23/11/2018
Спаси София

Протестите винаги са по-ефективни, когато са под прозорците на тези, които взимат решенията

Какви са предимствата и недъзите в пейзажа на днешния Пловдив, погледнат от малко по-отстранен ъгъл? Разговаряме с Борис Бонев от „Спаси София“. Знаете ли защо във Виена се живее най-добре? Защото си нямат „Спаси Виена“ – думи на служител от ръководството на градския транспорт в София. Цитат, който добре представя […]
23/11/2018

Топография на страстта

Горе на билото нощта отдавна беше засъхнала между пръстите им. Повдигна се, сви и разтвори леко краката си, сложи предмишници върху острите си колене, затвори едното си око, изпъвайки десния си показалец във въздуха, и бавно започна да гали лъскавите гърбове на трамвайните релси. От тук полето долу изглеждаше като […]
18/11/2018
Централната махала

Централната махала, където винаги е неделя следобед

Нима някой би заменил тълпите туристи, натоварените пътни артерии, армиите от тичащи в различни посоки хора, които не познаваш за Централната махала, където винаги е неделя следобед! Звукът от трепереща в ръцете на мускулест работник бормашина е музикалният инструмент, който се извисява над мързеливия и уютно позадрямал следобед. Единствено излегналите […]
14/11/2018
София Миленита

Миленита: София може да е всякаква, но не е глупава

Миленита: София може да е всякаква, но не е глупава. Ако ще и да е пълна с глупаци. Пробвай да я излъжеш – ще ти отговори с оглушително мълчание. Гласът те отнася, музиката не позволява да стоиш на едно място, а текстовете... Хващат те моментално. Няма как да не си […]
11/11/2018
Мацката

Първа, мръсна и последна

София нямаше потекло. Тя беше мацката, която никой не забелязва. Мрачна, с болно бяло лице. В прашните ѝ дрехи личеше мъка на отминалото време. Няма да казвам, че сякаш е било вчера, защото не беше. Не съм сънувал, нещо не мога, но със сигурност спях. Елементарна вечер, утре щях да […]
04/11/2018
софийска бохема

Когато в цъфналата ръж на „Кристал“

Днешната софийска улична бохема се смесва в необичайна компилация от артистичност и поза, знание и непукизъм, оригиналност и клешираност, демонстрация и свенливост, лудост и помъдряваща глупост. На финала на „По пътя“, която всеки си спомня с прохладна лятна въздишка, пишеше, че „бог е плюшено мече“. Така и не се убедих […]
01/11/2018
копеле

Върнах се, София

"Какво да ѝ гледаш на София бе, копеле. Ремонтират само, после пак ремонтират, рушат сгради, кич, селяните отсекъде дойдоха тука. Кво да ти кажа!" Събуждам се и ми е много лошо. Оставам известно време с отворени очи и възстановявам събитията от предната нощ. Технопарти, джойнта на огромния негър, който говореше […]
29/10/2018
нов град

Автобиография за кратко

Ако енергията не се губи, то всичко това остава във въздуха на този град, който тежи, не само защото е нов, мръсен и чужд, а и защото си е такъв. Тежък въздух на град, тотално противоположен на пловдивското ти спокойствие, безвремие и дълги следобедни часове. Не съм от тук и […]
25/10/2018

,,Повърхността разбира“ в Национални есенни изложби

„Повърхността апелира към въображението на наблюдателя, поставя го под въпрос и рекапитулира неговите основания. В крайна сметка: повърхността на образа надгражда въображението въз основа на разиграния на нейната платформа спектакъл“, разказва за 51-вото издание на Националните есенни изложби проф. Галина Лардева, артдиректор на събитието, чието заглавие този път е „Отвъд […]