Представяме ви седемте най-често срещани типа хора в Капана.

По време на разходките си по няколкото улички на Капана все по-често и настоятелно успява да ни смае едно – колко малка всъщност е територията му, а само колко много хора искат парченце от нея. Сигурни сме, че и вие знаете какво имаме предвид – в последните години Капана започна да расте навътре. 

Ако преди 2015-а тук се движеха единствено автомобили и хора с по-алтернативни търсения, днес в почти изцяло пешеходната зона между Халите и Стария град се изсипва буквално целият град. Независимо от посоката си, всеки тегел по Главната вече включва в програмата си и рутинна проверка на случващото се в Капана. 

Затова и в нашата повторна отбивка дотам сметнахме за редно да ви запознаем с някои от най-забележимите групи, които го обитават в различните часове на денонощието. Всеки на своето си място, със своя маниер и визия за това как трябва да изглежда, а и да звучи кварталът. Представяме ви седемте най-често срещани типа хора в Капана:

#SupportYourLocalBar 

Едва ли ще се изненадате, че започваме импровизираната си класификация на принципа на клубното идентифициране. Да, баровете също могат да са знаме и в Капана има хора, които никога няма да предадат своето без бой. 

Наред с динозаврите като Петното, Найлона и Сенса, на които се спряхме по-подробно в първия си брой и които гордо продължават живота си в своя собствен ритъм, извън общото настроение, в съвременния облик на квартала трайно се утвърдиха и няколко нови заведения, които заслужават вниманието ни. Места като Котка и Мишка, Паваж и Сандъкъ, които по един или друг начин развиха концепциите си в очакване на 2019 г., посвоему се превърнаха в емблема на Капана за посетителите си. В резултат на това днес може да срещнете не само пловдивчани, но и хора от цялата страна, които асоциират квартала със само един бар, ресторант или улица и са готови да си поръчат прави отпред.

Майтапът настрана, но благодарение на тези и други заведения наоколо в рамките на няколко десетки метра можем да дегустираме белгийска или българска занаятчийска бира, да изпушим по пура в компанията на скъпо японско малцово уиски или да вкусим улична храна от целия свят в Multi Culti. 

Вечерта предлага не по-малко разнообразие. В плетеницата от улички може да ти се случи абсолютно всичко: от това да играеш настолни игри до три сутринта до това да те арестуват за притежание на незаконно оръжие, което всъщност не е твое. Сами по себе си нощните сценарии в Капана предполагат допълнително разделение на подвидове, обекти на един последващ и по-прецизен анализ, но него – някой друг път.

Да споменем и всички онези заведения-еднодневки, с физиономия или без, на които нещо не им се получи и сравнително бързо изчезнаха от картата. Може би и защото изобщо не се бяха постарали, поради което дори вече забравихме как се казваха. Остават запомнени в история на квартала единствено с това, че за кратко бяха тук с малките си масички от големия шведски магазин.

Туристите

Макар и първоначално определението на приятелите ни от Free Plovdiv Tour да ни прозвуча пресилено, то в действителност се оказва вярно – Капана е най-популярният и модерен квартал в България. Туристи от близко и далеч не спират да се прехласват по него и да го поставят в списъците си като първото и може би единствено място, което искат да посетят на всяка цена в града. За добро или зло, Капана за Пловдив се превърна в нещо като морето за Бургас – всеки говори за него и бърза да го види. Капана е и вероятно най-сниманата махала в страната, бихме добавили ние, всеки пази поне едно story в Instagram архива си оттук, дори и да не си го признава.  

В подкрепа на твърдението идват и публикациите на редица чуждестранни блогъри и журналисти, които се погрижиха за международната реклама на квартала в последните години. Дали обаче някои друг, освен пловдивчани, изобщо чете и споделя материалите им в интернет засега остава неясно. Ефектът от тях можем да измерим предимно на местно ниво – София и Варна открито се стремят да повторят модела на Пловдив и да обособят подобни свои пространства, съотвено квАРТал в старата част на София и Таляна в гръцката махала във Варна. Доколко им се получава говори придобилият наскоро популярност пост в социалните мрежи, който окачествяваше резултата на поръчка от китайски сайт за търговия на дребно.

Независимо от града или държавата обаче всеки творчески бизнес е разпознал туристите като своята най-желана и ухажвана целева група за продуктите си. На това дължим и някои от най-известните любовни истории помежду им, свързани със залагането на т.нар. „туристически капани“, а в нашия случай – със залагането на цял квартал, в който със сигурност трябва да имаме едно наум за цената на бирата. Не се знае колко още хора остава да минат през Капана от прогнозираните през 2019 г. два милиона посетители, но може би най-добре бихме могли да отличим тази група обитатели на Капана по отсъствието ѝ. Всички сме ги виждали, но няма. Чакането продължава. 

