Защо… Да бъда или не?

pandora гравиране
Pandora гравиране – ако можете да го кажете, можете да го гравирате
26/03/2024
Анатомия на едно падане
Анатомия на едно падане 
10/04/2024
pandora гравиране
Pandora гравиране – ако можете да го кажете, можете да го гравирате
26/03/2024
Анатомия на едно падане
Анатомия на едно падане 
10/04/2024

Защо… Да бъда или не?

да бъда или не
Споделете

„Да бъда или не тук, където веждите са по-често свити от недоверие към алтернативата, отколкото широко отворени от любопитство?“ Мартенският ни брой е посветен на избора, пред който се изправя всеки артист в „най-баналния град за създаване на изкуство“. Централният материал е дело на Катерина Георгиева и, разбира се, ни оставя с повече въпроси, отколкото отговори.

Чрез срещи с шестима събеседници в различни творчески етапи – от абсолютни дебютанти до международно признати имена, личният ѝ репортаж пресъздава универсалната вътрешна дилема дали някъде другаде не е по-хубаво, отколкото е тук. В случая присъства и подозрението дали сме тук съзнателно, или просто защото сме свикнали. Георгиева търси причината за често нелогичните решения на своите герои, вълнува се и мечтае заедно с тях, споделя колебанията и страховете им, защото е една от тях, защото ѝ пука (може би прекалено), а и защото знае как да накара тези несигурности да танцуват. 

С други думи, в брой №35 предлагаме един критичен, но вдъхновяващ прочит на съвременната артистична среда в Пловдив. Ценно е, че го публикуваме тъкмо след заниманията ни с митологията на мястото, погледнато отвън (вж. бр. №34). В известен смисъл следващите страници са продължение на същия разговор, но подложен на съмнение и разкостен отвътре. Разликата е и в осезаемо по-силното охудожествяване, в драматургичното изграждане на текста по места, навярно спасителен пояс пред тежката артаджийска присъда на Георгиева, която още е рано да разкриваме, но се оформя като лайтмотив по пътя. Благодарим на студио Punkt, които подчертават чувството ѝ за хумор и на свой ред провокират с рисунките, макар и това да е меко казано.

В края на увода си мисля редно ли е да натоварваме този брой с високи очаквания, при все алергията на авторката към думата „успех“? Или по-скоро говорим за друга емоция, за нещо, което се усеща под кожата и не приема коментари от типа „това се прави така“, но после си припомням, че последната дума е винаги на читателя. 

Извън субективните категории, в началото на 2024 г. се радваме да се похвалим, че за пръв път отпечатваме тираж от 4000 копия, които са върхова точка за Нула32 в това отношение. Предполагаме, че поводът заслужава скромно отпразнуване, затова Ви подстрекаваме да консумирате списанието с повече удоволствие и по-малко мярка. Прекаляването с Нула32 все още не е криминализирано, но ще е вълнуващо да ни опровергаете.

Панайот Стефанов
Панайот Стефанов
Завършва журналистика в Софийския университет и се интересува от всичко онова, което я изгражда. Създава Нула32 в плен на заблудата, че познава този град достатъчно добре, за да започне да го разказва. Вярва, че хартията е и ще си остане най-добрият източник на дълбочина, с който разполагаме.
Защо… Да бъда или не?
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.

Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.

Вижте повече тук.

Marketing

Успешно записване! Благодарим!