ноември 23, 2018

Протестите винаги са по-ефективни, когато са под прозорците на тези, които взимат решенията

Знаете ли защо във Виена се живее най-добре? Защото си нямат „Спаси Виена“ – думи на служител от ръководството на градския транспорт в София. Цитат, който добре представя колко е трудно гражданската енергия да разсее задуха в управленските апарати. „Спаси София“ е организация с вече солиден опит в сложните взаимоотношения с администрацията. И има знакови успехи при мотивирането или принуждаването на местната власт да работи по-отговорно по отношение на градоустройството, удобството за хората, опазването на наследството. В Пловдив, гражданското въодушевление е много силно, когато бъде предизвикано. […]
ноември 23, 2018

Топография на страстта

Горе на билото нощта отдавна беше засъхнала между пръстите им. Повдигна се, сви и разтвори леко краката си, сложи предмишници върху острите си колене, затвори едното си око, изпъвайки десния си показалец във въздуха, и бавно започна да гали лъскавите гърбове на трамвайните релси. От тук полето долу изглеждаше като прожектиран в тъмнината гръден кош, насечен от безумната оркестрация на тези стоманени ребра. Зад нея Господ лежеше, облегнат на хълбок, и гледаше как Луната се отцеждаше от върховете на червената ѝ коса. София се обърна към […]
ноември 18, 2018

Централната махала, където винаги е неделя следобед

Звукът от трепереща в ръцете на мускулест работник бормашина е музикалният инструмент, който се извисява над мързеливия и уютно позадрямал следобед. Единствено излегналите се в храстите и в непочистените от клони и трева вътрешни дворове, котки, не обръщат внимание на цялата какофония. Нито на нея, нито на нищо, което не подсказва наличието на храна или желание за игра. Всички останали са убедени, че творецът, управляващ тази симфония, винаги ги причаква, за да е убеден, че те са наоколо, за да започне творбата на живота си. След […]
ноември 14, 2018

„Почти всичко ѝ прощавам“

Гласът те отнася, музиката не позволява да стоиш на едно място, а текстовете… Хващат те моментално. Няма как да не си я пуснеш пак. Минаваш през заглавията на песните и ти се иска, ако можеше да ги чуеш всичките накуп. Миленита е от онези артисти, които не играят, не позират, не фамилиарничат. Тя си ти… И толкоз. Безобразно честна със своята публика. Откровена в текстовете си, открита в разговорите. Става ли дума за София, е немислимо да не поканим на разговор Миленита, която ни провокира с […]
ноември 11, 2018

Първа, мръсна и последна

Няма да казвам, че сякаш е било вчера, защото не беше. Не съм сънувал, нещо не мога, но със сигурност спях. Елементарна вечер, утре щях да стана и да си продължа живота. Телефонът изпищя, чух гласа на Гринго: „Копеле, долу съм, аре слизай!“. Сложих дънки и тениска, обух се и по хукнах. Вече съм пред входа – гледам колата, прозорците ѝ кънтят. Mindfields на Prodigy оглася цялата махала. Запътвам се бавно към него, искам да видя кой прозорец ще светне. Последният етаж, естествено. Те продължаваха да […]
ноември 4, 2018

Когато в цъфналата ръж на „Кристал“

На финала на „По пътя“, която всеки си спомня с прохладна лятна въздишка, пишеше, че „бог е плюшено мече“. Така и не се убедих дали това е възможно, но сякаш хората около мен по онова време се втурваха по всякакви начини да си доказват, че авторът е бил прав. Разбира се, когато Керуак го е написал, ние все още не сме предполагали в какво великолепно клише ще се превърнат всички съновидения в тази книга и колко споделени ще се чувстваме след първото ѝ прочитане. Когато в осми […]
ноември 1, 2018

Върнах се, София

Събуждам се и ми е много лошо. Оставам известно време с отворени очи и възстановявам събитията от предната нощ. Технопарти, джойнта на огромния негър, който говореше сръбски, Леа си свали сутиена и се пръскахме с вода, после чупихме бутилки около Alexanderplatz докато куките не ни подгониха. Окей. Нормална вечер. Надигам се с усилие и проявявам силна воля, за да не повърна. Леа е в кухнята и слуша инди тъпотии, докато пуши свити цигари и си проверява инстаграма. Обръща се и върху лицето ѝ виждам огромна пъпка […]
октомври 29, 2018

Автобиография за кратко

Не съм от тук и съм за малко. Махленския човек В тази история ти си на деветнайсет. Предстои да завършиш гимназия и навярно имаш разни смели планове за близкото или далечното си бъдеще. …Добре де, вашите имат. Ти не си особено наясно какво изобщо се случва. Трудно си представяш себе си в някоя от готовите социални роли, които обществото предлага в каталога на неосъществените животи. Тайно вярваш, че отговорностите на този свят може и да те подминат като видимо некъпан стопаджия. Обходил си поне по веднъж […]
октомври 25, 2018

,,Повърхността разбира“ в Национални есенни изложби

„Повърхността апелира към въображението на наблюдателя, поставя го под въпрос и рекапитулира неговите основания. В крайна сметка: повърхността на образа надгражда въображението въз основа на разиграния на нейната платформа спектакъл“, разказва за 51-вото издание на Националните есенни изложби проф. Галина Лардева, артдиректор на събитието, чието заглавие този път е „Отвъд повърхността“. Според Лардева, насочването на вниманието обратно към повърхността реабилитира пространството като сцена, на която се разгръща актът на създаването. Националните есенни изложби се провеждат за пръв път на 17 декември 1967 г. в къщата на  […]