„Да разширочаваме полето на изкуствата“

Димитър Дългъчев
65 години „Михалково“ – Водата на Родопите
11/01/2022
Скица на театър „Люксембург“
Имало едно време… театър „Люксембург“
11/01/2022

„Да разширочаваме полето на изкуствата“

Скица на театър „Люксембург“
Под впечатлението на събитията в театър „Люксембург“ Областното събрание на Източна Румелия от 10 декември 1881 г. взема решението да предостави на Дирекцията за народно просвещение сумата от 750 турски лири за образуването на българска театрална трупа. Още на следващия ден в започналия борбата в-к „Народний глас“ Иван Вазов заключва с перото си: „Значи положи се вече здрава основа на българский народен театър.“

Предлагаме на вниманието Ви стенографските протоколи от историческото XIII заседание на III редовна сесия на Областното събрание в Пловдив.

Председателят (Г. Груев, б. м. Б. Ст.):

„... Има още една глава, притурена от комисията, а именно: „Гл. 21. За съставлението на движима театрална трупа 75 000.“ (Гласове: не е нужно!)“

Величков: „Г-да! Оставете докладчика на комисията да каже мотивите, по които се е приела тая сума. Не зная дали тук му е мястото да се разправя много, но ако не се разправи, мисля на мнозина ще остане непонятна нуждата на една трупа. (Воденичаров: Цървуле няма, гайда иска.) Има някои, които възразяват, но аз ще им докажа. Моля, защо да отлагаме това нещо, когато сме убедени, че е добро и полезно за всичките хора. В другите държави хората съставляват нарочни министерства за изкуствата, защото хората не се хранят само с хляб и не живеят само да печелят пари, но имат нужда и от душевна храна. Ако искаме доброто на нашия народ, трябва да разширочаваме полето на изкуствата. Един народ, който знае само земята да работи, той не ще може да извърши голяма работа. Заради това комисията вписа тая сума, която догодина да се увеличи най-щедро за развитието на едно изкуство в нашата страна и за развитието на съществующий у нас театр.“

Воденичаров: „Г-да! Предлага ни се да се впише в нашия бюджет 80 000 гроша не зная за какво нещо – театр дето го казват де. Г-н Величков гледа какво правят хората. Хората правят много работи, г-да, но трябва да гледаме дали ние сме в състояние всичко, каквото правят хората. Ние имаме много работи, които трябва да направим, имаме и много работи, които не трябва още да правим. Ние никога не трябва да отстъпваме по 1000 лири за кефа на някого, и защото щели да се възнаграждават няколко лица, занимаващи се с това изкуство. Ползата никой не отказва, но преждевременно е да се дават такива суми на ония, които се занимават с това изкуство. Тия господа, които искат да се занимават с театрални работи, могат да поискат малка една помощ, която да не е помного от 100-200 лири, и тя може да им се отпусне. Но сега, когато още нямаме такива любители на това изкуства, не разбирам да се отпущат 1000 лири. Според мен, ако има празно място за даване на пари, то е това място. Аз съм против вписването на тая сума. Нека почакаме, когато му дойде времето. Нека потърпим още една-две години, додето се улучши икономическото положение на нашата страна.“

Нейчов: „Г-да! Думите на г-на Воденичарова са наистина много добри… (Шум. Не се чуе.) Страната трябва да знае икономическото си положение. Но ние как можем да отпуснем една малко патриотическа помощ, за да се развива това изкуство в нашата страна.“

Д-р Хаканов: „Отказвам се.“

Д-р Янкулов: „(Гласове: Изчерпано е!) Тоя въпрос има две страни. Истина е, че г-н Воденичаров се въодушевлява от едни чувства, доста патриотически. Наистина трябва да се простираме колкото ни стига чергата, то е добро, но человек, както каза г-н Величков, не живее само хляб да яде и вода да пие, но той иска да живее охолно и възвишено, за да постигне онова, което трябва да бъде. Г-да! Работата не се състои само в парите и само с пари никога нищо няма да направим... (Шум. Гласове...) Положението ни е незавидно и населението ни е бедно, но за 80 000 гроша не трябва да се закопават дарбите на нашите драматисти, които имат нужда от поощрение и насърчение.“

