юни 14, 2019

Призрачните декори на пловдивската страст

Времето в този град е спряло, както някои местни не особено скромно обичат да изтъкват. Спряло е и за пловдивското битие на най-великата игра. Но както и в общия житейски план, така и във футболния, „безвремието“ е нееднозначно явление, чиито парадокси водят до романтичен плен или болезнена фрустрация. Така например никой не може да оспори, че пловдивското футболно съперничество (в съчетание с двубоя по трибуните) е най-наелектризиращото и непредвидимо в страната. През второто десетилетие на XXI в., то успява да те върне в онези времена, в […]
юни 14, 2019

За поетиката на футболната песен

Немислимо е да си представим стадион, от който да не кънти поредната песен за любов и омраза или разтрисащо земята скандиране, отекващо до най-крайните квартали. Апокалиптично изглежда стадион с празни или умълчани трибуни, без характерното надпяване между феновете от двете страни, без високо вдигнатите ръце и оглушителния им размах. Всъщност можем да си го представим, но гледката далеч не е от най-приятните – атмосфера на стерилност и фалш. В канона на футболния сблъсък песните на привържениците са може би тяхната най-важна и трудна задача. Важна – […]
юни 14, 2019

Около футбола

Пловдив и Кършияка са това, което ме свързва с футбола. Нито повече, нито по-малко. А може би е напълно достатъчно, за да спра да търся всевъзможни оправдания на невежеството ми по темата. Бях на 10 години, когато за първи път станах свидетел на сбиване между фенове на двете агитки. На беседката в махалата. Гледах през терасата на най-добрата ми приятелка. Беше късно, или поне тогава така ми се стори, задушно и шумно. Не разбрах какво и защо се случва. Не изпитах симпатия, нито разбиране. Въпреки това […]
юни 14, 2019

Дом, детство, приятелство

В опит да разчупим масовата представа за футболния привърженик, потърсихме няколко души, известни с усърдната си интелектуална, научна или творческа работа. Фенове от двата лагера, които попитахме какво представлява за тях любимият им клуб в търсене на отговор как футболът успява да увлече човека от най-ниските до най-високите етажи на обществото. Драго Симеонов, журналист Би трябвало да отговоря: страст, бурна емоция, отдаденост. Но всъщност любимият ми клуб не е нищо от това. Баща ми е пловдивчанин и аз прекарвах голяма част от годината при баба си […]
юни 14, 2019

Уважение всекиму, страх от никого

Иван Глухчев е легенда. Напук на цялото олекотяване на думата. Част от шампионския отбор на „Ботев“ през 1967. Статистически най-успешният треньор на клуба за всички времена. Човек, в който са се огледали най-знаменитите играчи на страната ни. Онова, което го прави наистина голям обаче не се е случило на терена или на пистата. Глухчев е парче история, защото е изчезващ вид. Скромен, великодушен и до болка влюбен в играта старец. Невъзможен за шаблоните на модерния футбол. Говорим си с часове. Въпросите ми са бримки, които се […]
юни 14, 2019

Да вярваш, да се развиваш, да се трудиш

Историята на „Локомотив“ Пловдив нито започва, нито свършва с него. Но той е част от най-силния период на клуба през 20. век. Атанас Драмов е един от монолитните стълбове в историята на пловдивския футбол. Човекът, спечелил първото „черно-бяло“ отличие – Купата на Съветската армия, 1983 г. Човекът, измислил легендарното название смърфовете, което и до днес се чува от уста на уста сред фенове и футболисти. Един от значимите за „Локомотив“. Редом до Бонев, Гочо, Бащата, Ераносян и Садъков. Миналото е пряк свидетел на треньорското творчество на […]
юни 14, 2019

Blue canary

Стадионът край бирената фабрика. Израз, който всички помним от спортните коментари, но и пейзаж, който сякаш безвъзвратно напусна града. Останаха обаче хората, които го обичат.  Онези, за които стадионът беше дом и които той направи такива, каквито са. Да порасна край Бирената фабрика е обстоятелство, оставило незаличим отпечатък в детството ми. В махалата, която аз заварих като малък, любимият отбор не беше въпрос на избор. Рано или късно той просто идваше при теб като всички останали първи самоопределения. Чрез разказите на бащите, вуйчовците и дядовците ни, […]
юни 14, 2019

Поезията на запалянковщината

Място в настоящия брой намериха и думите на Манол Пейков, отпечатани преди години във вестник „Капитал“ . Трябва да съм бил на четири-пет години, когато разбрах, че трябва да си избера отбор, когото да подкрепям. Не знаех как се прави това. Реших да попитам дядо ми. – Дядо, ти от кой отбор си? – От „Ботев“. – А защо от „Ботев“? – Защото е бил герой! – Тогава аз ще съм от „Левски“ – отсякох. Оказа се, че съм единственото дете от цялата махала, което държи […]
юни 14, 2019

Никой не може да ни отнеме любовта на хората

Хубав град си е Пловдив. Толкова хубав, че се чудиш откъде този късмет и ти да отмерваш дните си в него. Тръгнеш из Стария град, гледаш къщички като картини от сънища на вълшебници. Във всеки двор смокиня, ухае на чемшири и бръшлян, свят да ти се завие от аромати. Стъпваш по камъни, дето годините си не помнят, та ти се струва, че си прашинка във времето. И сред цялото това изобилие кипи живот – работилнички, ателиета, антиквариати, гостилници. Райско място. Пък каква гледка се разкрива от […]