Списание Нула32, септември 2022

№29 In situ

 
Понякога историята остава „на място“.

За живите паметта на този град е къса – / като лопатка на археолог – гласи стихът на Добромир Тонев – Сякаш мъртвите ще ни свършат работата / Сякаш да си жив не е история (1990 г.). Съвременният град обаче се развива за живите. Невинаги може да се внимава с мъртвите, научаваме в подготовката за броя, при все че едва ли някога ще им се издължим така измамно горделиви сме с делата им. Сякаш имаме правото, сякаш има какво още да свършим? Дали късогледството, за което говори поетът, не е ключ към азбучната истина в археологията и може би най-голямо човешко откритие съзнанието колко преходни сме всъщност, колко маловажни са мечтите и страховете ни, колко нищо не значат опитите ни да си обясним нещата. Или повече е плод на разочарованието му от града, който вечно закъснява да почете навреме достойните си граждани? Уроците са ненаучени и днес.

09/09/2022

Защо… „In situ“?

На Владимира, която ни гледа от небето Какво ли още имат за казване тези уморени стари камъни и мраморни колони, натежали от метафори? Какво ли […]
25/09/2022

Българска фантастика за края на света

„Атлантически експрес“ е писана в продължение на шест години, което личи в плътността на текста, в обрания прецизен стил и терминологичното богатство, присъщо на жанра, […]
25/09/2022

Елена Савова

Елена Савова е едно от имената, на които попадаме все по-често в изложбените зали през последните 2 – 3 години. Възпитаничка на АМТИИ, експериментира във […]
03/10/2022

Убийствената игра на Мария Бакалова

Основният проблем на „Убийствена игра“ е, че неловко се опитва да жонглира с нескопосан хумор и актуални тийнпроблеми. С изключение на Димитър Маринов („Зелената книга“) […]
06/10/2022

Константин Добройков

Биографията на диригента на Държавната опера в Пловдив Константин Добройков досега е дълъг низ от специализации в престижни университети, международни колаборации със симфонични оркестри в […]
08/10/2022

Един без двадесет

Зорница Каварджикова се определя като смесица от хаос, подреденост, увереност и чудения – за света, за смисъла, за хората. И за себе си, някъде сред […]
10/10/2022

Заветът на Борис Дякович

„…Нашите просветни пълководци генералите Т. и Р. намериха, че директорът на библиотеката, човек вече в напреднала възраст, при това данъчен, би бил много по-полезен на […]
19/10/2022

Ивелин Костадинов

Срещата ни с Ивелин Костадинов е един от редките пъти, в които си говорим за кино в рубриката. В портфолиото му до момента откриваме фотографска […]
24/10/2022

Музеят, който не спира да расте

Разговор на Панайот Стефанов с доц. Костадин Кисьов, директор на Регионален археологически музей – Пловдив. Всяка година Археологическият музей в Пловдив приема между 1500 и […]
26/10/2022

Хронология на една мечта

„Културата обаче надви мрака“ – пише директорът на Народната библиотека и музей Борис Дякович през 1928 г., когато многогодишните му усилия да разшири сградата на […]
01/11/2022

Градски скелети

„Обектът „Кино „Космос“ е временно затворен. Ако това е грешно, можете да предложите редакция.“ (1) Да, грешно е и настоятелно предлагам редакция!  Кино „Космос“ е […]
10/11/2022

Между спасеното и разрушеното

Инфраструктурното прекрояване на централната градска част през втората половина на 20. век разкрива голямото археологическо богатство на Пловдив. Немалка част от находките обаче са безвъзвратно […]
14/11/2022

Несъществуващият Плодiв

Свикнали сме да акцентираме на археологическото наследство от Римската империя или запазените сгради на възрожденския Пловдив, но прецизната работа на археолози и допълненията от други […]
17/11/2022

„И откривате ли динозаври наистина?“

За обикновения човек археологията носи мистиката на неизвестното, духа на приключения и обещанието за разкриването на несметни съкровища. Затова и заблудите, свързани с археологията, археолозите […]
24/11/2022

„Бил е красив мъж“

Протегна се в леглото Били Дървото и откъсна още една смокиня от подаващия се клон отвън, където парижкото слънце се закачаше с глезените на младите […]