Списание Нула32, септември 2022

№29 In situ

 

За живите паметта на този град е къса – / като лопатка на археолог – гласи стихът на Добромир Тонев – Сякаш мъртвите ще ни свършат работата / Сякаш да си жив не е история (1990 г.). Съвременният град обаче се развива за живите. Невинаги може да се внимава с мъртвите, научаваме в подготовката за броя, при все че едва ли някога ще им се издължим така измамно горделиви сме с делата им. Сякаш имаме правото, сякаш има какво още да свършим? Дали късогледството, за което говори поетът, не е ключ към азбучната истина в археологията и може би най-голямо човешко откритие съзнанието колко преходни сме всъщност, колко маловажни са мечтите и страховете ни, колко нищо не значат опитите ни да си обясним нещата. Или повече е плод на разочарованието му от града, който вечно закъснява да почете навреме достойните си граждани? Уроците са ненаучени и днес.

09/09/2022

Защо… „In situ“?

На Владимира, която ни гледа от небето Какво ли още имат за казване тези уморени стари камъни и мраморни колони, натежали от метафори? Какво ли […]