февруари 26, 2016

Белият вожд

Едва ли има момче от Тракия, Съдийския или от източните части на Центъра, израснало през първите години на новия век, което да не е тренирало футбол при него. При този безумен романтик, благодарение на когото доживотното влюбване в играта се постига с особена лекота. При този очарователен мечтател, по хлапашки наивен, но способен да натика оная пуста вяра в сърцето на всяко дете, че може би точно то един ден ще облече фланелката с номер осем в националния отбор. При този безкористен раздавач на криле. Едва […]
февруари 21, 2016

Клоунадата като оръжие

С носталгия си спомням за една от последните си ноемврийски разходки в любимия Пловдив. И въпреки че звучи мразовито, не беше. Слънчевите лъчи озаряваха стъпките и галеха косите ми. Аз вървях замислена, както обикновено, когато пътят ми препречи той, клоунът Кени. Подари ми розово балонче и ми направи жест с ръка да се усмихна. Ех, този Кени! Винаги успява да ме развесели. Благодарих му и продължих по пътя си, а той се отправи към младежа с колело след мен. Какво ли щеше да спретне на него? […]
февруари 17, 2016

Последният мохикан

На метри от бариерите на автогарата, сгушена между казино и магазин за бельо, в пълен контраст със средата наоколо, се помещава една друга антикварна книжарница. „Защо ще пишем пак за тия книжарници?“ – ще питате. Ние, разбира се, ще ви отговорим: „Защото в тях има най – много вдъхновения, герои и сюжети, включително и някои, за които все още никой не е написал нищо. И току – що ние започнахме да го правим, а вие, както сами разбирате, започнахте да ни четете. Така че – не […]
февруари 9, 2016

Късметоносачът

Върви с типичната си лежерна походка. Усмихва се широко изпод черната шапка, която допълва пригладената бяла риза, скрита под дългото палто. Обувките му потропват в такт с градската суматоха, а телената четка танцува напред-назад. „Извинявай, момиче, че закъснях. Нали знаеш как е, тоя те пипне, оня те пипне. Все късмет търсят хората.” Той е Христос Петров Христозов, професионален коминочистач. Роден в Хасково, на 70г., нарича се пловдивчанин от 1996г. Каня го да седнем на кафе. Коминочистачът отказва и обяснява, че желае биричка, не бил от хората, […]
февруари 3, 2016

Аз, Автографа

„Преди години някой ми измисли тоя прякор. Не знам, кой беше, ама трябва да го почерпя, правилно го е измислил. Иначе малко са хората, които не ме познават, но те не са от Пловдив. Рожденото ми име е Стефан Любомиров Иванов. Роден съм на 29 октомври, тоест скоро, през 53–та в Пловдив, около Димитровден се пада, но заради мама не се казвам Митко.Не е било етично да бъде друго освен Стефан. Кореняк пловдивчанин съм, около гарата живея и там завърших училището до нас, като за малко […]
януари 30, 2016

Баронът на този град

Навремето имало един барон. Името му било Мюнхаузен и изглеждало така, сякаш приключенията сами го намирали. Винаги изпадал в заплетени ситуации, които биха коствали живота на всеки обикновен човек. Когато това се случело и опасността били или османци, или гигантски мечки, той комбинирал своята свръхсила с четицифрен интелект и се измъквал невредим. После събирал жадни за истории слушатели и им разказвал, докато не останат без думи. Тези, които са имали възможността да ги чуят от първо лице, били истински щастливци. След като свършвал да говори, барон […]
януари 26, 2016

Самотникът с големите уши

Винаги стои пред стълбите на Каменица, небрежно кръстосал крака, леко попрегърбен. Носи един и същ каскет, откакто го помня, и само големите му уши не дават на шапката да падне. Дясната си ръка е пъхнал в джоба, държи или пази нещо, а може и просто да му е студено, никой не знае. Лявата е допрял до ухото, сякаш се опитва да подслуша някой интересен разговор от хората из Главната или пък да отстрани точно този шум и да чуе нещо, което ние не можем. Подминаваме го […]
януари 21, 2016

Архитектът на хумора

Митичните герои не остаряват, някои градове – също. Пътуването към тях е мистагогия – въведение в тайнството, Пловдив е такъв град: митичен, мистичен, жив, реален и пленителен. В живописта има термин пентименто (от итал., „покаяние“) – художникът се покаял и замазал платното. Има думи и градове пентименто, изчезнали са, времето ги е победило. Пловдив пребъдва чужд на прокрустовото ложе на клишетата и суетата, далеч от подвижните пясъци на времето, извисен над мимолетното и преходното. Вярвам, че летописът на нашия град се твори от личности с ренесансов […]
януари 15, 2016

Фантазия за Сашо Сладура*

Някои хора живеят много просто. Раждат се, някъде по средата се женят и рано, или късно, умират. Случват се и разни дребни неща, които просто вървят към тези три прага. Дати, години, месеци, всичко е познато, записано и залепено с кафяво лепило в онези стари албуми. Другите животи са леки, летят, надсмиват се над ежедневието и властта. Едва се докосват до земята, литват високо и после обикновено падат с трясък и след себе си оставят кратери или в повечето случаи – паметници. Тези животи са кратки. […]