юни 2, 2018
тя

Тя, несъчинимата

Тя, край бреговете на Марица късно вечер, безцелно шляене, обгърнато в симфонията на фауната… В края на следобеда ще я видиш някъде да се мотае. Ще я гали слънцето в апатията на лятото – сезона, който най ще ѝ отива. През останалите всички могат да са тук и да дефилират. Сезонът, който тя ще дави в безделието на хоризонта, в непресторения мързел на града и в южняшкото му лекомислие. Сезонът, който тя ще режисира и в който най ще е възможна да се сбъдне.Пловдив в отсъствието […]
май 28, 2018
жената, която

Жената, която няма да забравим

Коя е жената, която никога няма да забравим? Понеже щеше да е прекалено тривиално да поканим мъже да говорят за това, решихме да се обърнем към пет градски дами, на които вярваме, за да ни разкажат за жените, оставили незаличими следи в техните животи. Колкото и широко да се опитахме да разгледаме темата, бяхме сигурни, че все нещо ни убягва. Ето какво беше то. Следват спомени и впечатления, парченца памет, за жената, която никога не се забравя. Десислава Шишманова, директор на РТВЦ – Пловдив „Операта в […]
май 28, 2018
Момиче

Момиче от Копчета

Издирва се червенокосото момиче със светли очи, мисля зелени, което днес (20.04.2015) между 18:30 и 19:30 часа беше на Копчетата до паметника на Стефан Стамболов… Връщайки се назад във времето, героят на тази история би предпочел тя да се разказва като приказка, да има хубаво начало и щастлив край като всяка друга, но тук нещата няма да се развият по този начин. За добро или лошо в живота си досега героят на тази история е разбрал за себе си, че няма право да избира приказките, в които да […]
май 26, 2018
танцувам

Аз не просто танцувам, аз разказвам

Това е изкуство. Дори често се шегувам, че като се кача на пилона, най-близките ми могат да разберат в какво настроение съм. Аз не просто танцувам Черното мастило се вие устремено от глезена право към бедрото ѝ, за да кулминира по извивките на кръста ѝ, които отвличат погледа в плен. Държи се с такава лекота за пилона, докато сцената под безкрайните ѝ токчета изчезва, за да даде изглед към черното трико, което може би ти се иска да го няма. Набира се толкова естествено на ръцете […]
май 18, 2018
жените на пловдив

Менливите жени на Пловдив

Жените на Пловдив са точно такива – те умело вървят по ръба, флиртуват със смисъла, дават ти възможност да ги измислиш. Покоряват сърцето ти и се стапят във въздуха. Пловдив е калейдоскоп – цветовете му се пренареждат непрекъснато. При всяко, дори най-малко движение, картинката се сменя. Да си остане между нас, но жените тук са открили най-примамливата форма на съществуване. Свободата. Там, където няма време, условностите са лесни за заобикаляне. Пловдив е създаден, за да се научиш да си свободен. Да се луташ в тесните улички, […]
май 14, 2018

Търговецът на дрехи

Роза живееше в едно малко село в подножието на Стара Планина. Името на това село отдавна е изчезнало от картата, там между гънката на Карлово и Казанлък. Сгушено в тази малка пожълтяла гънка, то живееше свой собствен живот. Кипеше от живот. Хората ставаха рано и изкарваха стадата си, преди слънцето да е зажарило по земята, момите запретваха своите ризи, сплитаха косите си на дълги плитки и се приготвяха за работа. Разбира се, дворовете бяха изметени и чисти, краката обути в шарени чорапи, а зад ухото цвете […]
май 12, 2018

Фред, Клер, барманът и Бог

Откъс от романа на Александър Секулов ”Господ слиза в Атина“, изд. ”Хермес“, 2017г. Фред изобщо не е готов да срещне Клер Дамиани на дегустация на черен швейцарски шоколад на високата тераса на хотел „Сейнт Джордж“ под хълма Ликавитос в Атина преди месец; по-неподготвен човек се явява само на среща със съдбата. Първо вижда леката гърбица на дългия ѝ нос под бяло сламено борсалино. Черната ѝ вълниста коса е прибрана зад ушите. Седи до прозореца. Голите ѝ рамене, открити от асиметрична тъмносиня рокля, светят с бронзови отблясъци […]
май 5, 2018
актриси

”Аз съм жена на всички времена“

„Пловдивските актриси ги беше раждала сякаш една майка, защото те бяха силни, волеви, неизчерпаеми като талант.“ Разговор за актрисите в пловдивския театър от едно време, което аз не помня, но Светла Бенева, отличим с чувството си за истинност театровед, ми разказва. И то така, както би го и изиграла, ако беше в онази, другата, най-чудата професия. Светле, въведи ме съвсем лаконично. Каква беше атмосферата, в която се правеше театър през 70-те, 80-те и 90-те години? Благоприятна през 70-те и 80-те, защото в театрите работата беше осигурена, […]
май 1, 2018
Главната

Краката, които разхождаха мъжете по Главната

Всички пристигат заради залеза, пивото и мохабета. Но има едни крака, пред които се разстила Главната улица. Късно следобедно време. Липите цъфтят и додават на сезона споделености. Навън е толкова хубаво, че даже на работния ден му се иска да си иде по-рано. Обикновено Пловдив бърза спорадично и първите топли дни от годината се явяват повод да увеличи темпото – всички припират да съпроводят слънцето до заника му, като запечатат насладата от поруменелия хоризонт с изсъскването на бирените тапи. Пред Кино „Балкан“ току-що са пристигнали обичайните […]