Божана Апостолова публикува в личната си фейсбук страница впечатленията си от разговора на Нула32 с Йордан Велчев, отпечатан в седемнайсетия брой на списанието със заглавие „Post Scriptum“. Благодарим ѝ за думите и куража, който ни вдъхва, а е ето и самия отзив:

Тридесет години съм издател и, ей Богу, все едно за първи път чета толкова силен текст, че душата ми се е залепила и се влачи след него. Казах текст, а то е едно интервю от няколко страници, взето от току-що завършилите студенти Илия Димитров и Панайот Стефанов (студенти на Марин Бодаков). Те издават пловдивско периодично списание за градска култура „Нула 32“. Четящи, умни, възхитителни млади хора, които отиват при Йордан Велчев – авторът на мощния труд „Балканският човек“. Данчо говори на тях, но все едно говори със себе си. В думите, в лопатката, която копае като дете, във всяка дума е вложена силата на човешкото живеене.

Познавам над 50 години Данчо Велчев, приятели сме, харесвам, дори се гордея с „Балканският човек“ като издател, но за първи път чета от него текст, дошъл направо от сърцето му. Без проучвания без хроникьори, без каквито и да са изследвания свързани с историческата ни същност. Толкова се зарадвах на този текст, че душата ми поиска да поздравя Илия Димитров и Панайот Стефанов за умението им да го изградят, да го съберат и да ни го поднесат като светкавица, заслепила ни с яркия огън на моженето.

Ей, Йордане, ей, Данчо – бъди здрав! И не се офлянквай. Направи още 5-6 подобни интервюта с тези момчета и го събери в книга, която, убедена съм, ще седи на нощното шкафче на всеки българин.