юни 2, 2018

Тя, несъчинимата

В края на следобеда ще я видиш някъде да се мотае. Ще я гали слънцето в апатията на лятото – сезона, който най ще ѝ отива. През останалите всички могат да са тук и да дефилират. Сезонът, който тя ще дави в безделието на хоризонта, в непресторения мързел на града и в южняшкото му лекомислие. Сезонът, който тя ще режисира и в който най ще е възможна да се сбъдне. Пловдив в отсъствието на суетата. Ще те примами първо със вида си, но няма да се […]
май 28, 2018

Жената, която помним

Понеже щеше да е прекалено тривиално да поканим мъже да говорят за това, решихме да се обърнем към пет градски дами, на които вярваме, за да ни разкажат за жените, оставили незаличими следи в техните животи. Колкото и широко да се опитахме да разгледаме темата, бяхме сигурни, че все нещо ни убягва. Ето какво беше то. Следват спомени и впечатления, парченца памет, за жени, които никога не се забравят. Десислава Шишманова, директор на РТВЦ – Пловдив „Операта в Пловдив може да си няма дом, затова пък […]
май 28, 2018

Момиче от Копчета

Връщайки се назад във времето, героят на тази история би предпочел тя да се разказва като приказка, да има хубаво начало и щастлив край като всяка друга, но тук нещата няма да се развият по този начин. За добро или лошо в живота си досега героят на тази история е разбрал за себе си, че няма право да избира приказките, в които да оживява или да се измисля. Поне що се касае до тези, за които ще стане дума. Затова без повече уговорки, леко встрани от […]
май 26, 2018

„Аз не танцувам, аз разказвам“

Черното мастило се вие устремено от глезена право към бедрото ѝ, за да кулминира по извивките на кръста ѝ, които отвличат погледа в плен. Държи се с такава лекота за пилона, докато сцената под безкрайните ѝ токчета изчезва, за да даде изглед към черното трико, което може би ти се иска да го няма. Набира се толкова естествено на ръцете си и за секунди танцът ѝ задава ритъма на музиката. Песента свършва, но все още виждаш как краката ѝ описват полумесец във въздуха. Иска ти се […]
май 18, 2018

Менливите жени на Пловдив

Пловдив е калейдоскоп – цветовете му се пренареждат непрекъснато. При всяко, дори най-малко движение, картинката се сменя. Да си остане между нас, но тук жените са открили най-примамливата форма на съществуване. Свободата. Там, където няма време, условностите са лесни за заобикаляне. Пловдив е създаден, за да се научиш да си свободен. Да се луташ в тесните улички, да приклекнеш до охранена котка в Капана, да оставиш преуморените си лимоненожълти кецове да почиват на някоя тераса метри над пешеходците, докато ти пиеш нещо леко на бара. Да […]
май 14, 2018

Търговецът на дрехи

Роза живееше в едно малко село в подножието на Стара Планина. Името на това село отдавна е изчезнало от картата, там между гънката на Карлово и Казанлък. Сгушено в тази малка пожълтяла гънка, то живееше свой собствен живот. Кипеше от живот. Хората ставаха рано и изкарваха стадата си, преди слънцето да е зажарило по земята, момите запретваха своите ризи, сплитаха косите си на дълги плитки и се приготвяха за работа. Разбира се, дворовете бяха изметени и чисти, краката обути в шарени чорапи, а зад ухото цвете […]
май 12, 2018

Фред, Клер, барманът и Бог

Откъс от романа на Александър Секулов ”Господ слиза в Атина“, изд. ”Хермес“, 2017г. Фред изобщо не е готов да срещне Клер Дамиани на дегустация на черен швейцарски шоколад на високата тераса на хотел „Сейнт Джордж“ под хълма Ликавитос в Атина преди месец; по-неподготвен човек се явява само на среща със съдбата. Първо вижда леката гърбица на дългия ѝ нос под бяло сламено борсалино. Черната ѝ вълниста коса е прибрана зад ушите. Седи до прозореца. Голите ѝ рамене, открити от асиметрична тъмносиня рокля, светят с бронзови отблясъци […]
май 5, 2018

”АЗ СЪМ ЖЕНА НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА“

Разговор за актрисите в пловдивския театър от едно време, което аз не помня, но Светла Бенева, отличим с чувството си за истинност театровед, ми разказва. И то така, както би го и изиграла, ако беше в онази, другата, най-чудата професия. Светле, въведи ме съвсем лаконично. Каква беше атмосферата, в която се правеше театър през 70-те, 80-те и 90-те години? Благоприятна през 70-те и 80-те, защото в театрите работата беше осигурена, независимо от идеологическия модел, контрол  и ограничения в художествените търсения. През 90-те – стресова атмосфера, съкращения […]
май 1, 2018

Краката, които разхождаха мъжете по Главната

Късно следобедно време. Липите цъфтят и додават на сезона споделености. Навън е толкова хубаво, че даже на работния ден му се иска да си иде по-рано. Обикновено Пловдив бърза спорадично и първите топли дни от годината се явяват повод да увеличи темпото – всички припират да съпроводят слънцето до заника му, като запечатат насладата от поруменелия хоризонт с изсъскването на бирените тапи. Пред Кино „Балкан“ току-що са пристигнали обичайните заподозрени в кибичене типове, за да открият сезона на густо-правенето. Кажат си някой и друг лаф, раздуят […]