- Всички
- (безименен)
- (Не)възможното тук
- 16
- 32 причини да не обичаш Пловдив
- 32 причини да обичаш Пловдив
- 32-та причина
- Center
- Post Scriptum
- Uncategorized
- Антракт
- Броеве
- Все още млади
- Все още млади
- Град на Художници
- Град на художници (2)
- Градът в краката ѝ
- Джазовият брой
- Другосветци
- Капана
- Клементинци
- Критическа рубрика
- Малкия Париж
- Махленския човек
- Медийният брой
- На фокус
- На Широкото
- Над нещата
- Неговото заедно, обречено на самота
- Новини
- Нула 32
- Отживелици
- Партньори
- Пороци
- Рекламно съдържание
- С дъх на тютюн
- Светломер
- Седмият хълм
- София, вечна любовнице
- СУБкултурна столица
- Тема на броя
- Художествена рубрика
02/06/2018
Тя, край бреговете на Марица късно вечер, безцелно шляене, обгърнато в симфонията на фауната... В края на следобеда ще я видиш някъде да се мотае. Ще я гали слънцето в апатията на лятото – сезона, който най ще ѝ отива. През останалите всички могат да са тук и да дефилират. […]
28/05/2018
Коя е жената, която никога няма да забравим? Понеже щеше да е прекалено тривиално да поканим мъже да говорят за това, решихме да се обърнем към пет градски дами, на които вярваме, за да ни разкажат за жените, оставили незаличими следи в техните животи. Колкото и широко да се опитахме […]
28/05/2018
Издирва се червенокосото момиче със светли очи, мисля зелени, което днес (20.04.2015) между 18:30 и 19:30 часа беше на Копчетата до паметника на Стефан Стамболов... Връщайки се назад във времето, героят на тази история би предпочел тя да се разказва като приказка, да има хубаво начало и щастлив край като всяка друга, […]
26/05/2018
Това е изкуство. Дори често се шегувам, че като се кача на пилона, най-близките ми могат да разберат в какво настроение съм. Аз не просто танцувам Черното мастило се вие устремено от глезена право към бедрото ѝ, за да кулминира по извивките на кръста ѝ, които отвличат погледа в плен. […]
18/05/2018
Жените на Пловдив са точно такива – те умело вървят по ръба, флиртуват със смисъла, дават ти възможност да ги измислиш. Покоряват сърцето ти и се стапят във въздуха. Пловдив е калейдоскоп – цветовете му се пренареждат непрекъснато. При всяко, дори най-малко движение, картинката се сменя. Да си остане между […]
14/05/2018
Роза живееше в едно малко село в подножието на Стара Планина. Името на това село отдавна е изчезнало от картата, там между гънката на Карлово и Казанлък. Сгушено в тази малка пожълтяла гънка, то живееше свой собствен живот. Кипеше от живот. Хората ставаха рано и изкарваха стадата си, преди слънцето […]
12/05/2018
Откъс от романа на Александър Секулов ”Господ слиза в Атина“, изд. ”Хермес“, 2017г. Фред изобщо не е готов да срещне Клер Дамиани на дегустация на черен швейцарски шоколад на високата тераса на хотел „Сейнт Джордж“ под хълма Ликавитос в Атина преди месец; по-неподготвен човек се явява само на среща със […]
05/05/2018
„Пловдивските актриси ги беше раждала сякаш една майка, защото те бяха силни, волеви, неизчерпаеми като талант.“ Разговор за актрисите в пловдивския театър от едно време, което аз не помня, но Светла Бенева, отличим с чувството си за истинност театровед, ми разказва. И то така, както би го и изиграла, ако […]
01/05/2018
Всички пристигат заради залеза, пивото и мохабета. Но има едни крака, пред които се разстила Главната улица. Късно следобедно време. Липите цъфтят и додават на сезона споделености. Навън е толкова хубаво, че даже на работния ден му се иска да си иде по-рано. Обикновено Пловдив бърза спорадично и първите топли […]