август 30, 2017

Тепе над туризма

Виждам покривите на къщите. Виждам булевардите. Виждам реката. Виждам тепетата. Альоша. Къщата на Стайнови. Градският стадион. Православните църкви, минаретата, протестантската църква. Чувам часовника от Сахата, който отброява времето на бавния град, чувам и автомобилите на забързания град. Оттук се вижда всичко. Доброто. Лошото. Това, което ни харесва. Това, което искаме да запомним. Онова, което се опитваме да забравим. Нещата, които ни обединяват или другите, които ни разделят. Но тук сякаш е различно. В безграничния простор на Небет тепе можеш да се оградиш с тишина и спокойствие. […]
август 26, 2017

Наникъдето

Нетърпеливо поклаща крака във въздуха. Държи се с малките ръчички за кафявата кожа на седалката. Оглежда с любопитни очи цветовете…розово, жълто, зелено. Минали са точно 15 минути след три следобед. Настава суматоха, машинистите започват процедурата по откачане и прикачване на локомотива, под съпровода на „Жълтоклюно патенце”. Вратите се затварят, предупредителен сигнал…и потегляме. Точно по разписание в 15:30 часа Детската железница „Знаме на мира” напуска гара „Пионер”. Движим се по тесните релси с онази скорост, с която запомняш всяко листо, което преминава пред очите ти. Вдишваш свежия […]
август 20, 2017

Каква будала само

Още щом зърнеше формите им в далечината на магистралата се успокояваше. Приемаше това, че са там, че са все още налични и не са изчезнали като сигурен знак, че вкъщи всичко е наред, че ще бъде наред, докато ги има. С приближаването се уголемяваха в погледа му и постепенно отместваха моментните тревоги и заблуди от хоризонта, запълваха празнината в пейзажа, с който беше свикнал от дете, дорисуваха го. Пейзажът, който го изпращаше при всяко заминаване, само за да го извика после пак. Винаги по същия начин […]
август 14, 2017

Писмо до Гогол

Това е от писмата, които само желаеш някой да ги прочете, но и да си помисли – иска ли и този някой да напише такова писмо. Здравей, Гогол, Знаеш ли, преоткрих те. Може би закъснях, но все пак, знай, преоткрих идеите ти. Творческата ти взискателност също. Изуми ме с чувството си за граждански дълг, което те е подтиквало през цялото време да създаваш шедьоври. Не предположих, че с всяко задълбаване в същината на „Мъртви души“обаче, ще се разлея в двете крайности. Не предположих, че ще ме […]
юли 29, 2017

Минутите, без които можем

Сахат тепе е другаде. То е едно друго място, което ако имаме повече въображение може да приемем, че определя времето в Пловдив с Часовниковата кула и автентичния ѝ звън. Този звън обаче има нужда от грижа. За да го има и да оглася околностите години наред по няколко пъти на ден, дължим много на Георги Долчинков, когото често наричат Пазителя на времето. Самият той с удоволствие упражнява тази отговорна професия. Два пъти седмично изкачва 50-те стъпала в кулата, за да настрои механизма на часовника. Вътре е […]
юли 20, 2017

Последният етаж на града

От мойто село виждам колкото се вижда от земята към всемира… Затуй селото ми е толкова голямо, колкото и друга всякоя земя; Аз съм с ръста на каквото виждам, А не с ръста на височината ми… В градовете по-малък е животът, Отколкото във моя дом връз тоя хълм, В града къщите големи с ключ затварят изгледа, Скриват кръгозора, изтласкват погледа ни далеч от небосвода, Малки сторват ни, защото ни отнемат, каквото с очите могат да ни дадат, И правят ни бедняци, защото нашето единствено богатство е […]
юли 12, 2017

Тепето като ритуал

Първата интуитивна, дори моментална асоциация на повечето хора при споменаване името на Пловдив са неговите тепета. Може би дори по-разпознаваеми от Римския стадион, Античния театър и Стария град. Навярно малко фотоапарати по тези земи нямат снимка с изгледа, който се открива пред очите веднага след изкачването на Небет тепе, навярно доста малко хора са минавали оттук, без да се издигнат над шума на града, без да се скрият от враждебността на часовете в примамливите хълмове, да почувстват себе си в малката равнина, приклещена между двете вечни […]
юли 4, 2017

Времепътешествие по Трихълмието

Възможно ли е пътуването във времето? Фантастичната литература и киното не признават „парадокса на убития дядо“ и относителността на Айнщайн. Героят от наши дни може след миг да лови риба на една лодка с Хемингуей или да похапва пасти с Мария-Антоанета в градините на Версай. Учени в бели престилки се суетят около контролното табло – проверяват датчици, правят последни тестове. Няма да се впускам в подробности за машината – достатъчно е да знаете, че работи и ще върне героя назад във времето. „Колко?“ е добър въпрос. […]
юни 26, 2017

С Hills нагоре

Както по-рано споменахме – на тепетата никак не е добре да се ходи с празни ръце. Неизменна част от градския ритуал за качване, на който и да е хълм, е в ръце да държим една или две старателно охладени и пивки бутилки, пълни с течност, която бавно и постепенно да изливаме в себе си. Прохлада и невъобразимо удоволствие е да се наблюдава този град отвисоко, докато пием нещо студено и вкусно, нещо уж обикновено и ежедневно, но в момента на издигане над нещата вече придобива съвсем […]