- Всички
- (безименен)
- (Не)възможното тук
- 16
- 32 причини да обичаш Пловдив
- Post Scriptum
- Градът в краката ѝ
- Джазовият брой
- Другосветци
- Капана
- Клементинци
- Малкия Париж
- Махленския човек
- На Широкото
- Над нещата
- Неговото заедно, обречено на самота
- Нула 32
- Отживелици
- Пороци
- С дъх на тютюн
- Светломер
- Седмият хълм
- София, вечна любовнице
- СУБкултурна столица
ноември 30, 2016
В края на този черно-бял брой търсим отговори на въпроси, които военноисторическата му тематика съвсем естествено предположи. Питаме се отживелица ли са идеалите, за които разказваме, как се променят нагласите, как се изражда войната… Нужна ли ни е армия и какво се случва около нас в международен план? Щастливи сме, че един от изявените телевизионни журналисти у нас прие поканата ни за този разговор. Наш събеседник е водещият на „120 минути” по bTV – Светослав Иванов. Можем ли да постигнем днес това чувство за дълг, за […]
ноември 27, 2016
Имало едно време, което не е било днес. Едно време, в което хората не строят до бреговете на моретата, по върховете на планините и по всякакви места, на които човешката цивилизация може да докаже, че за кратко е по-силна от природата. Едно време, в което хората освен, че не са строили толкова много – не са и събаряли толкова много. Време, в което не са събаряли, защото са ценили – дори чисто икономически – това, което имат. Времената днес са различни. Днес имаме всякакви храни целогодишно, […]
ноември 24, 2016
Формално погледнато горното заглавие е неточно, т.к. настоящият текст е посветен на полк. Иван Бонев. Според военните архиви не той е последният офицер, ръководил 9-и пехотен пловдивски полк. Но в паметта на града трагичният завършек на живота на Бонев и краят на историята на славното военно формирование се сливат. Иван Бонев е роден през 1895 г. в пловдивското село Черноземен. Семейството на бъдещия офицер впоследствие се премества в Пловдив и по-точно в „Кършияка“. Това е кварталът, чийто пейзаж по онова време е доминиран от впечатляващите казармени […]
ноември 17, 2016
Представете си Пловдив в навечерието на Втората световна война: Изминали са двайсетина години от Ньойския погром. Градът е пълен с хиляди бежанци от Тракия и Македония. Разказите им за жестокостите, от които са побегнали, продължават да будят съчувствието на пловдивчани. По-старите мъже, виждайки нещастните бегълци, с мъка и безсилен гняв си спомнят за отстъплението на 9-и пехотен полк от Македония през 1918 г. и за звучащото като упрек обръщение на местните селяни – „На кого ни оставяте?“. Междувременно пожарът на войната отново се разгаря из континента. […]
ноември 14, 2016
Тази история не е от историите с щастлив край. Впрочем тя все още няма край. Докато и последният българин пъпли из този свят, той ще носи със себе си безкрайната болка по завинаги изгубените български земи, по хилядите българи, които ще мислят сръбския, гръцкия или румънския за майчин език. Ще я пее в песните си, ще я пише в литературата си, ще я разказва на поколенията си, ще горчи и ще засяда като топка в гърлото. Но и ще знае, че там все още има малцина, […]
ноември 7, 2016
За полковник Борис Дрангов няма да прочетете в учебниците. Той е част от онази невъзпята плеяда български герои, които историографията ни сякаш неволно е оставила встрани от главния си разказ. Възможно е, докато сте чакали рейса, да сте виждали паметника му с огромния щик, в чест на любимата му атака „На нож“, да стърчи в градинката на хотел Санкт Петербург. И мястото не трябва да ви учудва – там са се помещавали някогашните казарми на Девети пехотен пловдивски полк, начело на който легендарният български офицер намира […]
октомври 30, 2016
1915-та – минали са две години от злощастната Междусъюзническа война, а от една Великите сили са вкопчени в Голямата война – така е известна тогава Първата световна. Неутрална България прави своя избор – ще се сражава на страната на Централните сили. Можело ли е изборът ни да бъде друг? – Нека оставим на историците да търсят отговор. Все пак е редно да се отбележи, че с дребни изключения цялото българско общество е настроено реваншистки и включването във войната е посрещнато с всеобщо одобрение. България не е […]
октомври 23, 2016
Колелата нервно отскачаха от каменистия път. Каляската беше лошо боядисана, а седалките покрити с ярко оцветена материя. Четири коня в редица теглиха неуморно. блестящите ѝ сини очи, винаги будни, гледаха замислени в далечината. беше достолепна жена. профилът ѝ изящен, посребрените коси дискретно прибрани в кок. Облечена с тъмни цветове, носеше черно-бяла шапка. С нищо не издаваше умората си от дългото пътуване. бе краят на ноември на, скрежът по клоните на дърветата отразяваше плахите слънчеви лъчи, а лъчите – нейните очи. Преди два дена напуснахме Виена и […]
октомври 18, 2016
Девети пехотен пловдивски полк е създаден с указ № 61 на българския княз Александър І от 23 декември 1885г. Ние, историците, винаги подчертаваме, че е наследник на славните бойни традиции на първа и втора дружини на Източнорумелийската милиция. Но всъщност неговото начало откриваме в първите дни на възраждането на българската армия през пролетта на 1877 г. при създаването на българското опълчение. След пет века турско робство и липса на българска държава и войска, руските офицери се отнасят скептично и даже подигравателно към довчерашните хъшове и комити. […]