- Всички
- (безименен)
- (Не)възможното тук
- 16
- 32 причини да обичаш Пловдив
- Post Scriptum
- Градът в краката ѝ
- Джазовият брой
- Другосветци
- Капана
- Клементинци
- Малкия Париж
- Махленския човек
- Над нещата
- Неговото заедно, обречено на самота
- Нула 32
- Отживелици
- Пороци
- С дъх на тютюн
- Светломер
- Седмият хълм
- София, вечна любовнице
- СУБкултурна столица
май 21, 2016
Разговор със Светлана Куюмджиева, артистичен директор на фондация „Пловдив 2019″ Светлана Куюмджиева е историк на изкуството, критик и куратор с над десет- годишна практика в областта на съвременното изкуство. Има богат опит в организацията на изложби, фестивали, събития в публично пространство. Работила е с множество институции и неправителствени организации в България и чужбина. Преди да заеме позицията артистичен директор във фондация „Пловдив 2019“ участва в екипа, който подготвя културната стратегия на Община Пловдив 2014 – 2024. Зададохме ѝ няколко въпроса относно бъдещето на Тютюневия град като […]
май 15, 2016
Ако се разходите сред множеството от масивни и високи сгради, опасли като крепост триъгълника между улиците Велешки – Вазов – Ботев, ще останете с леко горчивото, но пък за сметка на това – мистично усещане за тотална разруха, налегнала старите тютюневи складове. Олющени мазилки, изкъртени прозорци, порутени покриви, дълги ламаринени огради с надписи, напомнящи да си пазите главите от останките на рушащия се отминал свят. И никак няма да сте единствените ако сред този апокалиптичен фон се ококорите пред няколко тютюневи склада, които светят като диаманти […]
май 12, 2016
Едно време нямаше такива глупости като „Пушенето вреди на вашето здраве“, „Пушенето убива“ и т.н. Опаковките на цигарите бяха семпли и стилни. Мъжете дърпаха яко и бълваха облаци дим. Тарикатите пускаха дима на кръгчета. Спомените ми са от времето, когато цигарената промишленост вече беше национализирана и се бяха появили нови марки. Социалистически. Умираха кръчмарски песни като: – Ти ги пушиш „Томасян“, – Аз ги пуша муфтаджан. „Муфтаджан“ идва от „муфта“. Аванта – казано на чист български. Филтърът още не беше измислен. Цигарите бяха безбожно евтини – […]
май 8, 2016
Ароматът на тютюневите листa е силен. Затвори очи и вдишай дълбоко! Усещаш ли как дробовете ти се пълнят, по езика плъзва леко горчивия вкус и се настанява в най-отдалечената част, главата се мае? Искаш да си дръпнеш пак. Първо, издишай. Димът около теб се разнася като мъгла. Според някои индиански легенди този дим връщал мъртвите от отвъдното. Според други – тютюнът е дар от Боговете. Според нас тютюнът е низ от човешки истории. Всяко листо помни ръката, която го е откъснала. Всяка пратка се дължи на […]
май 2, 2016
„Андрей. За кого се боря? За живите. За ония, които трябва да живеят. Романов. Това сме ние – двигателите на фабриката. Андрей. Не! Това са милионите, гниещи в тъмни бордеи, това са хилядите, просмукани от минната влага, но отправили очите си към едно огромно слънце…“ * Те са мъже, жени, деца, млади и стари. Някои са местни, други от околните села и градове. Но повечето от тях са преселници от Родопите или Беломорието. Дошли да търсят препитание и по-добър живот в големия град, те носят със […]
април 23, 2016
От създаването си до днес „Пловдивските архитектурни обзори“ винаги са засягали актуални теми. Често те са били негативна критика (защото съществува и положителна критика), поради естеството на актуалните теми – в България нямаме никаква школа, умения и отношение към опазването на архитектурното ни наследство. Съвременното ни строителство е на провинциално ниво*, натоварено с тежките комплекси от липсващия период на Класицизъм и Романтизъм от европейските XVII и XIX век. Българските архитекти, учещи във УАСГ – млади и стари (във ВИАС) – искрено мразят* да учат история на […]
април 17, 2016
„Изкарваме си прехраната с онова, което получаваме, но животът ни се измерва с онова, което даваме.“ Уинстън Чърчил Може би изглежда странно да говоря за дарове, когато става дума за онова тютюнево време. Може би е налудничаво да се ровя из забравените истории на хора, заключени между дебели корици, когато трябва да надникна в същността на завета на тютюнотърговци, изкачили се до върха. Но по-голямо е безразсъдството да не направя това. Да не Ви разкажа за Куцоглу и Кудоглу, чиито дарове вдъхват сили на хиляди българи […]
април 10, 2016
„Този, който управляваше аромата, управляваше сърцата на хората.“ Из „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд Когато подушваме нещо, източникът на миризмата отделя молекула, която стимулира специални нервни клетки, разположени навътре в ноздрите. Клетките от своя страна изпращат сигнал до мозъка, за да може той да разкодира миризмата. С годините натрупваме информация за различни ухания и формираме лични усещания за тях. Така обонянието ни образува своя собствена памет. Определени аромати започват да ни привличат и да ни доставят удоволствие, а други намразваме и чувстваме като непоносими. Често пъти […]
април 9, 2016
На Владимира, която ни гледа от небето Имахме убийствен увод за този трети брой, ама ни го събориха.Часове преди да сложим последната точка с огорчение разбрахме за рушенето на сградата, изобразена на корицата му. Часове преди уж една случайна грешка да бъде поправена и бившият тютюнев склад на улица „Одрин“ да бъде обявен за паметник на културата. Часове преди да пуснем настоящия брой за печат си помислихме, че сме закъснели с него. Бяхме там онази неделя. Видяхме летежа на красивите гипсови вази от фасадата и разбиването […]