август 29, 2018

Граматика на Стария град

Следобед, празник, пролет, хора, рокли на цветя, улици, павета, капаци, ухание, върба, колонади, дърво и резба, хълм, простор, проблясък, купол, възторг, простота, животът, чудо, сън, събуждане, празнота, кръстопът, градът, несбъднатост, мечта. Тих, спотаен, цветен, смирен, вековен, вечен, стръмен, ласкав, бележит, уютен, семпъл, ароматен, гостоприемен, летен – кокетен, саможив, зимен – безлюден, сгушен, самотен, целогодишен – носталгичен, бленуван, чист. Лутам се, скитам, ослушвам се, мисля си, между „искам – не искам“ препъвам се, ядосвам се, знам, че не знам, обърквам се, изкачвам се, продължавам, стигам, издишвам, заставам, […]
август 26, 2018

Безсмъртна, талантлива територия

В почти осъзнатото си безсилие да се включим с нещо ново по темата, решихме да хвърлим поглед към вече написаните стихове, посветени на Стария град, и да проверим как се проектира той в поезията и обратно. Без претенцията за изчерпателност или хронологичен ред, ви представяме няколко от нещата, които ни сe струват важни и създават онази негова неповторимост. Не трябва да ни изненадва, че най-честата оптика, през която ще се мисли за мястото, е тази на времето. Защото все пак какво друго е Старият град, ако […]
август 20, 2018

Бягствата на веселия котарак

Гриша не беше от най-тихите котараци. Не се хвалеше с тактичност, лицемерие и куртоазия. Качества, които всеки уважаващ себе си котарак би трябвало да притежава понякога. Често се промъкваше тайно в непознати компании, мотаеше се с тях по далечни квартали и подслушваше разговорите им до късно вечер, жадувайки да научи още една тайна за славния си котешки род Островски. Не беше лошо коте, нито чак пък много добро. Когато беше в настроение, беше способен да забавлява няколко квартала. От Тракия до Смирненски и от Кършияка до […]
август 16, 2018

Колкото повече, толкова повече

Колкото и да сме закърмени с възхита към всичко, свързано със Стария ни Пловдив, се налага да признаем, че съвременното му „усвояване“ е далеч от нивото, което заслужава. Най-новата му история е цял калдъръм от препъникамъни в опитите той да стане по-общителен, по-прочут, по-пълен с живот. Малко са вдъхновените му прославители като Константин Моравенов, Любен Каравелов, Никола Алваджиев, Евгений Тодоров… Още по-малко –  стратезите покровители като Христо Г. Данов, Божидар Здравков, Начо Културата… Имаше, разбира се, и в последните години действени ръководители, насърчаващи  добре издържа́ните новости […]
август 10, 2018

Над нас е само животът

Необяснимо е как днес името на Атанас Кръстев не предизвика каквито и да асоциации сред повечето пловдивчани. Въпреки хилядолетната история на този град, с която най-често се отъждествяваме и гордеем, хората тук демонстрираме все по-скъсяваща се памет. И колкото близостта във времето е по-голяма, толкова по-краткотраен е споменът ни за вчера. Къщата музей на Атанас Кръстев, по-известен като Начо Културата, се намира на метри от археологическите разкопки на Небет тепе. Днес всеки я подминава по пътя си към върха без изобщо да подозира за личността и […]
август 8, 2018

Всичко, което ми се случи, тук вече се бе случило

…Прекрасното изкуство в историята да изчезваш. Иван Лалич За малко ще се опитам да оставя настрана Стария град с неговата древност, архитектурна, културна и историческа значимост и да го изправя в цялата му непристъпност и невъзможност – в поле на шантави игри на време и дух, в пространство, което пита и после дълго мълчи. Старият град – крепостта, която животът често иска да пробие, но единствен победител в тази война остава тишината. Когато досадните туристи, накупили магнитчета и наснимали залез от Небета, се разотидат в късния […]
юли 31, 2018

Цветът на нара

Майка ѝ протяга ръце. Увити в памучно платно са дървените ѝ сандали за баня – две дъбови плочки, изсечени в змиевидна форма, покрити със седефени люспи, всяка прикована към две дървени поддръжки. „Ануш, в  Сасун има само мъртви обущари. Върви сега, хокис. В града под тепетата чешмите не са пресъхнали“ – шепти мама с премалял глас. Ануш тича надолу по стръмната калдъръмена уличка, косите ѝ се измъкват от плитките и се разпиляват из вятърния пейзаж. Тя усеща как дървените сандали се впиват в хълбока ѝ, докато […]
юли 28, 2018

Ясас, Филипополис

Един от любимите ми спомени от пътуванията ми в чужбина е срещата с възрастна жена в Гърция. Докато се разхождах в малко градче, където не се очакват много туристи, бабата ме заговори и на някакъв странен балкански език се опита да разбере какъв съм, откъде съм. Дълго ѝ обяснявах, че съм от „Пловдив“, като с жестове и използване на турцизми се стараех да представя, че това е вторият по големина град в съседната на Гърция – България. Нищо не проработи, докато не ми просветна очевидният отговор: […]
юли 23, 2018

Крепостта на хълма

Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата” акад. Д. Лихачов Вече мислено сте отправили поглед към руините на върха на Небет тепе. Ако имате по-богато въображение, издигате зидовете и си представяте как ромеи, кръстоносци и българи си оспорват укреплението, докато накрая турците не го унищожават заедно със спомена за някогашните съперници. Сега се преместваме надолу по Трихълмието, […]