май 22, 2017
Малкия Париж, или Кючук Париж, което винаги е звучало прекалено сложно за произнасяне, и обикновеният хомо кичукус (човек от Кичука) с времето го е рецудирал до простото, но гордо – Кичука. Кварталът е онази задължителна част от градския фолклор, която придава така нужната мистика и загадъчност на едно място, за да бъде достойно то за производство на легенди, истории и образи. Загърнат в една особена самодостатъчност, Кичука с годините създава своя собствена култура, развява пламенно скъсаното си знаме и се самообявява за нещо като град в […]
май 18, 2017
Tака гальовно я наричаха – Градинката, макар че беше сравнително голям парк, най-големията след централната Цар-Симеонова градина. В квартала имаше две-три истински градинки, но те не играеха значима роля в живота на старите и младите. Създадена е градината на мястото на бившето хороигралище и на футболния терен на „Македония“ през 1932-1933. През 1932 г. те са разорани, а през пролетта на следващата година са засадени дърветата и са оформени алеите. Това е времето на кметуването на Божидар Здравков. Така я заварихме и я оставихме, заключена между […]
май 15, 2017
„Вижда се каква е била орисията ми: да купувам книги, да чета, а и да пописвам. Да помня кой на кой „нумер“ е и да не правя гадни номера…“ – Лазар Мастагарков Едно време след срещите си с комитите, когато още били живи, Бат‘ Лазо винаги бързал да се прибере и да започне да записва всичко, което са му разказали. Не си позволявал да го прави на място, понеже добре знаел, че събеседниците му ще започнат да внимават какво приказват, да си мерят думите, а и […]
май 12, 2017
Вратата трудно се затваря. Придърпваш силно към теб. Трясък и тишината е нарушена. Няма портиер, а не чуваш и някой да е наоколо. Стените са високи. Заради акустиката звукът от триенето на мокрите подметки в мозайката на пода отеква. Нафталинената миризма се разстила по цялото тяло. Лампите са стари, боята блажна, по-голямата част от табелите по вратите от преди 1989 г. Като в примка на времето, сякаш това място е вечно, непроменено, недокоснато. Картини, стативи, афиши, снимки ти вдъхват увереност и прогонват усещането за самота, празнота, […]
април 30, 2017
„Децата на Кючук Париж бяха футболистите на Спартак Плодвив. Това бе махленски отбор. Бе нашият отбор“. Това е преживяне. Тази история е на изчезване. Може би трябва да се впише в Червената книга на пловдивското народно творчество. Тя избледнява с бързи темпове в паметта на малкото хора, които я знаят. Някой трябва да я разкаже, защото, като всяка история, и тази създава идентичност. Тя разказва за онова нещо, което се зароди от обичта на едни хора към футболната топка. Живее заради нея и в крайна сметка […]
април 30, 2017
В навечерието на Балканските войни 50-хилядният Пловдив бил обзет от трепетно очакване. Дошло времето поробените братя и сестри от Тракия и Македония да получат своята свобода и да се присъединят към Майка България. За жалост историята се развила по друг начин и така се родил най-новият тогава квартал на града ни Кючук Париж. Странното съчетание сякаш отразявало българското раздвоение между европейското и Ориента – предопределение, сякаш актуално и в нашите дни. И така през 1908 г. прекрасната сграда в стил сецесион на Централна гара най-после била […]
април 22, 2017
Oткакто се помня, покрай избори Пловдив е определян като „синята крепост на България“. Статистиките на ЦИК и нагласата на повечето хора в града на пръв поглед напълно подкрепят това журналистическо клише. Дори днес, след като десницата (във всичките ѝ превъплъщения) положи наистина големи „усилия“ да отчужди избирателите си, тя отново разполага с най-сериозната подкрепа под тепетата. Но с това съвсем не се изчерпва цялата политическа история на този град. Имало е времена, когато местната община е била наричана „пловдивската комуна“, когато полицията на Царството трескаво е […]
април 10, 2017
Някои места имат лоша слава. В нашия случай обаче става дума за една по-скоро особена слава, защото събитията в Кючука определно очудняват ежедневието ни, не го правят непременно лошо. Хващам се на бас, че поне веднъж през живота си сте си казали за нещо, че е могло да се случи само там. И ние не правим изключение. Не знаем откъде започва всичко или какво довежда до абревиатурата ККК (Кючука кофти квартал), но Малкия Париж определено не е пловдивският еквивалент на Квартала на богатите. В този текст […]
април 6, 2017
На Владимира, която ни гледа от небето Като може би най-неописваната и неизследвана градска зона, Малкия Париж днес е незаслужено натикан в ъгъла и сериозно пренебрегван, когато говорим за култура. Броят в ръцете ви идва от необходимостта да докажем, че животът е все така жив и интересен и извън централната част на Пловдив, накъдето са насочени всичките погледи. Защото нещата могат да се случват не само под шарените знаменца на Капана или по оживената Главна, на стръмния „Отец Паисий“ или по калдъръмените улички на Стария град. […]