В новото издание на съвмeстната ни рубрика с Schneider Electric имаме удоволствието да разговаряме с Елена Ватрачка, генерален мениджър „Човешки ресурси“. Разпитваме я за нейното начало в компанията и за трансформациите и иновациите като единствената непреходна ценност на Schneider Electric.

Спомняте ли си Вашето интервю за работа в Schneider?

По време на самото интервю имам бели петна, бях адски притеснена. Представата за мащабите на организацията ме стряскаше, но с упоритост, използване на ресурсите в компанията и подкрепата от колегите, вярвам, че се справих. Една от отличителните черти на нашата компания е, че има страхотна приемственост и положително настроение към новите колеги. Изградили сме много, много солидна система от знания и стъпков модел за учене. Така че човек да не може да се загуби. Третият компонент е, човек да вложи своите усилия и проактивност, за да успее.

Какви са Вашите усилия в преодоляването на притеснението?

Често на интервюта казвам, че това, че сме големи и комплексни, от една страна дава изключително поле да се работи по проекти, които за първи път се пилотират. Това обаче с обратен знак може да стресне, защото изискванията са високи. Ако човек търси по-репетитивни или предвидими задачи, не е невъзможно да намери място в организация като нашата, но по правило имаме и възможността да работим по големи и интересни проекти.

Работим в посока опазване на психичното здраве. Това, което имаме, от една страна като глобална шапка – календар със събития, които корпорацията предвижда като екзистенц минимум, който да даде на служителите си, и всъщност да даде т. нар. „единен опит“ – независимо в коя точка на света се намират. От друга страна, на локално ниво създаваме събития, които са адаптирани за нашата публика. Най-новата инициатива, която осъществихме по време на пандемията е програма за подпомагане служителите, в която всеки един от нашите колеги и техните семейства могат да ползват помощ от психолог, юрист и финансов консултант за важни житейски за тях събития.

Изискванията се повишават, но има ли нещо, което остава същото?

Иновациите и трансформациите. От ден първи едно число ми направи впечатление – всяка година пет процента от оборота на компанията се реинвестира в развойна дейност, което идва да каже, че компанията има изключителен фокус върху това да се развива. Това е компания, която колкото и да е голяма, успява да се трансоформира, да отговоря навреме, ако не и да създава тенденциите.

Какви са най-честите въпроси на кандидатите за работа в Schneider?

Противно на вярването, че от най-голямо значение е офертата, разговорите са за ценностите – какво търсим, кои са уменията, които награждаваме, как човек би могъл да се развие, каква е следващата стъпка след конкретната инженерна или друга специалност. Хората търсят диалог, в който да калибрират подхода към управлението на кариерата си и да наме рят правилната среда за това.

Бихте ли посочили някоя от отворените нови позиции в компанията?

Бих могла да апелирам за позицията „Ръководител Innovation Hub“. Тя е сравнително нова за компанията, защото Innovation Hub-овете не са стандартна структура, тя съществува сравнително отскоро. За завода е доста нестандартна, защото, от една страна, търси компетенцията, инженерните умения и човека, който разбира производствените процеси, от друга страна, търси познаването на технологиите в Innovation Hub-а.От трета страна, това е позиция, която изисква свободно посрещане на различен тип клиенти и подпомагане на търговския процес.

Какво продължава да Ви привлича в компанията след 12 години?

На първо място динамиката – най-различните задачи и комплексни проблеми,  които не си предвидил сутринта, когато идваш, но някак си ти се налага да се справиш с тях. Това разнообразява ежедневието и помага да се развиват умения, да заяква мускулът и те държи буден. Второто, което продължава да ме зарежда, е възможността да иновираме и експериментираме. Спокойни сме, че имаме много добре разработена HR политика, но имаме възможността да вкарваме нюанса, което много овластява. За мен тези две неща със сигурност са нещото, което ме държи. Вярвам, че биха били притегателна сила и за много будни, бъдещи наши колеги.

Това, което осъзнавам напоследък, е свободата хората да са собственици на развитието си в компанията. Човек има възможността да избира какво да прави с кариерата си и различни начини, по които да извърви пътя. Не казвам, че на всеки, който е вдигнал ръка за развитие, му се е получило, но безспорно има възможности човек осъзнато да направлява кариерата си. Имаме много самоуправление от гледна точка на използването на ресурсите на организацията и ползване на подкрепа. Има успешни примери и за хора, които решават да сменят кардинално посоката и когато имаме съвпад на ценности, съвпад на умения и имаме и бизнес нуждата, това е съвсем окей.

Кариерата не е нещо с една посока, вертикално или хоризонтално. Движението може да е зигзагообразно и това развива различна съвкупност от умения, прави човека по-голям професионалист и не е непременно еднопосочно движение в пространството. Все повече наблюдаваме такива ходове в управлението на много млади или много зрели кариери. Рядко говорим за това какво е зряла кариера и как се управлява тя. Хора, които са били наоколо едно известно време и имат така нареченото „неуловимо знание“, познават компанията по начин, който няма как да изцедим в един формуляр за предаване на знание. Опитваме се да създаваме възможности и за тях със същия фокус, както за стажантите, които влизат без опит, като мен преди 12 години. Така поддържаме приемствеността и създаваме повече възможности за всеки.

Още за Schneider Electric от Нула32 чететет тук:

Мартин Йорданов е навият директор на Умната фабрика

Иновация прави Умната фабрика на Schneider Electric независима от природен газ

„Life Is On“ е висока отговорност

Заглавна фотография: Елена Ватрачка © Schneider Electric