- Всички
- (безименен)
- (Не)възможното тук
- 16
- 32 причини да обичаш Пловдив
- Post Scriptum
- Град на Художници
- Градът в краката ѝ
- Джазовият брой
- Другосветци
- Капана
- Клементинци
- Малкия Париж
- Махленския човек
- На Широкото
- Над нещата
- Неговото заедно, обречено на самота
- Нула 32
- Отживелици
- Пороци
- Рекламно съдържание
- С дъх на тютюн
- Светломер
- Седмият хълм
- София, вечна любовнице
- СУБкултурна столица
август 29, 2018
Следобед, празник, пролет, хора, рокли на цветя, улици, павета, капаци, ухание, върба, колонади, дърво и резба, хълм, простор, проблясък, купол, възторг, простота, животът, чудо, сън, събуждане, празнота, кръстопът, градът, несбъднатост, мечта. Тих, спотаен, цветен, смирен, вековен, вечен, стръмен, ласкав, бележит, уютен, семпъл, ароматен, гостоприемен, летен – кокетен, саможив, зимен – безлюден, сгушен, самотен, целогодишен – носталгичен, бленуван, чист. Лутам се, скитам, ослушвам се, мисля си, между „искам – не искам“ препъвам се, ядосвам се, знам, че не знам, обърквам се, изкачвам се, продължавам, стигам, издишвам, заставам, […]
август 26, 2018
И вярваме, че всичко е реалност, щом поетите го потвърждават: В почти осъзнатото си безсилие да се включим с нещо ново по темата, решихме да хвърлим поглед към вече написаните стихове, посветени на Стария град, и да проверим как се проектира той в поезията и обратно. Без претенцията за изчерпателност или хронологичен ред, ви представяме няколко от нещата, които ни сe струват важни и създават онази негова неповторимост. Не трябва да ни изненадва, че най-честата оптика, през която ще се мисли за мястото, е тази на […]
август 20, 2018
Да, Гриша като един скрит в себе си романтичен котарак, откриваше отново разкоша на тази изменчива и непонятна картина. Гриша не беше най-тихия котарак. Не се хвалеше с тактичност, лицемерие и куртоазия. Качества, които всеки уважаващ себе си котарак би трябвало да притежава понякога. Често се промъкваше тайно в непознати компании, мотаеше се с тях по далечни квартали и подслушваше разговорите им до късно вечер, жадувайки да научи още една тайна за славния си котешки род Островски. Не беше лошо коте, нито чак пък много добро. […]
август 16, 2018
Според директора на новия „Старинен Пловдив“ обединението на двете общински структури преодолява един голям доскорошен парадокс – в туристическите информационни центрове посетителите научаваха колко прекрасни места могат да посетят в Стария град, но не можеха да си купят билети за тях. Колкото и да сме закърмени с възхита към всичко, свързано със Стария ни Пловдив, се налага да признаем, че съвременното му „усвояване“ е далеч от нивото, което заслужава. Най-новата му история е цял калдъръм от препъникамъни в опитите той да стане по-общителен, по-прочут, по-пълен с […]
август 10, 2018
„Става дума за огъня. На тези хора Стария град трябва да им стане съдба…“, казва Начо Културата Необяснимо е как днес името на Атанас Кръстев не предизвика каквито и да асоциации сред повечето пловдивчани. Въпреки хилядолетната история на този град, с която най-често се отъждествяваме и гордеем, хората тук демонстрираме все по-скъсяваща се памет. И колкото близостта във времето е по-голяма, толкова по-краткотраен е споменът ни за вчера. Къщата музей на Атанас Кръстев, по-известен като Начо Културата, се намира на метри от археологическите разкопки на Небет […]
август 8, 2018
Светът все още продължава да го има. Смехът на двамата гръмва отново. Те остават там. Историята я знаеш. …Прекрасното изкуство в историята да изчезваш. Иван Лалич За малко ще се опитам да оставя настрана Стария град с неговата древност, архитектурна, културна и историческа значимост и да го изправя в цялата му непристъпност и невъзможност – в поле на шантави игри на време и дух, в пространство, което пита и после дълго мълчи. Старият град – крепостта, която животът често иска да пробие, но единствен победител в […]
юли 31, 2018
Майка ѝ протяга ръце. Увити в памучно платно са дървените ѝ сандали за баня – две дъбови плочки, изсечени в змиевидна форма, покрити със седефени люспи, всяка прикована към две дървени поддръжки. „Ануш, в Сасун има само мъртви обущари. Върви сега, хокис. В града под тепетата чешмите не са пресъхнали“ – шепти мама с премалял глас. Ануш тича надолу по стръмната калдъръмена уличка, косите ѝ се измъкват от плитките и се разпиляват из вятърния пейзаж. Тя усеща как дървените сандали се впиват в хълбока ѝ, докато […]
юли 28, 2018
Един от любимите ми спомени от пътуванията ми в чужбина е срещата с възрастна жена в Гърция. Докато се разхождах в малко градче, където не се очакват много туристи, бабата ме заговори и на някакъв странен балкански език се опита да разбере какъв съм, откъде съм. Дълго ѝ обяснявах, че съм от „Пловдив“, като с жестове и използване на турцизми се стараех да представя, че това е вторият по големина град в съседната на Гърция – България. Нищо не проработи, докато не ми просветна очевидният отговор: […]
юли 23, 2018
Почти невидима, плашещо занемарена, но всъщност така ярка и толкова устойчива – истинската крепост, наречена Жълтото училище Плътта на българската държава създаде Аспарух,нейния дух – Кирил и Методий.И чуждите завоеватели не можахада победят тази държава на духа,защото в защита на българския народв плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата”акад. Д. Лихачов Вече мислено сте отправили поглед към руините на върха на Небет тепе. Ако имате по-богато въображение, издигате зидовете и си представяте как ромеи, кръстоносци и българи си оспорват укреплението, докато накрая турците не го унищожават заедно […]