август 28, 2016

Улицата като галерия

GRAFFIATO –  или на италиански – да надраскаш, да набраздиш някаква повърхност. Техника, криеща своите корени в древното минало (пещерните рисунки на първите хора, скалната живопис) и техника, появила се в античните гробници и руини на Рим и Помпей. XX век, дестинацията е сменена, стилът и визията – също. Древна Гърция и Италия отсъпват пред САЩ. Рим и Помпей – пред Ню Йорк. Заедно с хип-хоп и рап субкултурата, графитите каквито ги познаваме днес – изрисувани със спрейове, се настаняват трайно в лоното на един от […]
август 18, 2016

Дълг и чест

Когато ги видите, преминавате несъзнателно на другия тротоар. Изпитвате някакъв страх и притеснение, които не можете да си обясните. Те са най-демонизираната субкултура. Често ще чуете по медиите за тях, че се участвали в жестоко сбиване, че пропагандирали нещо, че прокуратурата се е самосезирала. Те са скинхедс. Веднага се сещате за агресивни млади момчета с голи глави, с военни обувки, пияни и дрогирани, с татуирани ръце и бухалка в тях, които ще ви спукат от бой само ако ги погледнете накриво. Понеже ние се съмняваме във […]
август 11, 2016

Кой тресе земята?

Кой тресе земята, ако не тълпата, кой? Кой ни кара да сме винаги готови за бой? И заедно всички, безкрайно различни, да бъдеме едно субкултурно общество. Тях няма да ги видите по телевизията. Стоят далече от комерсиалното. В клиповете им няма скъпи коли, намазани с лосион момичета или други луксозни лиготии. Те са ъндърграунд. Възпитаници на старата школа в рапа. Звученето им е твърдо и с тежки басове, римите – истински. Верни са на кварталното си начало. Те са „Ударната група“. Говорим си със Скил и […]
юли 27, 2016

Рок истории

Три акорда на китара, леко дрезгав глас – така е започнал рокът. Останалото е история. А за да се запази една история жива, хората трябва да я разказват. Това обаче не е разказ за историята, а за нейните разказвачи. За всички присъствали в Пловдив на Metallica, но и за онези, които днес си „махат“ главите на ученическите банди. За добро или лошо, често това са едни и същи хора. История за рокаджии от поколения и поколения от рокаджии. Но кои са те? Хората, които обичат този […]
юли 21, 2016

Единият процент

Смята се, че началото на рокерите датира от средата на миналия век, когато повечето американци, участвали във Втората световна война, избрали да се върнат към подредения начин на живот: колеж, брак, работа, деца и въобще всички останали екстри, които предлага мирното време. Хиляди ветерани обаче отхвърлили тази идея. Те не искали ред, а свобода и достатъчно време, за да решат какво да правят със себе си. „Това е мъчително, депресиращо усещане – особено неприятен вид тревожност, който винаги се предизвиква от войните; остро чувство за изтичащото […]
юли 14, 2016

Живот на колела

Докато карам, душата ми пее. Пея песни за любов. Наслаждавам се на дърветата, на хората, на момичетата около мен. Наслаждавам се на себе си. Кристиян, 23г. Стоиш някъде там около чешмата, с поглед обхващаш цялото пространство. Не е трудно. Силен шум отляво. Вниманието ти е привлечено. Обръщаш се. Точно в този момент се приземява черно колело с лилави грипове. Преброяваш всеки оборот на педалите. Гумите леко поднасят, точно в този момент се завъртат на 360 градуса. Самовглъбението извива крайчето на устните в едва доловима усмивка. Удовлетворението […]
юли 7, 2016

Alternative на бялото знаме

I’m losing all my dreams they used to save me from the grief I’m choosin’ the lonely me I’ve never felt so empty But tonight is the night it’s all goin’ down. Алтернативната музика е несъзнателен избор за начин на живот, който се случва в много ранна възраст. В един момент се събуждаш и се озоваваш в средата на изключително необуздан(естествено не си мислиш за думата „необуздан“) концерт на банда, която е всичко друго, но не и типична. Около теб са приятели ти, с които допреди […]
юни 29, 2016

Тежкото, неподатливо ядро

Първият път, когато попаднах на хардкор концерт, бях сравнително малък. Беше случайно и не съм имал каквито и да е очаквания, дори не знаех къде точно съм. Първото ми впечатление беше, че тия пичове крещят наистина много. Дори повече от познатите ми метъл банди. Второто, което научих, беше да стоя по-далеч от кръга пред сцената, за да не изям някой лакът съвсем случайно. После осмислих цялата картина и разбрах защо го правят. Те бяха съвършено свободни. И искаха да го извикат силно, на целия свят, да […]
юни 23, 2016

По пътя на субкултурите

„Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват.“ Из „По пътя“ на Джак Керуак Улицата е техният дом. Музиката е тяхната Библия. Нетрадиционната визия е тяхната характеристика. Жаргонът е техният език. Свободата е тяхното […]