- Всички
- (безименен)
- (Не)възможното тук
- 16
- 32 причини да не обичаш Пловдив
- 32 причини да обичаш Пловдив
- Post Scriptum
- Все още млади
- Град на Художници
- Градът в краката ѝ
- Джазовият брой
- Другосветци
- Капана
- Клементинци
- Малкия Париж
- Махленския човек
- На Широкото
- Над нещата
- Неговото заедно, обречено на самота
- Нула 32
- Отживелици
- Пороци
- Рекламно съдържание
- С дъх на тютюн
- Светломер
- Седмият хълм
- София, вечна любовнице
- СУБкултурна столица
март 6, 2020
В края на месец февруари попитахме няколко от членовете на Клуб Нула32 защо са част от общността на списанието и какво им носи това. Пред камерата ни застанаха нашите приятели Християна (№ 14), Николета (№ 11), Весела (№ 147), Пламен (№ 6) и Христо (№ 50). Чуйте част от думите им в обобщеното видео тук. Пълните им самостоятелни клипове може да видите във Facebook и Instagram страниците на Нула32. Всяка закупена членска карта подпомага издаването на следващите броеве на единственото градско списание на Пловдив. Поръчайте своята тук!
февруари 21, 2020
Спомен за Бай Данчо – Магьосникът с латерната Мрачен делничен следобед в края на септември. Тежки облаци висят над Стария град, но аз пъпля по улица „Съборна“, устремен към църквата „Св. св. Константин и Елена“. Зная, че там, пред входа, подпрян нехайно на своята тежка латерна, ще намеря бай Данчо. Помня колоритния старец още от дете – все там, обгърнат от уханието на смокините през лятото, наметнат със сивотата на облаците през зимата. Ето го. Осемдесет и седем годишният човек ме познава веднага и махва сърдечно. […]
февруари 18, 2020
Лъжицата – разказ от Катерина Георгиева Това беше първата им среща. Тя не се притесняваше, той беше с онзи любим негов зелен суитчър. В кафенето имаше само още двама, трима посетители. Старият футболен фен, с изтъркани ръкави на сакото, една отегчена фатална жена с тъмночервено на устните и още един, който няма значение. Разговорът вървеше приятно, нито много жив, нито съвсем скучен. Една по една отпадаха големите дикенсови надежди, че тази ще е най-бурната любов в живота им. И фактът, че тя не си чисти редовно […]
февруари 15, 2020
Ина Иванова за винтидж думите Той винаги е млад и често – наперен. Езикът – вечното денди, което с лекота облича нови дрехи, поръчва си от чужбина думи haute couture, захвърля значения или изравя от скрина на баба отдавнашни, забравени смисли. Води ни за носа с елегантна небрежност и ни форматира, докато си мислим, че го познаваме. Езикът е изобретателно създание – обича да присвоява, но и да изоставя думи. И често те присядат изморени край бързата лента на говора, кръстосват крака в поизносени обувки и […]
февруари 11, 2020
Разговор с Григовор за „маркетинга на носталгията“ В брой със заглавие „Отживелици“ нямаше как да не направим асоциация с популярните напоследък рекламни стратегии, които разчитат на събуждането на спомена и на създаването на носталгично настроение в потребителите. Обзалагаме се, че дори и хората без заявен интерес в областта могат да назоват поне няколко примера за това. Още по-любопитно ни стана, когато открихме, че резултатите от скорошно изследване на потребителските навици показват, че сме много по-склонни да купуваме, когато се чувстваме носталгично. Оказва се, че това не […]
февруари 6, 2020
И безкрайно болезненото време в очакване на отговор. Какво ти дава и какво отнема? „Любовта ми към теб се разпадна на дни и писма, часове и редове. Оттук идва безпокойството. (Заради това ти молиш за покой!) Писмо днес, писмо утре. Ти си жив, искам да те видя. Пресаждане от винаги в сега. Оттам иде мъката, броенето на дните, всеки час губи смисъл, всеки час е само стъпало – към писмото … Липсата на писмо вече означаваше – без Теб…“Марина Цветаева до Райнер Мария Рилке, 3 юни […]
февруари 1, 2020
Борислава Хубенова по следите на изгубения пловдивски вкус Усещате ли аромата на карамелизирана захар и топло мляко? Носи се във въздуха по цялата Главна улица. От Джамията чак до Градската градина. Проследявате го мислено, за да се окажете в млечен бар „Здравец“. Едно от емблематичните места на Пловдив през 70-те и 80-те години на миналия век. Асортиментът от предложения на витрината е почти непознат за съвременния ценител на сладките удоволствия. Бихте ли пийнали млечен шейк или горещ салеп, приготвен от прясно мляко с канела, нишесте и […]
януари 29, 2020
Владо Янев представи снощи новата си книга „Възкресени мигове“ в Шеста аудитория на Пловдивския университет. По думите му, тя е в традицията на жанра „отживелици“, давайки за пример последния брой на списание НУЛА 32. „Как трябва да изглежда книга, която разказва за детство, за писатели и творби, за близки хора, за трайни изживявания, за странни мигновения? Книгата ме измъчваше, но не исках да измъчва читателите, а да им доставя радост от преживяването на съкровени неща. Как, как да стане тая работа? Като оставиш книгата да се пише […]
януари 23, 2020
Разговор на Владислав Христов с Петър Краевски Когато Панайот ме покани да се включа с материал в новия брой на Нула 32, свързан с отживелиците, си казах – има толкова много отживелици, ще си избера една и готово. Щом се замислих по-сериозно над темата, осъзнах, че всъщност отживелиците не са това, което бяха. Свидетели сме на един обърнат модел – ретрото е новото модерно. И това е трайна тенденция, имаща своите основания. Тук не става въпрос за носталгия по соцвремената и носенето на атрибути, характерни за […]