води предаване на живо, в което присъстват актуалните теми, прави и друго постпродукционно, в което оставя памет. На границата между отразяването на актуалностите и създаването на тази памет какви страхотни личности и огромни артисти правят Пловдив това, което е – това, мисля си, е нашата функция.

Как оценявате нивото на регионалната журналистика в Пловдив?

ДШ: Не бих се наела да говоря наедро, но в областта на културната журналистика е обезкуражаващо отсъствието на достатъчно журналисти, които грамотно и с вкус да вършат работата си. Аз съм от хората, които се радват, че награда „Пловдив“ за журналистика беше дефинирана в областта на културата. Смятам, че това е знак колко важна е тази журналистика. Оттам нататък обаче като оставим специализираните предавания на обществените медии настрана, се сещам за още само няколко колеги като Иво Дернев, Парашкева Иванова, Мария Луцова, Васко Киризиев и ми е доста трудно да кажа кой друг в този град проявява интерес към тези теми. Мисля, че това е един от проблемите, но той не е само регионален. Не знам къде изчезнаха всички любопитни към изкуствата, към постиженията на културата хора, защо са толкова малко в медиите.

И все пак тук се говори много повече за култура, отколкото на други места.

ДШ: От нас зависи до каква степен този разговор е траен и как продължава. Това, че се говори не означава, че са много хората, които могат да го водят смислено.

МД: Културната журналистика е индивидуална битка. Според мен няма ясно осъзната медийна политика, свързана с културата. Всички медии в Пловдив можем да работим, за да правим все по-видима духовната същност на града ни, но за да има качествено отразяване за култура, трябва да има подготвени хора с натрупвания. Това може би липсва. А и самият пазар в момента търси друго.

ДШ: Това, което ни предлага творческият живот на Пловдив днес, е на изключително ниво и може би в медиите в някаква степен сме длъжници. БНТ-Пловдив полага съзнателни усилия артистите и творческите институции в Пловдив да виждат в наше лице не просто регистратор на процесите, а основен техен партньор.

Журналистиката се развива – една традиция, в която нищо не е като вчера, по мотото на Радио Пловдив. Все пак остава ли нещо същото в професията?

МД: За да си журналист, трябва да си любопитен на първо място, на второ – да си почтен към фактите и оттам нататък следва удоволствието да работиш за тези, които те слушат.

ДШ: Някаква особена порода хора избират да работя това нещо и независимо от странностите, дефицитите или пък качествата на всеки един от нас, тази принадлежност към мисията да правиш така, че хората да виждат по-добре, това остава непроменено. Такива са били създателите на телевизионния център през 1971 г. и когато м. г. организирахме 50-годишнината, при срещите ни с тях разбрах, че всъщност ние много си приличаме.

А какво е нужно, за да виждаме по-добре днес, в новите информационни условия? Как трябва да се адаптират традиционните медии?

ДШ: Съдържанието остава много важно. Всички съвременни начини, по които човек може да достигне до информация – също. На мен лично ми се струва, че няма никакво значение дали възприемаш една книга от хартиен или електронен носител. По същественото е какво се случва вътре в теб.

МД: Технологично медиите са се развили вече достатъчно добре. Можем да слушаме, четем, гледаме на всякакви носители. Информацията ни залива отвсякъде, буквално сме удавени от информация. Битката между медиите може да се води единствено и само на полето на съдържанието. Там е смислена. Ще оцелеят тези медии, които предлагат по-качествено, достоверно, проверено, точно съдържание.

Качествена или не, днес усещането е че всеки може да си избере истина, в която да вярва, да се затвори в своята си общност, да няма никаква пропускливост на мнения. Виждате ли изход от тази спирала?

МД: Единственият изход е образованието. То формира ценностите у човек и това е дълбоко индивидуален процес, от една страна, но и процес, който трябва да се извършва в обществото. Първо семейството, после училището, след това самият ти трябва да се развиваш, за да оформяш ценностите си. Когато тези ценности са ясни, няма как да се заблудиш и да защитаваш каузи, които са нехуманни, в които диша злото. И ще формираш по-добър вкус. Затова смятам, че и семейството, и образователната ни система са в дълг на българина.


„Ние трябува да бързаме“ – преглед на печата в Източна Румелия

“Не е най-добрата, но друга вече няма“ – историята на ПОТВ

Най-важната новина – трима журналисти за моментите, които няма да забравят


Заглавна илюстрация: Марин Данев и Десислава Шишманова © Рами Хамуд

Панайот Стефанов
Панайот Стефанов
Завършва журналистика в Софийския университет и се интересува от всичко онова, което я изгражда. Създава Нула32 в плен на заблудата, че познава този град достатъчно добре, за да започне да го разказва. Вярва, че хартията е и ще си остане най-добрият източник на дълбочина, с който разполагаме.
gdpr-image
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта ни и да анализираме трафика. Използвайки този уебсайт, вие се съгласявате с нашата Политика за защита на данните и Политика за бисквитки.