февруари 21, 2020

Бай Данчо – Магьосникът с латерната

Мрачен делничен следобед в края на септември. Тежки облаци висят над Стария град, но аз пъпля по улица „Съборна“, устремен към църквата „Св. св. Константин и Елена“. Зная, че там, пред входа, подпрян нехайно на своята тежка латерна, ще намеря бай Данчо. Помня колоритния старец още от дете – все там, обгърнат от уханието на смокините през лятото, наметнат със сивотата на облаците през зимата. Ето го. Осемдесет и седем годишният човек ме познава веднага и махва сърдечно. Преди време го снимах. Показвам му фотографиите, той […]
февруари 18, 2020

Лъжицата

Това беше първата им среща. Тя не се притесняваше, той беше с онзи любим негов зелен суитчър. В кафенето имаше само още двама, трима посетители. Старият футболен фен, с изтъркани ръкави на сакото, една отегчена фатална жена с тъмночервено на устните и още един, който няма значение. Разговорът вървеше приятно, нито много жив, нито съвсем скучен. Една по една отпадаха големите дикенсови надежди, че тази ще е най-бурната любов в живота им. И фактът, че тя не си чисти редовно космите на веждите, като спокойна констатация […]
февруари 15, 2020

Винтидж думи за изкушени

Той винаги е млад и често – наперен. Езикът – вечното денди, което с лекота облича нови дрехи, поръчва си от чужбина думи haute couture, захвърля значения или изравя от скрина на баба отдавнашни, забравени смисли. Води ни за носа с елегантна небрежност и ни форматира, докато си мислим, че го познаваме. Езикът е изобретателно създание – обича да присвоява, но и да изоставя думи. И често те присядат изморени край бързата лента на говора, кръстосват крака в поизносени обувки и се оставят прахът да ги […]
февруари 11, 2020

Оптимист за миналото

В брой със заглавие „Отживелици“ нямаше как да не направим асоциация с популярните напоследък рекламни стратегии, които разчитат на събуждането на спомена и на създаването на носталгично настроение в потребителите. Обзалагаме се, че дори и хората без заявен интерес в областта могат да назоват поне няколко примера за това. Още по-любопитно ни стана, когато открихме, че резултатите от скорошно изследване на потребителските навици показват, че сме много по-склонни да купуваме, когато се чувстваме носталгично. Оказва се, че това не е случайно и се нарича „маркетинг на […]
февруари 6, 2020

Общуване и време

„Любовта ми към теб се разпадна на дни и писма, часове и редове. Оттук идва безпокойството. (Заради това ти молиш за покой!) Писмо днес, писмо утре. Ти си жив, искам да те видя. Пресаждане от винаги в сега. Оттам иде мъката, броенето на дните, всеки час губи смисъл, всеки час е само стъпало – към писмото … Липсата на писмо вече означаваше – без Теб…“ Марина Цветаева до Райнер Мария Рилке, 3 юни 1926 г. (изд. Колибри, 2016) В седем сутринта на десети май 1926 година […]
февруари 1, 2020

Да хапнем… По пловдивски

Усещате ли аромата на карамелизирана захар и топло мляко? Носи се във въздуха по цялата Главна улица. От Джамията чак до Градската градина. Проследявате го мислено, за да се окажете в млечен бар „Здравец“. Едно от емблематичните места на Пловдив през 70-те и 80-те години на миналия век. Асортиментът от предложения на витрината е почти непознат за съвременния ценител на сладките удоволствия. Бихте ли пийнали млечен шейк или горещ салеп, приготвен от прясно мляко с канела, нишесте и салепово брашно? Или може би ще заложите на […]
януари 29, 2020

Доц. Владимир Янев: Новата ми книга е отживелица

Доц. Владимир Янев представи снощи новата си книга „Възкресени мигове“ в Шеста аудитория на Пловдивския университет. По думите му, тя е в традицията на жанра „отживелици“, давайки за пример последния брой на списание НУЛА 32. „Как трябва да изглежда книга, която разказва за детство, за писатели и творби, за близки хора, за трайни изживявания, за странни мигновения? Книгата ме измъчваше, но не исках да измъчва читателите, а да им доставя радост от преживяването на съкровени неща. Как, как да стане тая работа? Като оставиш книгата да се […]
януари 23, 2020

Смехът като необходимост

Когато Панайот ме покани да се включа с материал в новия брой на Нула 32, свързан с отживелиците, си казах – има толкова много отживелици, ще си избера една и готово. Щом се замислих по-сериозно над темата, осъзнах, че всъщност отживелиците не са това, което бяха. Свидетели сме на един обърнат модел – ретрото е новото модерно. И това е трайна тенденция, имаща своите основания. Тук не става въпрос за носталгия по соцвремената и носенето на атрибути, характерни за тази епоха, а за цялостното живеене в […]
януари 15, 2020

Механика на усещането

Този брой тръгна от привидно простото вглеждане, че времето и хората вървят безконечно напред, но волно или не, оставят след себе си разни неща, които с годините спират да се употребяват, да бъдат полезни, да служат на човека в ежедневните му необходимости, но и същевременно с това започват да генерират емоции и спомени. Вещите, изкуството, архитектурата, машините имат коварната способност да надживяват създателите си. Това все някога ще ги направи съвременни на хора, за които самата вещ ще е отживелица, но – други, за които ще […]