- Всички
- (безименен)
- (Не)възможното тук
- 16
- 32 причини да не обичаш Пловдив
- 32 причини да обичаш Пловдив
- 32-та причина
- Center
- Post Scriptum
- Uncategorized
- Антракт
- Броеве
- Все още млади
- Все още млади
- Град на Художници
- Град на художници (2)
- Градът в краката ѝ
- Джазовият брой
- Другосветци
- Капана
- Клементинци
- Критическа рубрика
- Малкия Париж
- Махленския човек
- Медийният брой
- На фокус
- На Широкото
- Над нещата
- Неговото заедно, обречено на самота
- Новини
- Нула 32
- Отживелици
- Партньори
- Пороци
- Рекламно съдържание
- С дъх на тютюн
- Светломер
- Седмият хълм
- София, вечна любовнице
- СУБкултурна столица
- Тема на броя
- Художествена рубрика
23/06/2022
И рече Господ: Не се прави на интересен, за да не излезе на твой гръб „От тази страна на смъртта“ е десета книга за Радослав / Чарли Парушев, който от двайсет години присъства на родната литературна сцена. Издателство „Колибри“ се опитва да ни убеди, че това е най-добрият му сборник […]
04/04/2022
Под пластмасовата естетика „Петя на моята Петя“ сякаш крие добро сърце, но е трудно да се дестилира художествената му стойност на фона на всички клишета и изкуствено изградени конфликти. Е, „Петя на моята Петя“ не е толкова лош, като за български. Това порочно определение, което обуславя голяма част от съвременното […]
17/03/2022
От друга страна, доколко филми като „Завръщане 2“ помагат на българската киноиндустрия и доколко вредят на здравия разум, е трудно да се определи. Невдъхновено и предвидимо е да се мрази, подиграва, съсипва от критики филмът „Завръщане 2“. Схемата, която Ники Илиев и компания прилагат, досега би трябвало да е добре […]
17/03/2022
„Вечерна сватба“ е компетентно написана книга, но понеже Станков е предпочел да се разходи по улиците на една отминала епоха, вместо да потърси тревогите на днешния ден, губи актуалност и се усеща като носталгична въздишка по миналото. „Вечерна сватба“ на Иван Станков е книга за любовта, която по думите на […]
05/01/2022
„Жена на вятъра“ от Александър Секулов (ИК „Хермес“) е книга, писана бавно, но и същевременно говореща с чувство за неотложност, сякаш се опитва да предаде последните думи на удавник. Едно от най-разпространените правила за писане (по думите на Ърнест Хемингуей или Марк Твен) е, че писателите трябва да разказват за […]
05/01/2022
„Февруари“ на Камен Калев изглежда като истински филм – комплимент, който се появи през последните години в контраст на пластмасовите стрийминг продукции. „Февруари“ на Камен Калев е филм, който може едновременно да се хареса и да дотегне. За много зрители има опасност прожекцията да се превърне в скучно, дискомфортно преживяване. […]
23/09/2021
Градът във „Вечен град“ на Богдан Русев (ИК „Софтпрес”) и „Сбогом, Пловдив, сбогом, Америка“ на Евгений Тодоров (ИК „Хермес“) През пролетта на тази година на литературната сцена се появиха два нови романа, в които Пловдив присъства не просто като декор. На база немногото художествени книги, които не са просто написани […]
22/06/2021
За книгата „Записки из губернския град Филипопол (1878 – 1879)“ от Емил Стоицов Воденето на записки невинаги предполага споделяне. Разказвачът в записките е не само наблюдател, самият той става обект на внимание, защото записаното често изобилства от личните му размисли и терзания, често прераства в откровение, което не би споделил […]
31/03/2021
Някои текстове остават незавършени. Никога не остават на едно и също място. Не се успокояват, не се примиряват с финала, със смяната на епохи и моди. Има дори такива текстове, които следват невидима, паралелна нишка на живота, която го свързва през времена и преходи. Тези текстове бих нарекла „наджитейски“. Те […]