Авторите от Капана

Или общността, която наистина създава автентични продукти тук. В необходимостта от по-ясна и отчетлива видимост, организацията „Авторите на Капана“ се появи през есента на 2019 г. и обедини в себе си усилията на всички занаятчии, художници и дизайнери, които населяват квартала с творчеството си и поддържат някогашния чар на оригиналния криейтив дистрикт жив. В картата на неформалното сдружение, която ще откриете на повечето места в Капана, попадат всички 31 ателиета и магазини, които целогодишно работят и произвеждат стойност тук. Казват, че тъкмо те са цветовете и духът на квартала и може да ги откриете във всяка уличка, за да се убедите в това сами. Дали ще се запознаете с техниката на старовремски занаят или ще се облечете с дрехи на най-нов градски бранд, едно е сигурно – всичко това е наистина made in Kapana. Подкрепете ги!

Хората на Ядрото

Замислено преди повече от 5 години като най-голямата открита сцена в Капана и реновирано на няколко пъти, „Ядрото“ може би така и не успя да наложи някаква дълготрайна концепция и да оправдае особено съществуването си. Проектирана от норвежко студио през 2014-а, година по-късно дървената сцена започна да пропада и да се руши. Това накара тогавашния кмет Иван Тотев да я обяви за опасна и да разпореди нейното събаряне с идея сцената да бъде проектирана и изградена наново.

Малко по-късно се роди за кратко и намерението там да бъде изградена малка многофункционална зала за културни събития, което отново не се осъществи. След серия от дебати и ходене по мъките, градската управа пооправи значително мястото и така от 2018-а насам на него се осъществяват лайв изпълнения, предимно около фестивалите в квартала, годината на културна столица и различни празнични поводи. И въпреки една от идеите в началото на „новия живот“ на „Ядрото“ – всеки уикенд там да има музика на живо, през останалото време мястото изглежда в очите ни някак бездомно. 

В последните две години тази „бездомност“ на „Ядрото“ през по-голямата част от времето се хареса значително от немалка група тийнове. Ученици, току прекрачили детската възраст, но често и доста по-големи, могат да се забележат накацали по сенчестите части на „Ядрото“ с бира двулитровка в ръка, а около тях кънти понякога досаден метъл от колонка, който пък в протяжните летни следобеди нерядко е единственото, което се носи от мястото. Така една своеобразна субкултура, без да е замисляно в десетките проекти за „обживяване“ на „Ядрото“  припозна този, заключен между две високи сгради, квадрат за свой. И как ли няма? Южната част на „Ядрото“ е идеално изолирана от най-популярните улици в квартала, от претенциозните ресторантчета и арткафенета, където обядваш за 50 лева и пиеш кафе за 10, дава ти сянка, чешма и комфорта да не минават непрекъснато тълпи от туристи през краката ти.

Понякога този нюанс от ежедневния живот на „Ядрото“ напомня едно друго алтернативно място – стълбите на Джумаята. Сянка, чешма, бира от двулитровка, нонстоп в близост и дистанция от потока от минувачи – звучат като задължителните фактори, които правят едно място привлекателно за по-маргинални субкултури, които няма как да не харесваме. Именно там е и може би най-оборудваният денонощен магазин за уличен запой. Освен пластмасови чаши и лед, на един от фестивалите в квартала нонстопът бе изпразнил хладилника за сладолед и го беше напълнил с леденостудени патрончета. Improvise, adapt, overcome!

Локалка

Разбира се, споменем ли в едно изречение уличен запой и Капана веднага трябва да се сетим за едно място и хора, които вече сякаш създава своя традиция. Убедени сме, че всеки, кръстосвал нощните улици на квартала, е забелязал как до „Широкото“ почти всяка топла вечер се е струпала солидна група от хора като пред препълнен бар. Да, но бар няма, а хората просто висят на бордюра пред един фризьорски салон.

„Локалка“ е едно от важните и особени места в квартала, най-напред, защото е преди всичко условно название на ъгълче, в което определен кръг от познати и приятели се срещат и разминават, прекосявайки нощта. „Локалка“ има неписаните правила на бар – има официално откриване за сезона (първите топли вечери през април), както и закриване. Има си лого (три бирени бутилки във формата на емблемата на „Адидас“), собствен мърч и горди последователи. Дори участват наравно с другите пловдивски барове в традиционния вече футболен турнир „Древен и пиян“. 

