февруари 27, 2018

Червеното червило (не) е за махалата

Личен репортаж на Борислава Лозанова по повод изложбата „На гаража“ от Панайот Стефанов. Септември, 2017. „Имам идеална задача за теб. Ще посрещаш гостите. Малкия Иван ще е домакин, Кусеров ще пуска музика, а Къдравия ще е куратор. Ще правя изложба „На гаража“.“ Това ми го каза в началото на септември. Първият месец с „р“ в името си. Изпращаш лятото, готвиш се за есента и някъде по време на приспособяването си даваш сметка за всички онези спомени, които е откраднал от теб с телефона си. Опитваш се […]
февруари 24, 2018

Каршияка – пловдивският Сохо от 1980-те

В памет на д-р Красимир Йорданов Каршияка, мой малък Лондон! Така си беше. В детството ми… Да ида от махалата („моста на Герджика“) до „Захарна фабрика“ или „Гагарин“, си беше, както сегашното трамбоване от Camden до Hammersmith & Fulham. Ако в мен има някаква носталгия по онези дни на соцреализма, то тя е единствено за времето, когато растях край брега на Марица. Единствените поводи да прекосявам реката бяха – да ходя на кино или на мачове на „Ботев“ Пловдив. В квартала имаше къде да се иде, […]
февруари 20, 2018

Размисли на един махленец

7 септември Да започваш деня си от сутринта – съвсем не е готино. На няколко пъти опитвах… Ужасно потискащо е – в един момент пред теб остават шест часа светла част от деня, а ти вече си изморен. Какво да правиш с толкова много време? През деня то тече ужасно бавно. Вечер е друго. Независимо дали спиш, или будуваш, вечерите винаги се усещат по-кратки. А тази муха вече седмица се опитва да излезе през стъклото, не усеща ли, че няма как да стане, що продължава да […]
февруари 14, 2018

„Не е специална, но е моята“

Уговорката за следващия разговор започна в късния следобед на една ноемврийска неделя и, както тематиката на броя подсказва, за човека отсреща предходната вечер е била тежка. Заварваме събеседника ни в състояние на остър махмурлук, който, комбиниран с необичайността на предложението ни, наложи отлагането на все пак положителния отговор с няколко дни. Анонимно, но все пак достатъчно открито получихме възможността да надникнем в махленския лайфстайл от първо лице. Представяме ви един истински брилянт в махленската корона на Каршияка. Какви са отличителните белези на Махленския човек, как бихме […]
февруари 8, 2018

Квартална картография

Kакто вече споменахме, махалата е едно от първите и най-важни самоопределяния за всеки градски човек. Дори да се отделиш от квартала, при всяко едно ново запознанство информацията за махленската принадлежност на отсрещния действа на трудноразбираемо за нас подсъзнателно ниво – от приемане и сближаване до безразличие и понякога омраза, които истинският Махленски човек никога няма да покаже наяве, защото преди всичко е джентълмен. Не знаем и как е правилно да започнем класификацията на нашите махленци, защото наистина ни е страх да не обидим някого, имайки предвид […]
януари 30, 2018

Там, където ще се връщаш винаги

В началото целият ти свят се равнява на няколко улици, междублоковото пространство, кварталното училище, площадката, на която играеш с приятели. Мерилото ти за успех е колко по-нависоко ще се качиш на дървото, дали най-добрата ти приятелка ще спи у вас и определено кой отбор победи на „Гамá“. Често най-големият ти проблем е дали ще те пуснат до далечния магазин, за да си купиш ледено сокче или дали може да се прибереш след вечерния час. Точно това пространство, затворено между няколко преки, се превръща в отправна точка […]
януари 24, 2018

Реквием за едно детство

В началото на този текст сме длъжни да отбележим съмнението на автора във всеки един носталгично – патетичен материал, какъвто се появява сякаш по график от време на време в медийното пространство и който категорично заявява, че тогава е било по-хубаво, а сега всичко някъде се е пречупило и вече нищо не е същото и сега всичко е ужасно, пошло и безсмислено. Но към това ще се върнем по-късно… Да израснеш в махалата е нещо, което се е случило на невероятно голям брой хора, но не […]
януари 16, 2018

Махленския човек

Махалата може и да има отрицателно значение като дума, но махленските хора със сигурност не се притесняват от това. Самите те всъщност не са най-представителната извадка на човечеството, че да имат каквито и да е ядове с недобрата си слава. Без да навлизаме в етимологични подробности, ще кажем само, че тази дума е по-обхватна, по-мека от синонимите си и се изговаря по-лесно от ръбовете на „квартал“ например. Звучи повече като нещо твое, което в крайна сметка е основната цел на всяко място – да те накара […]
януари 11, 2018

Защо… Махленския човек?

На Владимира, която ни гледа от небето Преди пет-шест века Леонардо Да Винчи рисува знаменитата си скица Витрувиански човек. Тя онагледява оптималните пропорции на тялото и идеалната човешка фигура. Показва как Витрувианският човек съществува в някаква съвършена хармония със себе си и със света, който го е създал. Човекът като част от големия вселенски порядък, едно от проявленията на изначалния замисъл на нещата. Синтез на тялото (квадрата) и душата (кръга). Ние обаче решихме да пренесем Витрувианския човек няколко века по-напред…  В настоящето. Сложихме му анцуг, пакетче […]