ноември 23, 2018
Спаси София

Протестите винаги са по-ефективни, когато са под прозорците на тези, които взимат решенията

Какви са предимствата и недъзите в пейзажа на днешния Пловдив, погледнат от малко по-отстранен ъгъл? Разговаряме с Борис Бонев от „Спаси София“. Знаете ли защо във Виена се живее най-добре? Защото си нямат „Спаси Виена“ – думи на служител от ръководството на градския транспорт в София. Цитат, който добре представя колко е трудно гражданската енергия да разсее задуха в управленските апарати. „Спаси София“ е организация с вече солиден опит в сложните взаимоотношения с администрацията. И има знакови успехи при мотивирането или принуждаването на местната власт да […]
ноември 23, 2018

Топография на страстта

Горе на билото нощта отдавна беше засъхнала между пръстите им. Повдигна се, сви и разтвори леко краката си, сложи предмишници върху острите си колене, затвори едното си око, изпъвайки десния си показалец във въздуха, и бавно започна да гали лъскавите гърбове на трамвайните релси. От тук полето долу изглеждаше като прожектиран в тъмнината гръден кош, насечен от безумната оркестрация на тези стоманени ребра. Зад нея Господ лежеше, облегнат на хълбок, и гледаше как Луната се отцеждаше от върховете на червената ѝ коса. София се обърна към […]
ноември 18, 2018
Централната махала

Централната махала, където винаги е неделя следобед

Нима някой би заменил тълпите туристи, натоварените пътни артерии, армиите от тичащи в различни посоки хора, които не познаваш за Централната махала, където винаги е неделя следобед! Звукът от трепереща в ръцете на мускулест работник бормашина е музикалният инструмент, който се извисява над мързеливия и уютно позадрямал следобед. Единствено излегналите се в храстите и в непочистените от клони и трева вътрешни дворове, котки, не обръщат внимание на цялата какофония. Нито на нея, нито на нищо, което не подсказва наличието на храна или желание за игра. Всички […]
ноември 14, 2018
София Миленита

Миленита: София може да е всякаква, но не е глупава

Миленита: София може да е всякаква, но не е глупава. Ако ще и да е пълна с глупаци. Пробвай да я излъжеш – ще ти отговори с оглушително мълчание. Гласът те отнася, музиката не позволява да стоиш на едно място, а текстовете… Хващат те моментално. Няма как да не си я пуснеш пак. Минаваш през заглавията на песните и ти се иска, ако можеше да ги чуеш всичките накуп. Миленита е от онези артисти, които не играят, не позират, не фамилиарничат. Тя си ти… И толкоз. […]
ноември 11, 2018
Мацката

Първа, мръсна и последна

София нямаше потекло. Тя беше мацката, която никой не забелязва. Мрачна, с болно бяло лице. В прашните ѝ дрехи личеше мъка на отминалото време. Няма да казвам, че сякаш е било вчера, защото не беше. Не съм сънувал, нещо не мога, но със сигурност спях. Елементарна вечер, утре щях да стана и да си продължа живота. Телефонът изпищя, чух гласа на Гринго: „Копеле, долу съм, аре слизай!“. Сложих дънки и тениска, обух се и по хукнах. Вече съм пред входа – гледам колата, прозорците ѝ кънтят. […]
ноември 4, 2018
софийска бохема

Когато в цъфналата ръж на „Кристал“

Днешната софийска улична бохема се смесва в необичайна компилация от артистичност и поза, знание и непукизъм, оригиналност и клешираност, демонстрация и свенливост, лудост и помъдряваща глупост. На финала на „По пътя“, която всеки си спомня с прохладна лятна въздишка, пишеше, че „бог е плюшено мече“. Така и не се убедих дали това е възможно, но сякаш хората около мен по онова време се втурваха по всякакви начини да си доказват, че авторът е бил прав. Разбира се, когато Керуак го е написал, ние все още не […]
ноември 1, 2018
копеле

Върнах се, София

“Какво да ѝ гледаш на София бе, копеле. Ремонтират само, после пак ремонтират, рушат сгради, кич, селяните отсекъде дойдоха тука. Кво да ти кажа!“ Събуждам се и ми е много лошо. Оставам известно време с отворени очи и възстановявам събитията от предната нощ. Технопарти, джойнта на огромния негър, който говореше сръбски, Леа си свали сутиена и се пръскахме с вода, после чупихме бутилки около Alexanderplatz докато куките не ни подгониха. Окей. Нормална вечер. Надигам се с усилие и проявявам силна воля, за да не повърна. Леа […]
октомври 29, 2018
нов град

Автобиография за кратко

Ако енергията не се губи, то всичко това остава във въздуха на този град, който тежи, не само защото е нов, мръсен и чужд, а и защото си е такъв. Тежък въздух на град, тотално противоположен на пловдивското ти спокойствие, безвремие и дълги следобедни часове. Не съм от тук и съм за малко.Махленския човек В тази история ти си на деветнайсет. Предстои да завършиш гимназия и навярно имаш разни смели планове за близкото или далечното си бъдеще. …Добре де, вашите имат. Ти не си особено наясно […]
октомври 25, 2018

,,Повърхността разбира“ в Национални есенни изложби

„Повърхността апелира към въображението на наблюдателя, поставя го под въпрос и рекапитулира неговите основания. В крайна сметка: повърхността на образа надгражда въображението въз основа на разиграния на нейната платформа спектакъл“, разказва за 51-вото издание на Националните есенни изложби проф. Галина Лардева, артдиректор на събитието, чието заглавие този път е „Отвъд повърхността“. Според Лардева, насочването на вниманието обратно към повърхността реабилитира пространството като сцена, на която се разгръща актът на създаването. Националните есенни изложби се провеждат за пръв път на 17 декември 1967 г. в къщата на  […]