Д. Бояджиев: „Моля почитаемите ми събратя, които тъй добре и тъй красноречиво развиха тоя въпрос, да не мислят, че не споделям тяхното мнение, но работата е, че всяко нещо трябва да е на времето си. Тая година още от началото на сесията поразително бие в очите дефицитът. Сега г-н Янкулов, който беше щедр и при закона за заплатите предлага да се отпуснат 1000 лири. Тогава каква е тая икономия! Г-да! Не трябва да сме тъй щедри. Нека тая година останем така и идущата година, ако видим, че финанциалното положение ни позволява, можем наместо 80 000 гроша, и 180 000 да отпуснем. Не че не оценява някой това изкуство, но че положението ни засега не ни позволява.“

Стамбулов: „Аз мисля, че всичките присъствуващи тук господа се разубедиха от думите на г-на Воденичарова и Бояджиева, които мислеха, че ще разубедят събранието. Нека не се страхуват, защото тая театрална трупа не ще стои всегда в Пловдив, а ще отива и в Сливен, и Бургас.“

Св. Тилев (свещеник, б. м. Б. Ст.): „(Д-р Янкулов: Нека дядо поп благослови трупата.) Г-да! Нека останем една година по-после в това отношение. Ако такова нещо е необходимо за Пловдив, нека си основат пловдивчане, а другите градове могат и една година по-сетне да се сдобият с това нещо. (Ив. С. Гешов: Ще провеждаме театрална трупа и в  Пазарджик!) Ние нямаме нужда от театрална трупа. Направете си и имайте си я за вас.“

Величков: „Аз не зная защо всякога споменуваме градът Пловдив, когато се касае работата за кредит. Що е Пловдив, г-да? Най-после Пловдив е наша столица. В коя държава ще намерите хора, които да не искат да направят нищ за своята столица? Столицата е диамант на едно място. Щях да подкрепя силно Дирекцията на Просвещението, ако беше поискала например кредит за съграждането на един театр. Щях да я подкрепя силно със съзнанието, че върша нещо патриотическо, въпреки думите на г. г. Воденичарова и Бояджиева. (Бояджиев: Да отпуснем за кефа ви 80 0000 гр.) Ако те са патриоти, нека знаят, че и ние сме патриоти.“

Исмаил Ефенди (говори по турски): „Ния нямаме време и състояние да даваме пари за театр. Нека се минат няколко години, да се разберем где сме и ако видим, че сме добре във финанциално отношение, ще направим театр.“ (Гласове: изчерпано е! Да се гласоподава! Шум.)

Предс.: „Комисията предлага да се отвори една нова глава. Думата има Г-н Гирджиков.“

Гирджиков: „Моля да ми се позволи да кажа няколко думи в отговор на някои лица. Много е лошо да се разправя човек с тъпи умове (нетърпение, шум). Г-н Исмаил Ефенди каза, че не сме достойни за театр. И действително зарад него не трябва театр, но карагйозе. Ние, господа, трябва да земаме пример от околните държавици. Ние виждаме, че Влашко и Сърбия, които имат свои театри, не са изгубили достолепието си. Влашко е похарчило десят милиона франка за театр. А че г-н Воденичаров не знаял що ще каже театр, от това не следва, че у нас не трябва да има театр. (Гласове: Да се гласоподава!)“

Предс.: „Комисията е намерила за добре да внесе в бюджета на Просвещението една нова глава със 75 000 гр. за движима театрална трупа. Които приемат предложението на комисията, да станат прави. (Болшинство.) Приема се. (Силни и продължителни ръкопляскания отдясно. Гласове: Браво!)“

Д. Бояджиев: „С колко гласа се прие?“

Воденичаров: „Искаме да ни каже бюрото с колко гласа прие това предложение?“

Наумов: „Първо се съгласихме без гласуване, и сега да се съгласим.“

Предс.: „Бюрото няма да лъже г-на Бояджиева. (Гласове: Да се дигне заседанието.“)

Златаров: „Предлагам да се дигне заседанието.“

(Конец в 7 часа и 30 минути.) 

Подписали: председател Г. Груев, секретар: Д. П. Минков, стенограф: Хр. П. Константинов. Стенографско бюро на А. Безеншек. 

(Вж. цит. „Дневници...“ стр. 1022).


Заглавна снимка: Неизвестен автор, скица на театър „Люксембург“


gdpr-image
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта ни и да анализираме трафика. Използвайки този уебсайт, вие се съгласявате с нашата Политика за защита на данните и Политика за бисквитки.