26/02/2016

Белия вожд

Едва ли има момче от Тракия, Съдийския или от източните части на Центъра, израснало през първите години на новия век, което да не е тренирало футбол при него. При този безумен романтик, благодарение на когото доживотното влюбване в играта се постига с особена лекота. При този очарователен мечтател, по хлапашки […]
21/02/2016

Клоунадата като оръжие

С носталгия си спомням за една от последните си ноемврийски разходки в любимия Пловдив. И въпреки че звучи мразовито, не беше. Слънчевите лъчи озаряваха стъпките и галеха косите ми. Аз вървях замислена, както обикновено, когато пътят ми препречи той, клоунът Кени. Подари ми розово балонче и ми направи жест с […]
17/02/2016

Последният мохикан

На метри от бариерите на автогарата, сгушена между казино и магазин за бельо, в пълен контраст със средата наоколо, се помещава една друга антикварна книжарница. „Защо ще пишем пак за тия книжарници?“ – ще питате. Ние, разбира се, ще ви отговорим: „Защото в тях има най – много вдъхновения, герои […]
09/02/2016

Късметоносачът

Върви с типичната си лежерна походка. Усмихва се широко изпод черната шапка, която допълва пригладената бяла риза, скрита под дългото палто. Обувките му потропват в такт с градската суматоха, а телената четка танцува напред-назад. „Извинявай, момиче, че закъснях. Нали знаеш как е, тоя те пипне, оня те пипне. Все късмет […]
03/02/2016

Аз, Автографа

„Преди години някой ми измисли тоя прякор. Не знам, кой беше, ама трябва да го почерпя, правилно го е измислил. Иначе малко са хората, които не ме познават, но те не са от Пловдив. Рожденото ми име е Стефан Любомиров Иванов. Роден съм на 29 октомври, тоест скоро, през 53–та […]
30/01/2016
Карачомака

Карачомака – баронът на този град

Ето защо хора като Карачомака са крайно необходими. Навремето имало един барон. Името му било Мюнхаузен и изглеждало така, сякаш приключенията сами го намирали. Винаги изпадал в заплетени ситуации, които биха коствали живота на всеки обикновен човек. Когато това се случело и опасността били или османци, или гигантски мечки, той […]
26/01/2016

Самотникът с големите уши

Винаги стои пред стълбите на Каменица, небрежно кръстосал крака, леко попрегърбен. Носи един и същ каскет, откакто го помня, и само големите му уши не дават на шапката да падне. Дясната си ръка е пъхнал в джоба, държи или пази нещо, а може и просто да му е студено, никой […]
21/01/2016

Архитектът на хумора

Митичните герои не остаряват, някои градове – също. Пътуването към тях е мистагогия – въведение в тайнството, Пловдив е такъв град: митичен, мистичен, жив, реален и пленителен. В живописта има термин пентименто (от итал., „покаяние“) – художникът се покаял и замазал платното. Има думи и градове пентименто, изчезнали са, времето […]
15/01/2016

Фантазия за Сашо Сладура*

Някои хора живеят много просто. Раждат се, някъде по средата се женят и рано, или късно, умират. Случват се и разни дребни неща, които просто вървят към тези три прага. Дати, години, месеци, всичко е познато, записано и залепено с кафяво лепило в онези стари албуми. Другите животи са леки, […]