По всичко изглежда, че „Локалка“ е преминало от място за обикновен уличен запой в общност от приятели, които споделят сходни възгледи за живота и качественото прекарване на свободното време. Въпреки че няма работно време, покрай „Локалка“ започват да се събират хора още часове преди полунощ, оставят за малко, пият едно-две преди бар и си тръгват, за да се върнат обикновено няколко часа по-късно да си допият или просто да проверят кой е там.

Този процес е неспирен и хаотичен и продължава до първите слънчеви лъчи, когато около кошчето остават единствено подредени и отпочинали десетките празни бутилки от алкохол, които цяла вечер са пречупвали червените светлини от фризьорския салон. Въпреки ядрото от хора, стоящи зад „Локалка“, глъчката от мястото през нощта привлича най-различни хора в широк възрастов диапазон, част от тях се познават, но други дори не подозират, че този привидно обикновен бордюр си има име и вече – история. И точно името „Локалка“ е специално – само местните могат да бъдат посветени в знанието за него. 

Така „Локалка“ е неизменна част не просто от нощния живот в Капана, а и от цял паралелен свят, който се появява късно вечер, а преди часовникът на Сахата да отзвънти седем пъти, там вече няма и следа от снощните смехове и очарователни глупости. Единствено усмихнати хора с нови прически, които едва ли подозират за снощи.

Съседите 

Една от групите, които несъмнено придава колорит на Капана, са живущите в него, или с други думи хората, които няма къде да паркират пред вкъщи. Да живееш в квартала на творческите индустрии не звучи съвсем като да живееш в квартала на богатите, но все пак носи своите предимства и най-малкото ти спестява пари за такси. С течение на времето обаче индустриите престанаха да бъдат толкова творчески и днес, както отбелязахме по-горе, и са повече свързани с питейни занимания. Оттук произтичат и бедите на по-улегналите жители на квартала, които с носталгия си спомнят за старите дни, когато Капана беше просто тиха периферия на Главната и можеха спокойно да спят на отворен прозорец през лятото.

Без значение от това им неудобство, цените на имотите им в Капана скочиха до небето и прогониха немалка част от галериите и ателиетата, на които и без това трудно им излизаше сметката. Последните отстъпваха местата си на нови и по-нови заведения, с което порочният кръг на междусъседските войни около Широкото отново се затваряше. Угодия няма! Ескалацията на напрежението на моменти стигаше и до физическа саморазправа, но също така роди и едно от най-забавните противопоставяния, които новата история на квартала познава, а именно – срещата на бабите от Капана със собствениците на заведенията, организирана в двора на Общината, на която диалогът все пак изглеждаше възможен. Развитието на казуса очаквайте в следващия ни брой по темата след още 5 години!

Софийските пловдивчани

Капана с времето както се превръщаше в любим на пловдивчани, така и отблъскваше някои местни, като и двете реакции са оправдани, но далеч по-различно на него гледат голяма част от живеещите и работещи в София, които обичат от време на време, през уикендите или около празници, да се прибират в Пловдив и да се срещат със старите си познати не някъде другаде, а в Капана - те са характерна група от хора, които в повечето случаи след висшето си образование в София остават да работят и създават семействата си там, а с това намират и все по-малко време за родния град, което по естествен начин с времето ги откъсва от живота тук.

Но стане ли дума за Пловдив и Капана, те първи ще надигнат глава от гордост. Твърдят, че носят града в сърцето си и не харесват особено София, а когато са си вкъщи за тях е немислимо да прекарат другаде времето си освен в Капана, да качат някоя друга снимка на коктейл на фона на флагчетата и да дразнят приятелите си софиянци, че те това никога няма да го имат. На тази важна за икономиката на Капана група вече отчасти сме посветили броя „София, вечна любовнице“. 

С това нашата импровизирана разходка по улиците на Капана приключва. Разбира се, нюансите са много повече. Ако не сте се разпознали в горните редове, станете да ви видим и очаквайте портрета си в следващия ни брой по темата. Кварталът събира в себе си всички тези общности без да е необходимо те дори да се познават, да говорят помежду си или някога да са се виждали. Затова и на Широкото е толкова широко. 

За да не пропускате нови броеве на Нула32, абонирайте се за списанието и получавайте персонализираните си копия безплатно до адрес оттук - Клуб Нула32 през 2021 г.

Слушайте първият епизод на Plovdiv Calling:

• Слушайте в Anchor
• Слушайте в Spotify
• Слушайте в Pocket Casts
• Слушайте в Google Podcasts