май 8, 2019
Безкрайното опиянение на следобеда и омагьосването… Каня я на кафе. Тя идва навреме. На вратата пита за закачалка, отмята дългата си коса и сваля дебелия си шал. Събува внимателно кожените си обувки и ме поглежда кокетно. „Шушоните или чехлите?“ Аз ù казвам да избира свободно и се връщам при кафеварката. Тя е вдигнала целия квартал с олелията си и пуши като пияна теснолинейка в Нощта на музеите и галериите. Предлагам бисквити. „Не повече от две“, казва и се усмихва с крайчеца на очите си. Сяда на […]
май 8, 2019
Той беше татуировките си и татуировките му бяха него; никоя друга идея не го постигаше така, както когато иглата бодеше кожата му. Всичко започна от онзи срамежлив надпис от вътрешната страна на долната устна. Татуировчикът едва беше успял да го побере на необичайното място, и то на два реда. Буквите бяха главни, за да е категоричността на фразата още по-голяма и неизличима и за да остане завинаги. Като любимия отбор. Един ден след училище просто отиде в студиото, където се шареха онези, на които подражаваше, и […]
май 8, 2019
Платформите ни събраха с целия свят, но ни отдалечи от най-близките ни. И произведоха страшно много самотници. Осем гигабайта и половина. Това е информацията за мен, която Facebook притежава за близо десетгодишното ми присъствие в него. При все, че не съм от най-активните в мрежата, си признавам, че числото ме стресна. Предвид сходното ни поведение онлайн, вероятно в порядъка от пет до десет гигабайта варира и знанието на Facebook за приятелите ми. Това ще рече, че за компанията ни платформата разполага с около сто гигабайта данни. […]
май 7, 2019
Единствената цел на това пътуване е да се сдобием с още наркотици. Сухопътното разстояние от центъра на София до центъра на Пловдив е точно 144 километра. Някои казват, че с автомобил се стига за час и 44 минути при нормален трафик. Возя се на пасажерската седалка в тъмнозелена шкода с приятеля си Ману. Познавам го от няколко години, но с времето се научих, че мога да му имам доверие за всичко. Точно затова го оставих да шофира. Единствената цел на това пътуване е да се сдобием […]
май 4, 2019
Нас тук ни задържа едно – възможността да получим шанс за по-добър живот. Ама по-добрият живот не идва току-така, останахме си в България, или по-точно в преките на Главната на Пловдив, където живеехме… Похотта е трудно контролируема. Навлиза през съзнанието единствено, за да го замъгли. Поражда се за секунди и на никого не е чужда. Тя е това сластолюбиво чувство, което искаш да усетиш чрез всичките си сетива. Търсиш лъстивото, но в крайна сметка често оставаш измамен, защото след като го получиш, искаш още. Платил си […]
май 1, 2019
Пловдивчани са подвластни на изкушението, а празните часове единствено обезсмислят съпротивата. Градски хедонизъм в най-чиста проба. Обичаме да си угаждаме. Панайот Стефанов: Позволяваме си следния разговор в плен на заблудата, че на тази наивна възраст, увлечени от въпросите на идентичността и все още непремазани от повсеместното световно уеднаквяване, познаваме достатъчно този град, за да снемем поглед от добродетелите му за момент и да обърнем внимание на неговите пороци. И не за да го съдим, а за да научим и повече за себе си между редовете или […]
април 25, 2019
Алкохолът в нашата малка и тъжна част от света е решение за всеки и всичко – за сватба, за смърт, за смелост, за лек. Често несъзнавана ритуалност. С изгорял стомах, възпален черен дроб, разстроени нерви, небръснати и отпуснати, равнодушни към всичко в света, непоносими сами на себе си, те седят така и пият и пиейки, очакват най-сетне в съзнанието им да пламне оная чаровна светлина, с която пиенето осиява ония, дето напълно му се отдават, заради която сладко се страда, пропада и умира и която за […]
април 25, 2019
Хазартът единствено дава измерения на пропадането. Стоиш пред Господ в машинката от казиното и казваш „Господи, помогни ми!“. Това правиш. В началото на тази тема се срещаме с Димитър Стоянович, главен редактор на списание L’Europeo. Повод за разговора ни е 59-ия брой на изданието, в който обект на размисъл беше един от най-популярните и глобални пороци, а именно – хазартът. Доста неща могат да ни разсеят в кабинета на събеседника ни, но вниманието ни грабва непознатата и все още неокачена черно-бяла фотография на Кемал Ататюрк, който […]
април 14, 2019
Пороци не порицава никого, нито обвинява в нещо Пороци е стърготина в дланта на годината, в която Пловдив трябва да се представи на света с висотата и престижа си. Настоящият ни брой разказва за всичко онова, което е неизменна част от човека и човешкото, но остава зад фасадата на благоприличието. В следващите страници сваляме маската на обществените норми и поглеждаме човека в неговите шумни и ярки, тихи и самотни слабости. В брой № 15 търсим и осветяваме недостатъците си, изследваме зависимостите си, а на места може би […]