август 10, 2020
Ина Иванова

Рискът да бъдеш автентичен

Необичайно студено е за май, нo някои срещи не търпят отлагане. Слънцето се отразява в чашите на питиетата ни, изведнъж става по-уютно. Петък вечер е, неусетно Капанът разтваря прегръдки за обичайните си посетители, с периферното си зрение срещам познати лица. Разговаряме с Ина Иванова, докато градът започва нова версия на своето съществуване. Не сме се виждали отдавна. Обсъждаме времето, прекарано в уединение, прочетените книги (имаме сходен вкус за литература), любимата музика и удоволствието да не бързаш заникъде, тогава осъзнаваш колко време си спечелил. Затишието на света […]
август 3, 2020
Александър Секулов

Безкрайната любовна история на града и времето

Думите на Александър Секулов са важна част от живота на града в последните десетилетия. Стиховете, белетристиката, драматургията, публицистиката и редица не по-малко важни негови отпечатъци в духовния живот ни срещат с него в разговор за поезия, памет, време, град и други неща, които никога не разбираме докрай. Спомняте ли си първата лична среща с литературата и осъзнаването на необходимостта от писане? Александър Секулов: Не помня този момент по начина, по който не помня как съм започнал да дишам. Поглеждайки назад, четенето и писането са нестихваща радост, […]
август 3, 2020
Добромир Тонев

Добромир Тонев – поетът и светлината

Преди 19 години – в една бавна събота в края на март – поетът Добромир Тонев отиде на „свиждане със светлината“ и повече не се върна. Една светлина отиде при друга светлина. Нямаше за какво да се връща сред мрака. Тръгна си едва на 45 години, след като сърцето му не издържа и се взриви. Сам, но не самотен. Недооценен от силните на деня, но завинаги в сърцата на тези, които го познаваха. И на онези, които не го познаваха, но четяха стиховете му. Талантливият човек […]
август 1, 2020
Веселин Сариев

Колекционер на мигове

Защото не тялото, а тъкмо духът притежава способността да ни овечностява. Веселин Сариев демонстрира това нагледно през целия си живот. „По тялото на водопада водата се спуска –настръхнала, гола, докосва душата на камъка и проговаря,камъкът – също. И както си шепне – разцъфва в каменноцвете. А хълмът расте и не може да стигневърха си.“ Ако сте минавали по тези редове и преди, то вероятно вече ви е известно, че се намираме на „Отец Паисий“ № 5. Четем ги на вградената в бордюра на улицата чугунена пластика, […]
юли 30, 2020
Красимир Обретенов

„Поле непокорено в мене свети…“

„…Качете се на ринга и от позициите на социалистическия, комунистическия идеал изпратете със съкрушителен удар „в царството на сенките всичко отживяващо“. Ринг, на който Красимир Обретенов излиза от противоположната страна. Тежко е да пиша за баща си, когото загубих неотдавна. Отговорно е да разказвам за Красимир Обретенов. Поривът на синовната обич и дълбокият респект към многопластовата личност на поета, журналиста и общественика отвеждат в различни посоки. Мислите са се вкопчили в своите тихи препирни за най-яркия и същевременно правдив рисунък на скъпия образ: как да бъдат […]
юли 29, 2020
Йордан Велчев

Малко стихове и един красив танц

Разговор на Нула32 с Йордан Велчев По щастлива случайност втората ни среща с Йордан Велчев се пада на 24 май. За тези, които сега се включват, трябва да споменем, че следващите ни въпроси са продължение на публикуваното в миналогодишния септемврийски брой на „Нула32“ (№ 17 „Post Scritpum“) интервю със заглавие „Вратата, която не можем да отворим“. Окуражени от неговия отзвук, използваме темата на настоящата си книжка, за да разговаряме с Данте, както го наричат, но този път с фокус върху неговите стихове. Стори ни се, че […]
юли 23, 2020
Божана Апостолова

Тук живее един човек… Търси се още един

Разговор на Нула32 с Божана Апостолова По пътя ни за този разговор се питаме как бихме могли да му придадем стойност, различна от тази в стотиците, а ако не и хилядите други интервюта, които събеседничката ни дава през годините, но, в които, уви, ефирното време никога не е достатъчно. Гостуваме на Божана Апостолова в търсене на историите, които я карат да посегне към белия лист и я формират като поет, но и се оглеждаме за моментите, които бележат опита ù като издател. Две взаимно свързани житейски […]
юли 16, 2020

Муза на променливостта *

Когато прочетох за първи път Николай Заяков беше като странен повей от древни истини… Първа сцена. Няма декор. Трае една минута. Градът е забързан, двамата герои – не. Тя: А кога ще пишем за поезията?Той: Скоро. Съвсем скоро.Тя: Колко тежи едно скоро?Той: Колкото едно кило домати и пет въздишки на поет.Тя: Защо поет?Той: Защото той не умира.Тя: А доматите се вкисват, освен ако не ги затвориш в буркан за зимата.Той: Точно така.Тя: Чао. И ми пиши някога, ако говорите за поезия. Тръгват си. Завалява порой. Една […]
юли 16, 2020
Александър Бандеров

Да сънуваш с Александър Бандеров

„Не съм срещала в друга поезия такъв образ, метафора и изказ за силата на спасителните детски спомени като този у Александър Бандеров.“ Пловдив е дал на българската поезия редица значими имена. Не обичам списъците, в тях винаги има вероятност някой да бъде пропуснат, но когато говорим за пловдивски поети, творец като Александър Бандеров няма как да остане премълчан. Поетът си отива от този свят в студен ноемврийски ден през 2007 г. в Торонто, далече от юга и тепетата на любимия си град. Последната му стихосбирка носи […]