февруари 25, 2017

Десет причини

Забелязваме вечната тенденция не само у нас, а и по целия свят, човеците да харесват особено статиите тип „топ 10“ за каквото и да е било. Светът започна от Десетте Божи заповеди, за да се стигне до „10 книги, които трябва да прочетете преди да умрете“, „10 начина за здравословно хранене“ и „10 начина да разберете, че жена ви изневерява“. Какво списание ще бъдем, ако и ние нямаме поне една статия „топ 10“? В две части. Понеже зад всеки българин, който тръгне да прави каквото и […]
февруари 20, 2017

Настроение терминално

Събудих се от клаксоните на другите коли. Чувстваше се, че е още рано. Слънцето си проправяше път през големите сгради, които сякаш не искаха да го пуснат да изгрее. Предпочитаха те да са исполините на града, никой да не се извисява по-високо от тях, никой да не ги засенчва. Искаха да го уловят, ала не можеха. Преди да успея да се прозея и да разтъркам сънливи очи, слънцето блесна с първите си лъчи напук на всички сгради, но и милостиво ги накара да заблестят като диаманти, […]
февруари 10, 2017

Разминаване

Tримата седяха на масата и вечеряха безмълвно. Тишината изпълваше цялата къща, достигаше всяко ъгълче, постояваше за малко там, а след това се връщаше, двойно по-оглушителна. Всички сувенири по секциите, снимките с едно и също момчешко лице, вазите с изкуствени цветя, дори лампите, стояха някак странно, като че винаги се бяха намирали на тези си места и може би никой никога нямаше да ги премести. Георги съсредоточено гледаше в чинията си, сякаш там се случваше нещо изключително важно, което в никакъв случай не биваше да бъде пропуснато. […]
януари 31, 2017

Не-въз-мож-но

(Не)възможното тук… Не-въз-мож-но е тук! Възможно ли е да се завърнеш, невъзможни приятелю? Трябва все нещо да се размести, за да бъдем някъде, където да ни е добре! Ж-то има вкус на ограда, чиито трески се забиват между зъбите. има вкус на оня път, когато мислех, че се закачаш. – Защо ми бъркаш между ребрата? – попитах. А ти продължи да ме гъделичкаш с дългите си, дъъълги пръсти и каза, че може и с нож, ако искам. – Ха-ха. Не е смешно. Не си се закачал. […]
януари 23, 2017

За Казандзакис, театъра и всички улици

Пристигнах в театъра млада. Твърде млада или може би твърде наивна. Все още вярвах, че зад магията „театър“ единствено съществува някакъв появил се от друга вселена магичен прах. Прах, който полепва по миглите на актьорите, впива се в метлата на чистачката, искри по мустаците на театър майстора. Все още не знаех, че там някъде, зад завесата, има нещо друго. Нещо много повече от театрален прах, магия, фокус. Не знаех толкова много неща, че сега, когато гледам на тях с едно малко по-разтворено око, професионално или уязвимо, […]
януари 20, 2017

Реалността е занимание самотно*

III-то място в конкурса „(Не)възможното тук“ – В болница сме. Ние. Сме. В болница. – Не. Не сме. – Напротив. Огледай се! Така и направих. Намирах се в малка стая, чиито стени бяха боядисани в бяло. Всъщност не само стените, всичко беше бяло. Неудобното метално легло, върху което седяхме с това непознато, тъмнокосо момиче, големият гардероб, заемащ по-голямата част от стаята, лампата, която светеше с неприятна бледа светлина. Дори аз бях облечена в бяла нощница. Разтърсих глава. Не. Стените не бяха бели. Бяха в приятен светлочервен […]
януари 15, 2017

Пътят на Тюхе

II-ро място в конкурса „(Не)възможното тук“ Защото където тялото е, душата не иска да присъства, а където душата е – тялото не може. Историческият разговор за невъзможността да бъдем тук е разговор за Оскар Грьонинг. Той е 93-годишен мъж, който като 20-годишно момче е бил надзорник в Аушвиц. Сега е обвинен в съучастие в убийството на около 300 000 души. Той е косвен виновник, виновен е, че е бил в онова „там“ с част от себе си, но не със съ-знанието си, не в силата си […]
януари 12, 2017

Един работен ден

I-во място в конкурса „(Не)възможното тук“ Знаеш ли, има някои дни, в които нещата така се навързват, че имаш чувството, че цялата вселена се е подредила в една линия и се опитва да ти изкрещи нещо в лицето. Не изповядвам никакви вселенски убеждения, нищо ню-ейдж или каквото и да било. Смятам, че цялото нещо е крайно безразлично към нас, а смисълът и логичната последователност на събитията, които не са свързани, изглеждат свързани, заради собствените ни ограничения. Нашите мозъци, които са програмирани да виждат логика и смисъл […]
януари 8, 2017

Защо… (Не)възможното тук?

Шестият брой на списание „НУЛА32“ е посветен на избора на „някъде другадето“. И предвид особената ситуация залагаме на особена визия. В следващите страници Ви очакват наградените текстове от конкурса „(Не)възможното тук“, който проведохме тази есен с приятелите ни от mediacafe.bg, като накрая сме оставили и нещо от себе си. Радваме се, че не на нас се падна трудната задача да отсеем и подредим най-оригиналните и стилово издържани предложения. Благодарим на компетентното ни жури в лицето на Александър Секулов, Недялко Славов и Манол Пейков, че приеха поканата […]