Няколко месеца след най-големия самостоятелен концерт на Hayes & Y и представянето на първия им албум Press. Go. Move. Slow разговаряме с Благослав (вокали и китара) за успеха на може би най-бързо проспериращата българска група зад граница в момента. 

В какъв момент те намираме?

Благослав Анастасов: Работя по нови песни на групата. Бих казал, че половината ни втори албум е готов. Изцяло фокусът ми е върху него. Организираме концертите, които ни предстоят през март в София и Пловдив, организираме снимки на видеоклипове. В подготовка сме на неща, които предстои да излязат есента. 

Казват, че Hayes & Y изобщо не звучи като българска банда, което изглежда е комплимент. Защо се получава така? 

Въпросът е защо е комплимент. Хубавото е, че има много добри български групи, които звучат много добре, така че мисля, че все по-малко ще ни се налага да използваме този израз. Мисля, че в днешния свят няма значение откъде си. Би трябвало да се стремиш към най-високото възможно ниво и да черпиш вдъхновение от него. За съжаление, то не е в България, така че ние винаги гледаме навън и се опитваме да сме конкурентноспособни. Когато се преместихме в Манчестър, доста бързо осъзнахме, че трябва да си сверим часовника. 

Можеше ли групата да е това, което е е днес, ако бяхте останали в България?

Не. И най-важната причина за това е конкуренцията, която видяхме от първия ден ден тук. Тя ни мотивира наистина да станем много по-добри. Не знам дали, ако бяхме останали в България, нямаше малко да се примирим и да нямаме този пламък да работим за развитието си. 

Т.е. това е била повратната точка за вас?

Точно така. Когато видиш, че си обграден от хора, които са много по-добри от теб, това или ще те накара да се откажеш, или да се стегнеш. Така бих обяснил успеха на бандата. Преди да заминем имахме аудитория в България, правихме прилични концерти, но като цяло две години след като заминахме нещата започнаха наистина да се случват по друг начин. Според мен, това не е съвпадение. Отне известно време да попием от това, което е тук, да видим нивото, на което трябва да бъдем. 

Какво беше потвърждението, че Hayes & Y е на прав път?

Когато за пръв път ни пуснаха по БиБиСи. Момент, който си спомням ясно. Тогава с нашата наивност си помислихме, че вече сме световни звезди. Това очевидно не значеше това, но за нас със сигурност беше голям момент на валидация. Когато хора от една от световните медии, дали път на много велики музиканти, чуха нашата музика и казаха “това е супер”, беше много важно за нас. Дадоха ни увереност, от която имахме нужда. 

Поглеждайки назад, бихте ли направили нещо по различен начин?

Не мисля. Всичко, което сме направили, включително и грешки, ни е довело до момента, в който сме, и ни е научило на неща. Пътят е малко по-труден за българските музиканти за разлика например от този английските. По-дълъг, по-криволичещ и отнема повече време. Приели сме го и просто си работим. Грешките са част от процеса. 

През 2022 г се случиха доста важни неща за групата. Какво са плановете за 2023 г.?

Следващите години ще има със сигурност големи неща. Дали ще са всяка година… Пътят понякога не е толкова праволинеен, понякога има по-слаби години, но смятам, че и тази ще се случат доста добри неща. Що се отнася до това, което ние сами организираме, то ще бъде все по-голямо.

Какво да очакваме в Пловдив в края на март?

Не сме свирили от доста отдавна в града, повече от година, което не е типично за нас и не ни радва. В Пловдив винаги е пълно, очакваме концерта с голямо нетърпение. Имаме доста нови песни, които никога не сме свирили в Пловдив, включително от новия ни албум. Сетът ни ще е поне на 50% различен от последния път. 

Какво слушаш в момента?

Много седемдесетарски рок напоследък. Осемдесетарско диско, което ми е много любим стил. Дейвид Бауи, Пол Макартни с Wings. Това е моментната ми вълна. Както и по-актуални неща, но също вдъхновени от това време, като Man I Trust и Warmduscher. 

Заглавна фотография: © Мария Саботинова