ноември 28, 2017

Когато няма светлина

Може би помните фотописите, които се опитваме вече два броя да правим, къде успешно, къде не чак толкова. За финал на този брой Ви представяме думите на един човек, от когото дълго време черпехме вдъхновение, когато става въпрос за съчетаване на фотография с кратки литературни форми. Иван Кулеков  – писател, поет и публицист, сценарист и драматург. В своите „Фотописи“ (ИК „Жанет 45“; 2009) по смайващ начин той придава допълнителен смисъл, снима и пише някъде в промеждутъка на големите и малките светове, синтезира слово и образ, от […]
ноември 24, 2017

Той сред нещата

Стотици пъти диалозите се блъскаха в главата му, играеха си с него, преобръщаха го, разбиваха се по цялото му същество. Помнеше всяка дума, звук по звук, бяха неразделни. Понякога ги променяше, моделираше ги като пластилин. Бе обигран в спомнянето, знаеше от какво има нужда и си го доставяше. Зависим от спомени, иронично и фатално. Погубен в своята безкрайност, като възел във времето, където все се връщаш непроменен. И всички те, истинни и изречени, преповторени в главата му, винаги затворени от една последна глуха върволица звуци „Я […]
ноември 20, 2017

За престижа на една фотография

Днес малко български редакции могат да си позволят лукса на една изчезваща професия, каквато е фотожурналистиката. Вече всеки има фотоапарат, с който криво-ляво може да запечата няколко момента и да ги навърже в репортаж. Противно на обстоятелствата обаче в настоящия текст ще обърна внимание тъкмо на казус, който, колкото се отнася до темата за визуалното в медиите, толкова я и разделя на две. Факт е, че журналистиката в репортерския си план отдавна е немислима без фотографията. Възможността да илюстрираш написаното, да ангажираш в по-голяма степен вниманието […]
ноември 14, 2017

Тя сред нещата

– Няма ли да ми кажеш как да застана? – Идея си нямам, просто прави това, което си правиш винаги, не, не ме гледай, говори ми нещо, гледай си в краката, стой на едно място! Не мога да те фокусирам толкова бързо, сега виж небето, не мърдай, имаш слънце в окото! – Не ми е комфортно като знам, че ме снимат. – Но ти е комфортно да имаш страшни снимки, нали? – Тъпак! Тя беше любимият ми кадър, някак стоеше добре на всякакъв фон – пред […]
ноември 6, 2017

На фотографите годините не им личат

Фотографията ще съществува, докато не спре да свети слънцето, но новите апарати снимат и на тъмно. Тодор Ненов За да успее начинанието на този брой, редно е да преминем и към следващите поколения в града, изкушени от фотографията. Обръщаме се към онези, които са започнали да снимат през деветдесетте и началото на новия век – възпитани в духа на лентата, почерпили опит от вече утвърдилите се преди тях имена, продължители на традициите в пловдивската фотография. Представяме Ви Тодор Ненов, Петър Пешев, Любомир Атанасов и Здравка Кокалова, […]
октомври 24, 2017

Накратко за една цигара

От толкова години не живея в България, че да се кача в БДЖ беше най-близкото до театъра на абсурда, което можех да разиграя. Между другото съм актьор. Между другото №2 – и любител фотограф. Според мен второто ми поприще се развива по-успешно. Когато бях млад, смятах, че към нещата трябва да се подхожда сериозно, но по-късно си дадох сметка, че ако гледаш на нещо любителски, към теб има по-скромни очаквания. И по-малко последствия. И това хич не е лошо. Според жена ми и двете ми занимания, […]
октомври 12, 2017

Истории с мирис на фиксаж

За да започнем отнякъде разказа за фотографията в Пловдив, бяхме длъжни да се върнем доста назад – във времена, когато и най-смелите умове не са си представяли дигитална фотография, времена на особено отношение към снимането, на безкрайни часове в лабораторията, на обвързаност между политика и фотография. За да навлезем в автентичния свят на аналоговото снимане, фотографските клубове и организации през социализма, а и на привилегията да си фотограф тогава, когато не всеки може да снима, издирихме няколко от най-важните имена, без които не може, когато говорим […]
октомври 6, 2017

Пловдив и международната фотография

През далечната 1979-а г., като резонанс на ренесансовите стремежи на Атанас Кръстев – Начо Културата за създаване на творчески бази в Стария град, със силната подкрепа на кмета Диран Парикян, бе реставрирана и предоставена на „Българска фотография“ къщата на ул. „Стамат Матанов“ 36. Това бе „Къщата на фотографията“. Все още на стената до входа е металната табела, гравирана с годината  на нейното тържествено откриване. Оттогава датира и създаването на творческата група на фотодейците в Пловдив, която получи за своя малък дом музей, етаж за изложби и […]
октомври 1, 2017

Образите встрани от идеологията

Георги Лозанов е един от най-големите авторитети у нас, когато говорим за фотография. Потърсихме го за начало на този брой, за да ни въведе накратко в историята на българската фоторафия и да спомене накои от значимите ѝ имена, да ни разкаже повече за атмосферата отпреди и веднага след промените през 1989-а. Да започнем по-отдалече. Кога публиката разпознава фотографията като изкуство? Върху фотографията винаги е тежало известно подозрение, че тя няма достатъчния потенциал да се откъсне от реалността и да се превърне в изкуство. Повече или по-малко […]